Живот, Култура, Новини

Рибарят и пъстървата

Вместо фейлетон

Млад неопитен рибар седял на трикрако столче, лично сковано, пред водоем, в който пъстървата играела на нерви с въдицата му. За да не скучае, кордата държала здраво желязна кукичка, на която, хванат в капан, висял червей, който дразнел рибата.
Естествено, гладна, пъстървата не устояла. Втурнала се, отворила уста и захапала здраво куката. Червеят, изплашен, се дръпнал. Излъгал капана и се изплъзнал на свобода. Тъкмо хукнал, плуващ, да спасява кожата си, когато друга гладна пъстърва го забелязала и веднага прекратила мъките му. Ококорена от радост, тя успяла да го глътне без остатък.
Младият неопитен рибар тъкмо палел цигара от цигара, защото кибритът му се бил намокрил. Затова не бил подготвен за реакцията на плувката във водата, която потънала внезапно. Въдицата, изплашена, избягала от ръката му. Водоемът закипял. Пъстървата упорито не пускала куката, защото била решила да отмъкне риболовните принадлежности на рибаря. Втурнал се той и нагазил във вира. Подгонил отдалечаващата се въдица. Той я гони, тя му бяга! Той гони, тя бяга! Протегнал ръце във вира и съвсем случайно хванал кордата. Но тя не му простила, а го порязала. Изохкал рибарят и изпуснал кордата. Отстрани изглеждало, че именно пъстървата лови плячка, а не злополучният въдичар.
– Ще я изпусна! – тюхкал се рибарят.
Той имал в предвид въдицата си, а не пъстървата. Най-после кордата не устояла на напрежението и се скъсала в един от подводните камъни. Недоволната пъстърва пък била ядосана от факта, че е изпуснала рибаря. Плеснала с опашка и наказала неудачника, като отмъкнала куката от въдицата му…

Васил Софин

Leave a Reply