История, Култура, Новини, Читателски

Родолюбива книга ни напомни за дядо поп Ристо Туристо

През този месец – февруари – чествахме 102 години от Булаирската битка в Балканската война през 1913 г.
С голямо желание аз и семейството ми прочетохме книгата „Дневник по Балканските войни 1912-1913 г.” на отец Христо Кондоферски.
В Балканската война е взел участие и моят дядо Михал Георгиев Стоянов.
Двадесет дни преди да се роди моят баща Спас, дядо ми е мобилизиран и заминава за фронта. Остава невръстни две дъщери и син. Участва през целия период на двете войни, но Бог го закриля, остава жив и се завръща при семейството си.
Също като малкия племенник на отец Христо Кондоферски – Крум, който се ражда, когато баща му е на фронта и загива геройски скоро след това на Булаир.
Тези връстници – Спас и Крум – израсли почти в един квартал, по-късно станали приятели.
Баща ми ни е предавал разказите на своя баща, че във войната са загинали много хора от нашия район.
В края на 40-те и началото на 50-те години на миналия век се запознах с автора на „Дневника” отец Хр. Кондоферски. Участвахме като младежи в неговите излети и екскурзии в Рила. Наричахме го отец Ристо Туристо. С него направихме и една от първите си екскурзии до Рилския манастир през Кобилино бранище на отиване и връщане. По времето на тези екскурзии дядо поп Ристо Туристо винаги разказваше спомени за живота си, включително и за фронта по време на войната. По мои спомени отецът остана до края на земния си път член на нашето самоковско дружество „Рилски турист”.
Имам спомени от 50-те години – как на всеки 26 януари /когато е станала битката при Булаир по стар стил през 1913 г./ останалите живи участници в боевете отиваха на черква, а след панихидата с цветя, осветено жито и погачи, под звуците на военната музика, минаваха по главната улица до читалището, където са изписани имената на техните другари, загинали във войните. С прочувствено слово участникът във войната ген. Георги Михайлов припомняше паметните събития на фронта. С падане на колене всички отдаваха почит към загиналите…
Книгата „Дневник…” е създадена по записките на дядо Христо Кондоферски, които той всеки ден си е водил за събитията на фронта, за убитите, ранените, командирите на полковете… Тази книга заслужава да се прочете в града и селата от потомците на някогашните герои.
Благодаря на хората, запазили тези спомени, и на издателите. Цял век след войната те ни правят свидетели на тази истинска епопея.

Димитър Михайлов

Leave a Reply