Новини, Спорт, Статии, коментари, Футбол

„Рилски” изкара на „мускули” есента, надеждите са за силна пролет

Георги Митров-Кеч в поредния си самостоятелен пробив. Нападателят нямаше късмет пред гола, но надеждите са, че през пролетта ще си върне обичайната форма и отново ще стане страшилище за вратарите. Снимка: Александър Чавдаров

„Рилски спортист” завърши есенния полусезон в Югозападната „В” футболна група на 12-о място с 14 т. Точковият актив бе придобит от 3 домакински победи и 5 равенства /1 у дома и 4 навън/. Засега нашите момчета изпреварват 4 тима в класирането и се намират на 3 т. над зоната на изпадащите.
Може да се каже обаче, че сравнително незавидната позиция в подреждането през есента бе очаквана по една или друга причина. Самоковци започнаха подготовката си късно и до последно нямаха яснота дали ръководството ще успее да обезпечи финансово участието на тима в третото ниво на родния футбол. За съжаление, това оказа влияние и на селекцията, като към клуба се присъединиха едва 2-3 нови попълнения. Именно късата резервна скамейка не позволява на треньора Петър Аджов да развие докрай вижданията си и да освежи състава в решителни моменти от мачовете.
Самият той призна пред „Приятел”, че в момента ситуацията е променена и благодарение на подкрепата на Община Самоков и бизнесмена инж. Емил Кривошиев клубът стъпва полека на краката си.
В някои мачове „Рилски” излизаше със странни формации, предопределени от липсата на подходящи състезатели. Десният бек Виктор Колев бе преквалифициран в опорен халф, за да покрие дупката в центъра след напускането на Янко Ангелов. Ивайло Захариев-Пиф бе върнат по-назад в схемата, като по този начин той играе по-често с топката и дирижира от своята половина атаките на тима. Нападателят Георги Митров-Кеч в много от мачовете действаше като крило, а на върха на атаката бе изпратен неостаряващият Васил Киров.

Ролята на треньора

Петър Аджов бе назначен за старши треньор на „Рилски” преди началото на сезона на мястото на Николай Вуков, който бе избран за председател на Управителния съвет на клуба. Аджов вече има опит при ръководенето на тима, след като през сезоните 2011/2012 и 2012/2013 заемаше именно тази длъжност. Първият сезон на Аджов като треньор се оказа далеч по-успешен, а тимът ни завърши 3-и в крайното класиране /след двата „Пирин”-а – от Разлог и Благоевград/. За съжаление, през следващата година нашите изпаднаха в регионалните групи след драматично и крайно недостатъчно равенство 1:1 в последния кръг в София срещу „Септември”.
През настоящата кампания силно впечатление прави сърцатата игра на футболистите, за което основна роля има именно наставникът. Желанието за игра у футболистите е видимо, те се раздават за всяка педя земя по терена. Не винаги само старанието е достатъчно, но поне привържениците на „оранжевите” оценяват усилията на спортистите. Да носиш фланелката на самоковския тим трябва да бъде гордост и чест за футболистите и точно това сякаш се опитва да им втълпи старшията Аджов. Самият той бе част от най-талантливото поколение самоковски футболисти, което на два пъти успя да спечели промоция за елитната ни „А” група.

Вратари

В състава ни едно е сигурно – проблем с вратарския пост няма. Опитният Красимир Гьорев се представя на високо ниво и с отличните си намеси внася спокойствие както в отбранителния вал, така и в целия отбор. Той имаше ключови намеси в поредица двубои, като заслужават да се отбележат особено силните му изяви под рамките на вратата срещу „Беласица” у дома. За съжаление, Краси ще пропусне първата среща от пролетния полусезон – домакинството на „Вихрен”, тъй като натрупа 5 жълти картона, с което си заслужи наказание от Зоналния съвет на БФС – лишаване от състезателни права за една среща. Наистина не съвсем обмислени бяха някои негови действия в последните домакински двубои на „скиорите” срещу „Оборище” и „Балкан”, когато като по чудо не получи и директен червен картон. Подобни опасни съприкосновения, продиктувани явно и от голямото напрежение, но застрашаващи здравето на противниковите играчи, не отиват на вратар като Гьорев.
Той обаче ще има добър заместник в мача с „Вихрен”. Калоян Попов, който заключи вратата си за противниковите нападатели през миналия сезон, винаги е готов да даде максимума от себе си и да защити честта на „Рилски”.

Защита

Може би най-силното звено в редиците на „Рилецо” е централната двойка защитници. В началото на сезона тя бе оформена от притежаващите солидни футболни визитки Росен Пътников и Иван Иванов. Мощните ни бранители се справят умело със своите опоненти и имат пълен синхрон в действията си. За съжаление Пътников скъса менискус по средата на полусезона и тежката травма го остави извън сметките на треньорския щаб до края на годината.
Като по поръчка в този момент в лагера на „Рилски” се появи игралият и в „А” група за нашия тим бранител Борислав Гюлеметов, който пасна като дялан камък в редиците на самоковци. Боби акостира в Самоков след като сезонът в Швеция, където той си изкарва прехраната, приключи. Очаква се обаче напролет Гюлеметов да се върне обратно в скандинавската страна
Крайните ни защитници се представят на приливи и отливи. Отляво Георги Груев се справя стабилно и показва израстване в играта си. Позицията на десния бек бе оголена от преквалифицирането на Виктор Колев като опорен халф и с променлив успех тук се подвизават юношите Божидар Тодоров и Георги Спасов. Определено в тях има футболен потенциал, но им трябват малко време и увереност, за да навлязат като по-основни фигури в състава. Друга възможност за краен бранител е дошлият от „Бенковски” /Костенец/ Венци Димитров, който показва голям хъс за игра.

Полузащита

В средата на терена “Рилецо” разполага с класни играчи. Опитният Никола Бойчев се превърна дори и в един от голмайсторите на тима с 4 точни изстрела, а освен това върши и много черна работа. Няма да е пресилено да се каже, че Бойчев изживява втора футболна младост.
До него Виктор Колев се адаптира все по-успешно за игра във вътрешността на терена и благодарение на бързината и борбеността си се вписва добре в тактическата постройка на тима. Прави впечатление голямата свобода, която получава Ивайло Захариев-Пиф. Той се превърна в основен плеймейкър на “Рилски” и с представянето си на терена заслужи похвалите на самоковските любители на най-популярния спорт. Иво има “виждане” за играта и раздава умели и навременни пасове към своите съотборници.
По крилата действат младокът Кристиян Додов и новопривлеченият Доменик Аврамов. Додов е интересен играч, опитва да се надлъгва с противниковите защитници и с всеки следващ мач изглежда по-уверено на зеления килим. Аврамов пък вкара решаващи голове, а освен това даде и няколко асистенции. Откроява се с бързината и мощния си удар. Той бе единственият играч на “оранжевите”, който успя да вкара гол, даже два, в първите 5 мача за сезона. Доменик дава на треньора си допълнителна ширина и острота в състава.

Нападение

Липсата на типичен централен нападател се усеща по едва 14-те отбелязани гола от тима при 15 изиграни срещи. В пет от двубоите нашите дори въобще не успяха да се разпишат. Тук обаче отлично се представя Васил Киров, който кара може би първия в дългогодишната си кариера сезон на върха на атаката. Най-силното качество на Васко е умението да задържи топката и да изчака своите съотборници да се прегрупират в нападение. Той знае и как да изиграе всяка ситуация по най-точния начин и как да се измъкне от капаните на противниковата отбрана.
Киров откри головата си сметка при конфузната загуба от “Места” в Хаджидимово /1:3/, а в следващия кръг изкова сам успеха срещу запътилия се към професионалния футбол тим на “Беласица” с две попадения /2:1/. Един от головете му бе истински шедьовър – опитният играч прехвърли стража на петричани с изстрел от центъра на игрището! В. Киров вкара и още един ключов гол – в последната минута на двубоя с “Витоша” /Бистрица/ за крайното 2:2.
Георги Митров-Кеч изигра повечето срещи като фалшива деветка. Той не успя да разгърне целия свой потенциал въпреки огромното си старание. Записа се в голмайсторските листи само веднъж. Статистиката предполага, че най-доброто от Митров предстои напролет.
В няколко срещи се включи и ветеранът Иван Гемеджиев. Въпреки годините той бе в основата на частичния обрат срещу бистришките тигри, когато се появи на терена при 0:2. Гемето, както е известен сред самоковци, отбеляза дебютния си гол през сезона за 1:2, а след негов пробив в продължението на мача се стигна и до изравнителното попадение на колегата му в нападението Киров. Така Гемеджиев даде да се разбере, че все още може да се разчита на изявите му, макар и не за по 90 минути.

Бъдещето

Засега изглежда, че “Рилецо” ще успее да се измъкне от трудната ситуация, в която бе изпаднал през есента. Благодарение на свежите пари, които влязоха в бюджета на клуба, треньорът Аджов се надява да вземе нови попълнения на няколко поста, без вратарския. Евентуалната поява на нови спонсори също няма да бъде лишена от логика.
За съжаление, основните играчи в тима са в напреднала футболна възраст. Ветераните дават всичко от себе си и засега успяват да овладеят ситуацията, но липсата на добри кадри от школата се усеща все по-силно. Усилията на всички в клуба трябва да бъдат насочени към изграждане на качествени футболисти, които да обичат играта и да могат да се включат подобаващо, когато им дойде времето.
Феновете се позавърнаха на стадиона и в домакинските срещи често бяха повече, отколкото дори привържениците на “Славия” например в елитната дивизия.
Зад гърба ни останаха и вандалски прояви, вследствие на които бяха изпотрошени над 200 седалки на стадиона. Още по-лошото е, че виновниците не бяха разкрити. Добре е, че поне в последно време не се наблюдава подобна агресия към иначе кокетния стадион “Искър”.

“Вихрен” – “Рилски спортист” – 1:1 /Аврамов/
“Пирин” /ГД/ – “Рилски спортист” – 3:1 /Аврамов/
“Рилски спортист” – “Сливнишки герой” – 0:2
“Спортист” – “Рилски спортист” – 0:0
“Рилски спортист” – “Велбъжд” – 0:1
“Миньор” – “Рилски спортист” – 2:1 /Груев/
“Рилски спортист” – “Струмска слава” – 1:0 /Бойчев/
“Места” – “Рилски спортист” – 3:1 /Киров/
“Рилски спортист” – “Беласица” – 2:1 /Киров – 2/
“Чепинец” – “Р. спортист” – 1:1 /Бойчев/
“Германея” – “Р. спортист” – 1:0
“Р. спортист” – “Оборище” – 1:3 /Митров/
“Р. спортист” – “Витоша” – 2:2 /Гемеджиев, Киров/
“Конелиано” – “Р. спортист” – 0:0
“Р. спортист” – “Балкан” – 3:2 /Бойчев – 2, Аврамов/

Класиране след есенния полусезон
1. Оборище 38:9 33
2. Сл. герой 41:14 31
3. Пирин /ГД/ 23:10 31
4. Миньор 29:14 30
5. Витоша 29:13 29
6. Беласица 26:14 27
7. Велбъжд 24:21 21
8. Стр. слава 19:19 20
9. Чепинец 18:20 19
10. Балкан 25:30 19
11. Вихрен 19:23 18
12. Р. спортист 14:22 14
13. Германея 14:28 13
14. Места 13:30 13
15. Спортист 8:33 11
16. Конелиано 11:51 9

Leave a Reply