Баскетбол, Новини, Спорт

Росен Барчовски: “Историческа победа, огромно благодаря на привържениците за подкрепата”

Росен Барчовски, снимка: Радослав Каймаканов

Старши треньорът на БК “Рилски спортист” Росен Барчовски говори минути след страхотния успех на отбора му срещу финландския шампион “Катая” с нашия кореспондент на срещата Делян Василев. Ето какво сподели за “Приятел” щастливият наставник:

-Може да не прозвучи нескромно, особено от моите уста, но победата над “Катая” е исторически успех за нас. Надиграхме шампиона на Финландия, който е водач в групата, играе много силно до момента и разполага с отличен отбор, трети по резултатност в турнира… Ние обаче успяхме да ги пречупим и трябва да се радваме, трябва да се гордеем с това. Изиграхме мача така, както искам да виждам отбора. Видяхте какво означава всички играчи да са на паркета. За нашия отбор контузиите на основни състезатели са проблем, който се отрази в събота срещу “Лукойл”. Трябва да сме горди, че продължаваме да имаме шансове за излизане от групата. Жалко, че изпуснахме “Цмоки” /Минск/ в Самоков, в противен случай щяхме да сме с три победи. Имаме шансове, но най-важното е, че зарадвахме публиката.
– След драматичния край на мача вие се обърнахте към публиката и ги поздравихте с жестове, а дори им изпратихте и въздушна целувка…
– Ами подкрепяха ни много хората, те го заслужават. Това са отрудени хора, които идват и ни подкрепят безрезервно. Не съм чул една лоша дума. Даже и да са ни критикували – отбора или мен лично, всичко е било в рамките на нормалното, пък не винаги сме били и на ниво. Изтърпели са ни, за да дойде този миг на щастие.
– Не спряхте да вярвате в отбора дори и в трудните моменти от сезона до момента…
– Трябва да се обичат играчите, това съм го научил през годините. Като млад треньор бях ужасно критичен към всеки един състезател, исках да играят като Майкъл Джордан. Сърдех им се, критикувах ги, разочаровах се рано… Животът ме научи да съм търпелив.
Второ, аз много трудно се разделям с хора. Като съм избрал някой, даже и да не е добър баскетболист, за да се разделя с него трябва да не ми допадне като човек, като характер. И Кори, и Тристан са момчета, които са много скромни, трудят се и на мен ми допада това нещо, това е важно за отбора. Не съм привърженик на смяната на играчите като носни кърпички. В края на краищата треньорът си носи отговорност – избрал е едни момчета и трябва да им даде шанс и да ги изтърпи.
Аз бях сигурен, че ще дойдат тези мачове за тях. Та те са новобранци, представете си – да дойдат от Щатите в Европа – за първи път излизат в чужбина, далечно място, различна култура…
– Президентът на клуба инж. Петър Георгиев дойде да ви поздрави веднага след финалната сирена и бе очевидно, че е много щастлив…
– Това им казах на играчите, че ние трябва да играем първо за г-н Георгиев. Той дава със сърцето и душата си всичко за този отбор и аз затова съм по-щастлив за него, отколкото за себе си.

Leave a Reply