Новини, Шарен свят

„Рилски лен” на 75 години

Председателят на Народното събрание Станко Тодоров на посещение в комбината, 80-те години на миналия век

Най-голямото предприятие в България за производство на ленени прежди, обущарски конци и тъкани това лято отбелязва 75 години от своето създаване. То е учредено като лененопроизводителна и преработваща кооперация „Рилски лен”. Съдебният документ е обнародван в „Държавен вестник” на 18 юни 1939 г. Навършват се и 50 години от 15 август 1964 г., когато бе открито разширението и модернизирането на предприятието и то бе обявено за комбинат.
Дълъг е пътят от основаването на това предприятие досега. В началото на 90-те години на миналия век там работеха около 1200 души, от които 400-500 цигани и то много добри производственици.
Благодарение на ентусиазма на група индустриалци, собственици на малки предприятия от града, е взето решение за основаване на събирателно и обработвателно предприятие, като главен инициатор е инженер-агрономът Захари Бързанов, който изследвал района на Самоков и оценил като благоприятно неговото разположение за отглеждането на ленената култура.
В тогавашната Самоковска околия се засяват стотици декари с лен, който в началото се преработва за получаване на ленено влакно и дреб, а по-късно се закупуват машини за производството на ленени прежди.
По инициатива на ръководството на предприятието с директор Любен Балджийски в средата на 50-те години на миналия век се взема решение за разширяване и модернизиране на производството с внедряване на модерни машини от бившия Съветски съюз, Англия, Германия и други страни.
С много труд се постигат разширението и модернизацията и в средата на август 1964 г. „Рилски” лен прераства в комбинат, тъй като вече не се извършва само първична преработка на лена за получаване на влакна и дреб, а започва изработката и на готови ленени тъкани.
През следващия четвърт век под ръководството на директорите Методи Паунов, Иван Стоянов, Любомир Балабанов, Димитър Машев производството непрекъснато се усъвършенства.
Докато през 1952 г. са се произвеждали 3-4 вида ленена прежда, то в началото на 90-те години те нарастват на 20-25 вида. Произвеждат се различни номера обущарски конци, ленени тъкани и облекло за вътрешния и международния пазар. Такива тъкани се изнасяха за Съветския съюз, Монголия, Виетнам, Куба, както и за европейски страни.
На организирано на времето от Министерството на леката промишленост ревю в Боровец на стоки, произведени от лен, тогавашният министър Румен Сербезов отбеляза: „Хвала на вас, ленопроизводители! Вместо да обличаме стоки с лен, ние ще обличаме хората!”
Това даде голям импулс на колектива от десенатори и производственици, за да разширяват колекциите с десетки нови разработки. По това време нямаше дом, в който да отсъстваха ленените покривки и кърпи за лице, а много от работещите станаха пътуващи манекени на облекла от лен.
Икономическите промени в началото на 90-те години на миналия век в страната ни доведоха до упадък в лененото производство. Сега, след около 25 години разруха, в „Рилски лен” работят към 50 човека.
Постигнатото от Самоков и района в ленопроизводството, в селското стопанство и промишлеността при добива на лен и производството на ленени прежди и ленени тъкани остава в историята.
Нека в тези юбилейни дни останалите живи участници в тези исторически събития, бившите работници и служители в „Рилски лен”, си припомним хубавите години и десетилетия, когато давахме качествено и търсено производство, а в замяна получавахме добро възнаграждение, уважение и авторитет.

Димитър Михайлов
работил в „Рилски лен” от 1956 до 1991 г.

Захари Бързанов – инициаторът и един от учредителите на „Рилски лен”

Leave a Reply