Родът на Мано Филипов – 2, последна част

205 години от рождението на дарителя

Георги Захов

Атанас /1870-1953 г./ бил председател на управителния съвет на дружество “Бъдещност” през 1920-1929 г. Имал три дъщери.
Димитър /1876-1918 г./ имал добро образование, по без време заболял от туберкулоза. Положили много грижи за лечението му. Построили къща на Бельова поляна, близо до Сефер чешма, наели прислужничка. Един ден през юли 1918 г. обаче той се почувствал много зле и сложил край на живота си. Погребали го на стотина метра южно от Сефер чешма. След смъртта му неговите близки учредили стипендия на името му на сума от 10 хил. лв. за издръжка на бедни студенти.
Александър /1885-27 септември 1944 г./ със съпруга Елиза развил активна стопанска и търговска дейност. Нямал деца.
Янаки /1886-27 септември 1944 г./ имал за съпруга Люба Н. Перниклиева. Бил търговец на дървен материал, собственик на гатер. Негов син е Христо Янакиев Манов. Той е роден на 25 май 1919 г. Завършил висше икономическо образование. Работил в различни учреждения в Самоков. През целия си живот събирал материали за миналото на Самоков, като много от тях публикувал в местния и републиканския печат. През 90-те години на миналия век той издаде със свои средства книгите “Самоков – видни личности”, “Самоков – занаяти” и “Самоков – художници”. Синът му Янаки и внуците Христо и Александър са образовани и имат професии, съответстващи на съвременните изисквания на живота.
Невена /1888-1960 г./ е била съпруга на Александър Паскалев.
Иван е роден през 1891 г., а е починал още като младеж – през 1915 г.
Елена /1883-1968 г./ е била съпруга на ветеринарния лекар д-р Пенев.
Екатерина пък починала още като бебе.
Наследниците на Христо Манов Филипов активно участвали в работата на търговско-индустриално дружество в града, създали и свои предприятия – гатер, дарак, произвеждали кашкавал под името “Братя Христо Манови” до 1933 г., като изкупували мляко от много частни производители в Самоковско и Софийско.
Георги Манов Филипов /1855-1911 г./ е вторият син на Мано Филипов. Той учил в Самоков, а след това в Роберт колеж в Цариград. Там имал много добър успех и поведение. Живеел в българската църква в тогавашната турска столица. Станал свидетел на посрещането през 1872 г. от заточение на Антим І. В писмо до близките си в Самоков описал възторга на цариградските българи от това историческо събитие. През 1876 г. бил по търговски дела в Пирот и района. Оженил се за Аника Николова Георгиева от Велико Търново, чийто баща имал търговски кантори в Цариград и Египет.
Георги бил запомнен и със своята дълга брада. Работил в Сметната палата в София. Имал четири деца. Николай, роден през 1891 г., бил финансист. Манчо, роден през 1888 г., работил като главен счетоводител на бирената фабрика “Прошек”. Починал през 1968 г. Пейчо, роден през 1890 г., бил оперен певец. Дъщерята Мария била родена през 1896 г., но за нея няма повече сведения.
Георги Манов Филипов и наследниците му живели и работили в столицата. Спазена била традицията внуците да наследяват имената на дядовците си. Първият син Николай носел името на бащата на майка си, а вторият Манчо – на дядо си Мано Филипов.
Същото забелязваме и при наследниците на Христо Манов.
В Народната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” в София е образуван фонд № 511 към Българския държавен архив на дарителя Мано Филипов от правнука му Христо Я. Манов. Между многото документи на различни езици е съхранено и завещанието на “Мано Филипов Шипочли Джелеп”. Нотариално завереното завещание е направено на 21 февруари 1882 г., когато Мано Филипов бил на 75 години. В самото завещание той отбелязва, че дарява:
“1/ На синовете си Георги и Христо пасището Заврачица по 1/2, купено за 400 турски лири.
2/ Хана на три части – една е на братовчедите Генови и по една част на Христо и Георги.
3/ Капеджиница, Маркуджика и Скакавица на Христо, Георги и Севета /Елисавета/ – братски.
4/ На щерката Мария – къщата на Подридна улица, купена от дядо Стойко, дава я на Марикините деца Георги и Христо.
5/ На съпругата Христина – старата къща, покъщнината и планината Бельова поляна /б. а. Христина починала на 12 октомври 1882 г./.
6/ У село Шипочан – всичкото недвижимо имущество, всички ниви, къща, покъщнина с двор, сгради, гумно, градина и къща в Долна баня на Христо, Георги, Анисия и Севета /Георги и Севета продали на Христо частите, полагащи им се в с. Шипочан за сумата 43 860 гроша/.
7/ Хана на ул. “Захарий Зограф” 4 на най-малката дъщеря Елисавета Манова, по мъж Йовчо Пенева /по-късно е продаден на Христо Мазнев, който на това място си построил къща/.”
В края на живота си, вече в напреднала възраст, Мано Филипов по един справедлив начин разпределил имуществото си, като не забравил нито един от своите наследници. Те от своя страна спазили завещанието му, което е израз на дълбоко уважение и обич.
Мано Филипов починал на 1 май 1889 г. на 82-годишна възраст.
Сведенията за тази публикация съм взел от Народната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” – София, от летописната книга на училището в Шипочан, от статии на правнука Христо Я. Манов, както и от спомени и разкази на близки и запознати с темата.