Рицар бди над Самоков

Били ли сте скоро в „Циментово кладенче“? Или може би не знаете къде е тази местност и вилна зона? Ами тръгнете по пътя от Самоков за София и при „Мечката“, преди моста, продължете вдясно, по стария път за някогашното село Калково и по-нататък за столицата. Няколко километра след каменния мост, вече край чашката на яз. „Искър“, ще видите черен път, който се отклонява вдясно. Насреща дори има табела, сочеща посоката за „Замъка“. Тръгнете ли по този път след двеста-триста метра ще съзрете отново вдясно, като своеобразна входна врата на „Циментово кладенче“, именно „Замъка“ – впечатляваща къща, с основание наречена така от стопанина й и неин строител Никола Чолаков, известен повече като бачо Кольо.
Този знатен майстор и щедър дарител си отиде наскоро от грешния ни свят, но достолепният му образ тук отново грее, пресътворен на фасадата на „Замъка“ от именития художник Станислав Трифонов, популярен повече с артистичния си псевдоним Насимо.
Бачо Кольо е от Панагюрско, но след пенсионирането си се заселва тук, в родния край на жена си. Освен „Замъка“ построява още една впечатляваща къща. Изгражда на различни места в района и три оригинални чешми с кътове за отдих. Приживе е участвал в строителството на жилищни комплекси и на посолства в София, на Окръжната болница, на емблематични столични хотели. Работил и в чужбина – Русия, Украйна, Монголия… Бил е зидар номер едно на републиката, спечелил първа награда на международен конкурс за мазачи в Улан Батор. Получил заслужено високи български и руски ордени, три пъти бил удостояван с авторитетната значка „Колю Фичето“.
Най-голямата му награда обаче изглежда си остава сътвореното от него и оставената следа в сърцата на близките и приятелите му, на познати и дори на непознати.

След внезапната му кончина дъщерята Румяна много мислила как да бъде увековечена неговата наистина светла памет. И една сутрин се събудила с прозрението, че образът му, във вид на рицар, би могъл да бъде изрисуван в голям мащаб на фасадата на изградения от самия неин баща „Замък“. Спряла се на художника Насимо, който прегърнал идеята.
Но инициативата има и малко предистория. Още приживе баща й говорил с Насимо фасадата на „Замъка“ да бъде изписана. Но с какво? Как? Ето че дъщеря му с много мислене доразвила идеята. И какво нещо е – оказало се, че баща й и самият Насимо са родени на една и съща дата – 28 юни. С разлика от точно 40 години! Ето защо може би някои казват, че случайността е израз на… закономерност.
Имайки предвид близкото кладенче, което бачо Кольо е превърнал в оригинална чешма, Румяна добавя, че цялата история около него й звучи като легенда: ето – Змеят спрял водата, но рицарят Никола се преборил успешно с чудовището и плодотворната течност потекла отново, донасяйки благодат и радост на хората. Да, легенда, но и в легендите има поне частица истина…
Пък и не е пресилено да се каже, че бачо Кольо олицетворява буквално рицарството с неговите най-ценни качества – доблест, всеотдайност, честност, професионализъм, грижа за ближния…
А самият Насимо е творил тук – на скеле и със стълба, цяла седмица. И доста време преди това на таблета си. Цитира мисълта на свой френски колега, че изкуството трябва да издига, да извисява човека. И така – творецът продължава работата си докато избистри идеята, докато види и усети образа, докато успее да предаде с изкусното си умение богатата душевност на своя герой.
Насимо сякаш е припознал в бачо Кольо сродна душа, почувствал го е, а това, както сам споделя, е изключително важно при творческия процес.
Художникът е рисувал своите запомнящи се стенописи по цял свят – в Германия, Италия, Русия, Великобритания, САЩ, Канада, Китай, Япония и в още много държави, а сега му предстои да изобрази Раковски на фасадата на сградата на общината в родния град на революционера – Котел. В чужбина на Насимо най-много му харесало в Индия заради гостоприемството и сърдечността на тамошните хора. А нали и точно такъв е този човек, който така точно сега той е изобразил на фасадата на този уникален самоковски дом…
Дъщерята Румяна уточнява, че за да се роди творението на Насимо с добра дума и с финанси са помогнали приятели на бачо Кольо – Ясен и д-р Мая Дабчева.
Казано е, че човек не умира истински, докато има хора, които го помнят. А бачо Кольо има с какво да бъде запомнен. С неуморния му строителен майсторлък. С щедрата му човешка душа. А сега вече и с тази оригинална къща-паметник на един наистина широко скроен човек.
И се радваш, че на света е имало и има хора като бачо Кольо, като дъщеря му Румяна, като този художник, които просто те учат как да живееш, да се опитваш сам да твориш.
А може би това като че ли е и смисълът на живота…