История, Култура, Новини

Руският клуб в Самоков си има вече име – „Никола Даскалов”

Сбирката на Руския клуб на 7 февруари имаше по-различен характер. Десетки членове и съмишленици начело с председателя Любчо Начев решиха клубът да се нарече на името на Никола Даскалов – позабравен наш съгражданин, борец за освобождението на България и руски дипломат. Неотдавна името на Никола Даскалов бе изтупано от прахта от бившия кмет на Самоков и изтъкнат краевед инж. Христо Ярловски.
Обстоен преглед на живота и делото на Никола Даскалов, базиран на книгата на Ярловски „Забравеният самоковец”, направи инж. Спаска Шехтова. Катя Дамянова пък представи специално подготвените от Шехтова табла със снимки на бележити самоковци и българи от епохата на Възраждането и Освобождението и с фотоси на емблематични сгради в Самоков от 19 в. – часовниковата кула, общинското училище, владишкият дом, къщите на семействата Хаджигюрови, Караспасови, Образописови и др. Внимание бе отделено и на тогава съществуващите махали в града – Вароша, Лешкер, Еврейска, Турска, Мандал, Топалица, Кенаро…
Членовете на Руския клуб единодушно решиха да излязат с предложение към общинската управа на името на Никола Даскалов да се нарече и улица в Самоков.
Съвсем естествено се роди и предложението ръководството на клуба да влезе във връзка с музеите, в чиито градове е работил видният ни съгражданин. Може би от тамошните архиви ще излязат нови факти за родолюбивата дейност на Даскалов, които Хр. Ярловски би включил в следващо разширено издание на „Забравеният самоковец”.
Сред гостите на срещата бе и един от основателите и първи председател на Руския клуб инж. Димитър Йончев, по чиято инициатива е предложено да стане и самото наименоване. Д. Йончев бе представен като кръстник /кум/ на клуба.
Хр. Ярловски и Д. Йончев приветстваха сърдечно участниците в тържествения акт.
Допълнително приятна атмосфера по време на събранието осигуриха с изпълнения на китара Христо Христов и Симона Йорданова. Накрая всички се почерпиха по случай празничния повод.
Книгата на Хр. Ярловски “Забравеният самоковец”, издадена през 2015 г., може да се намери и в редакцията на в. “Приятел”.

х х х

Никола Георгиев Даскалов е роден през декември 1834 г. в Самоков. До 1850 г. учи в общинското училище в града ни, а след това родителите му го изпращат в Рилския манастир. След битка на четата на Чакър войвода за спасяване на манастира от разбойници Никола е арестуван и хвърлен в самоковската тюрма. Спасява се с бягство. Отива в Търново, където работи в шивачницата на Никола Филиповски /капитан Дядо Никола/ и е ученик на Никола Михайловски. Участва в Търновското въстание през 1856 г.
След потушаване на въстанието през Влашко /Гюргево, Браила, Букурещ и Тулча/ заминава за Русия. През 1857 г. постъпва в семинарията в Одеса, а по-късно, поканен от архимандрит Хрисанд Дойчинов /игумен на Киевско-Екатерининския манастир/, продължава обучението си в Киевската семинария.
От 1860 г. е служител във Външното министерство на Русия. Бил е секретар-драгоманин на руското консулство във Варна. В 1872 г. е назначен за руски консул в Тулча – стратегически град при устието на Дунав. През 1877 г. участва в група, разработила „Временни правила за управление на новоосвободените територии”, отнасящи се за българските земи след Руско-турската война. Веднага след Освобождението е вицегубернатор на Русе, а още през същата 1878 г. е назначен за вицегубернатор на Тулча.
В 1879 г. е депутат в Учредителното събрание в Търново от групата депутати, назначени от княз Дондуков. Член е на комисията, разработила Търновската конституция. В Първото велико народно събрание е избран за депутат едновременно от Самоков и Варна. Поради усложнената ситуация в черноморския град и по настояване на княз Дондуков поема варненския мандат и става председател на Варненския губернски съвет.
Само няколко месеца по-късно е назначен за губернатор на новата българска столица София. След това работи във Варненския окръжен съд. През 1880 г. е избран за депутат от Варна, а на 20 февруари 1881 г. е избран за кмет на София. На парламентарните избори през същата година е избран за депутат от 4 града /София, Варна, Самоков и Ески Джумая – Търговище/ – истински прецедент в родната парламентарна история. Избран е и за член на Държавния съвет.
След приключване на мандата е назначен за председател на Окръжния съд във Враца, а в 1887 г. пак става депутат. През същата година е избран отново за кмет на София. Дейността му е насочена към благоустрояване на столичния град. Изправени и разширени са улиците, водещи от центъра към Витоша и Лъвов мост /днешните „Витошка” и „Мария Луиза”/, от центъра към Подуене /днешната „Дондуков”/, както и „Самоковскио сокак” /водещата към нашия град днешна „Граф Игнатиев”/. По предложение на Даскалов започва и първото разширение на града, включително изграждането на новия квартал Ючбунар.
Никола Даскалов си отива от този свят на 66 години в 1900 г., в навечерието на новия век, с тъгата и угризението, че не е успял да направи повече за родния си град. Той обаче е изпълнил докрай своя дълг към родината и към освободителката Русия.

Leave a Reply