Култура, Новини

Самодейци от Самоков и Радуил участваха в Сърбия във фестивал на… виното

„Във виното е истината” – всеки знае тези думи, казани отпреди столетия. Но трябва сам да провериш дали е така, когато вдигнеш чашата с искрящата бяла или червена течност.
Ние проверихме истината на Празника на виното в сръбския град Александровац. Цели четири дни – от 21 до 24 септември, там гъмжеше от народ, защото се провеждаше един наистина запомнящ се празник на… гроздовия сок. Опитахме го и ние – самодейците от Самоков и Радуил, когато заедно с други гости и домакините се наредихме около шадравана в центъра на града. Всяка година той се пълни с вино, а отстрани под лозовите пръчки и гроздове, е прекаран маркуч, от който красиви сръбски девойки пълнят кани и наливат на всеки, който е там – колкото иска и естествено, колкото… може да носи.
В центъра на шадравана се издига голям грозд, а от дръжката му пръска вино – истинско, ароматно, пивко. Наблизо на огромен ръжен се върти цял вол, а на сцената самодейни състави от Сърбия, България и други страни демонстрират певчески и танцови умения. Който иска да гледа и да слуша е пред естрадата. Който не – обикаля около стотиците маси и сергии, отрупани с вино, ракия, грозде и какво ли не още… Замезваме с парчета свинско или агнешко от многобройните чевермета. На празник като на празник!
За пети път сме тук – на Осмия фолклорен балкански фестивал под егидата на БАФ. Тук сме по покана на организаторите и домакините. Изнасяме своята програма пред местни жители, многобройни гости и летуващи в гр. Вранечка баня – курортен център с лековита минерална вода. Градът е голям, с много красиво оформени градинки, с цветя, дървета и шадравани, малка рекичка и няколко моста. Един от тях – „Мостът на влюбените”, буквално ни изумява с гроздове от… катинари, които са закачени от млади и стари с пожелание за любов, щастие и дълголетие. В центъра на площада е поставена фигура на Врабеца – символ на града. Той закачливо ни намига с едно око…
От хотел „Фонтана”, където сме настанени, тръгва шествието на гостуващите фолклорни групи. Начело е музиката, местен фолклорен състав, а след това сме ние – десетина групи от цяла България. Пред сцената вече са насядали много местни жители, туристи, гости, за да се насладят на жизнерадостни песни и танци.
Първи излизат домакините, както е традиция на всеки фестивал. Следва поздрав от кмета г-н Дишевич. Идва и нашият ред. Програмата на българските състави започва с изпълнение на женската фолклорна група от софийския комплекс „Люлин”, която от доста години участва в подобни изяви. Силно присъствие показват певиците от столичната „Сребърна пафта” с ръководител Маргарита Чорбаджийска. Бурни аплодисменти изпращат страхотното изпълнение на незрящо момиче. С танци се представя състав „Животвор” от софийското село Пролеша. Шест дами и двама музиканти от Козловец вдигат още повече настроението.
Програмата се разнообразява със стари градски песни от сливенския квартет „Будители”. След това представителите на пенсионерския клуб „Кортенска перла” и колегите им от клуб „Панайот Хитов” от сливенското село Чокоба и от клуб „Мадона” от Белоградчик доказват, че възрастта не е пречка да пееш, да играеш, а и да показваш интересни ритуали от родния край, оставяйки достойно наследство на подрастващите.
Нели Тоскова, която е един от главните организатори, сътрудник на сръбските домакини и член на БАФ, е довела и своите танцьори от Божурище, където е хореограф. Те слагат горещ запомнящ се финал на фестивала.
Много емоции предизвикват и нашите самодейци. Жените от фолклорна група „Детелини” от Радуил се изявяват за втори път на този фестивал. Танцьорките от радуилския състав „Лудо-младо”, макар този път и по-малко на брой, доказват, че не им липсват умения и че имат свой собствен стил. В дует се изявяват Васил Димитров и Латинка Трохарова.
Много голям интерес сред публиката предизвикват малките певици от самоковското читалище „Младост”. На фестивала по принцип деца не участват, но пишещата тези редове успява да убеди Мича /така е известен на всички директорът на фестивала/ да се направи изключение. Мимето, Мария и техните приятели пеят, танцуват, а Натали пък изпълнява популярната руска песен „Чунга-чанга”, карайки ролери на сцената. Истинска радост доставят на самоковските деца и на всички нас накрая много силните ръкопляскания и възгласи „Браво”. Всъщност танцовият състав „Самоков” с ръководител Станислав Крумов не за първи път участва в такива фестивали и винаги се радва на успехи и поздравления.
Вечерта в ресторанта на хотела всички състави получават грамоти и подаръци от организаторите. Самоковската група пък доставя радост на домакините с радуилски боб, стъкленица с картини от бобфеста в Радуил, плакати и погача, дело на Латинка Трохарова. От името на Радуил пък председателката на читалище „Христо Ботев” Василка Атанасова връчва на организаторите почетния знак на Община Самоков и им поднася красива погача, плетена покривка и книга за селото. Купонът след това се вихри чак до 3 часа пред нощта!…
Най-голямата изненада обаче предстои на сръбската граница. Получава се задръстване, събират се над десет автобуса, но това вместо да изнерви хората, сякаш подсеща радуилки да слязат и да запеят, а танцьорите да заиграят. Става невероятно шоу! Стотици мъже и жени от другите автобуси наобикалят певците и танцьорите – снимат, радват им се, а някои дори също се хващат на хорото. Час и половина продължава този импровизиран концерт – за наша гордост и за радост на присъстващите…
От името на всички пътуващи в самоковския автобус си позволявам да благодаря на водача Христо – много културен и възпитан шофьор, с когото бе удоволствие да пътуваме до фестивала и обратно.

Димитрина Божилова

Leave a Reply