Нашата съгражданка Станислава Тодорова се включи в любителската обиколка на България с велосипед, състояла се през юли. Станислава, която в повечето етапи бе и единствената жена-участник в обиколката, измина около 2500 км по време на вълнуващите преходи. По този показател тя се нарежда на трето място сред включилите се колоездачи, след организатора Пламен Петков и Велислав Янев – преодолели всичките 3100 км.
x x x
Станислава си купува велосипед с парите от получената европейска стипендия през миналата година. Започва с по-сериозните преходи от април т. г. Сприятелява се във фейсбук с други любители на колоезденето, с които правят редовни съботно-неделни излети до язовирите „Огняново” и „Пчелина”, до Своге, Земенския манастир и т. н. Стаси водела новите си приятели на няколко пъти и до Самоков през Ярема, а на връщане младежите минавали по основния път.
Както се казва, апетитът идва с яденето. През юни, месец преди да се включи в обиколката на България, Станислава участва в традиционния обход на планината Беласица. „Тръгнахме от Петрич, нощувахме в Стари Дойран в Македония, край Дойранското езеро. На следващия ден продължихме от гръцка страна и се прибрахме. С това приключение колоезденето окончателно ме плени”, коментира младата жена.
А защо пътува с велосипеди? Какво чувства, когато върти педалите? „Свобода!”, категорична е тя.
x x x
„Изпуснах само пет дни от това уникално начинание, тъй като през юли бях в изпитна сесия. Дори отложих един от изпитите си, но не съжалявам”, заяви амбицирано Стаси. Тя учи „Пожарна и аварийна безопасност” в Академията на МВР. Преди това завършва средното си образование в благоевградската Природо-математическа гимназия „Акад. С. П. Корольов”. По-рано девойката се образова в самоковските НУ „Станислав Доспевски” и ОУ „Св. св. Кирил и Методий”.
„Планирах да карам само през първите два прехода – от София до Кюстендил, защото имам познати в града и щях да нощувам при тях, и след това до Сапарева баня и Паничище. Впоследствие хванах влак от Дупница до столицата и си взех изпита. Без да се колебая, отново се включих в обиколката, тъй като чувството е изключително приятно – по пътя ядохме сливи, череши, разправяхме си смешки… Когато ти е забавно, въобще не чувстваш умора”, разказва младата ни съгражданка.
И продължава: „Няколко дни по-късно ми се наложи да се прибера за втория изпит. Тогава карахме заедно с още едно момче от Пловдив до София. Изминатите около 200 км с колелото си остават рекордни за мен. Вечерта, вече в най-големия български град, ни застигна апокалиптичната градушка, потрошила прозорци на сгради и автомобили и оформила на места солидни наводнения… Впоследствие настигнах колегите с автобус в Елхово и отново правех това, което обожавам – въртях педалите на моя велосипед. Последното ми прибиране бе с влака от Плевен и мигновено включване в колоездачната колона във Видин след това”.
Това е третата поредна подобна проява за Пламен Петков. През 2012 г. той е бил сам-самичък, на следващата година в любителското велоприключение са се включили 400 души. С богатия си опит Пламен е определил маршрута за тазгодишния преход и забележителностите, които ще обходят и видят колоездачите. Той популяризира начинанието главно чрез фейсбук, където намира множество последователи. Именно от социалната мрежа в интернет разбират за предизвикателството повечето веломаниаци, включително и Ст. Тодорова.
По общо мнение велосипедистите тази година са били много повече от предходната. За следващото лято пък Пламен е предвидил ново предизвикателство – обиколка на Родопите. За целта ентусиастът още този месец заминава на „разузнавателна мисия” в региона – да разучи подробности за потенциалния маршрут и по-интересните бъдещи спирки.
„В Родопите преминаха едни от най-красивите етапи от нашето приключение. Същевременно обаче баирите бяха истинско изпитание за всеки от нас. Не случайно много хора се отказаха веднага след тези етапи”, уточнява Станислава.
Безспорно обаче, по думите на Тодорова, най-трудната част от маршрута е било 30-километровото изкачване на пиринската седловина Попови ливади /Папаз чаир/ между Петрич и Гоце Делчев. На 7 км югозападно от местността е убит Яне Сандански, а паметник край пътя напомня на поколенията за неговата личност и родолюбие.
„Вечерта изпитвах ужасни болки в краката, но, за щастие, на другия ден вече се бях възстановила. Помогна ми може би и отделянето на повече време за почивка – тръгвахме към 10.30-11 ч. и на ден минавахме по 100-150 км”, свидетелства смелото момиче.
Родената на 24 април 1992 г. самоковка е имала и други затруднения – на три пъти пука гуми – около Разград, Шипка и… в последния ден край Лакатник, малко преди нестандартната колона да влезе в София. По пътя между Севлиево и Ловеч пък ги застига истински порой, придружен с брулещ студен вятър.
„Движехме се предимно по второкласни и третокласни пътища. Така хем бе по-безопасно и приятно, хем имахме възможност да общуваме по-спокойно помежду си. Срещите с новите хора, които се включваха във всеки един етап, ни зареждаха с енергия. Разговорите по пътя не секваха и така, улисани, забравяхме умората“, разяснява атмосферата по време на обиколката младата самоковка.
Рисков, но изключително запомнящ се момент е мощното спускане от Пампорово към Чепеларе. Тогава Станислава засича на километража, че превзема асфалта със 72 км/ч.! Според нея рискът бил премерен – отличната пътна настилка и съвсем леките завои предполагали скоростното спускане и високия адреналин.
„С колегите се превърнахме постепенно в един сплотен колектив – все пак прекарвахме цялото си ежедневие заедно. Голяма роля за приятните емоции имаше и нашият водач Пламен, който постоянно ни зареждаше с нови дози ентусиазъм. Благодарение и на него това изпитание за издръжливост и дух не ме измъчи, а дори напротив – достави ми изключително удоволствие. Мотивира ме и фактът, че всекидневно преоткривахме нови и нови кътчета райска земя от нашата страна. От адреналина въобще не усетих умората“, споделя с усмивка Стаси.
Питам я къде са нощували през всичките тези дни. „При приятели, колеги-пожарникари, в къщи за гости, по квартири – повече от 15 лв. за нощувка не сме давали. В Шумен например спахме в Пожарната… В Габрово пък ни се обади местен бизнесмен, разбрал от фейсбук, че търсим място за спане. Не само, че ни предостави апартамента си – той ни заведе и на вечеря. Оказа се, че той също бил запален любител на колоезденето, но покрай ангажиментите в работата нямал достатъчно свободно време. Тези топли грижи дойдоха точно навреме за мен. По пътя към Шипка, откъдето гледахме фантастичния залез предния ден, паднах с велосипеда и си охлузих лакътя“, споделя Тодорова.
А ето и кои гледки Стаси няма да забрави никога. „Северното ни Черноморие след Каварна е уникално! В съзнанието ми ще останат гледките от крайморския път и страхотните впечатления от нос Шабла, скалистите брегове около селата Камен бряг и Тюленово, Добричко, пълноводната река Камчия… От нос Калиакра пък видяхме голям пасаж делфини. Тук съдбата ми се реваншира лично, тъй като по-рано не ни стигна време да посетим делфинариума във Варна, което беше мое съкровено желание“, радва се 22-годишната търсачка на силни усещания. Силно впечатление са й направили и скалните манастири по поречието на Суха река край село Балик, Добричко. Малцина знаят, че това са едни от най-старите документирани скални манастири не само в България и на Балканите, но и в Европа! „За да стигнем до тях обаче ни се наложи да преминем през гъсти храсталаци, големи скали и заблатени местности. Жалко е, че това национално богатство не е популяризирано. Местните хора дори ни се чудеха и ни казваха, че поне от месец никой не е идвал натам…“, споделя с болка нашата съгражданка.
Друг впечатляващ обект за Станислава и екстремните пътешественици е било село Боженци, което е обявено за архитектурно-исторически резерват. По тази причина в него е запазена архитектурата от Възраждането.
Велосипедистите са посетили и пещерата Орлова чука, Ягодинската и Деветашката пещера… Мотото „Опознай родината, за да я обикнеш“ се е доказало на практика при героите в тази наша статия. Раздялата им с някои забележителности е била трудна, но те вярват, че някой ден отново ще се върнат там. „Е, няма как да видим всичко интересно и впечатляващо, но вече имам планове за следващи преходи“, загатна многообещаващо студентката.
„За мен тази любителска обиколка на България с велосипед представлява преди всичко едно социално събитие – лично аз се запознах с толкова много хора от различни краища на страната, които обичат колоезденето. Смея да твърдя, че се сприятелих с всички участници. Оползотворих месец юли пълноценно, интересно и забавно. Алтернативата бе да си стоя в общежитието… През по-голямата част от обиколката бях единственото момиче и останалите постоянно ме окуражаваха. Това бе и допълнителен стимул за моята издръжливост“, изтъква младата дама.
„Поздравявам Станислава Тодорова, едно много силно момиче, което кара наравно с момчетата, че на моменти и по-добре от тях. Такива момичета се броят на пръсти в България. След края на всеки преход тя беше с усмивка на лице за разлика от доста момчета, които видимо бяха изморени“, написа на профила си във фейсбук организаторът Пл. Петков.
Той не е единственият, който изказва възхищението си от Станислава. „Много роднини, приятели и познати се радват на постижението ми. Случва се дори да ме спират навън и да ме поздравяват. Колегите от Академията на МВР също са много радостни за мен. Ние сме сплотен колектив и всеки се радва на успехите на другите“, откровена е девойката.
От 3 до 9 август тя е на Приморско, за да си почине малко от натоварената велопрограма и да се види с приятелите си от Академията. Там Стаси намира колело, с което „отскача“ до Ахтопол. Това е поредната индикация, че жилката, наречена колоездене, е влязла дълбоко под кожата на нашето момиче. Тя обещава да запълни и свободното си време до началото на стажа си на 18 август с… да, познахте – велопреходи.
Станислава Тодорова доказа максимата, че има ли желание, има и начини за постигането му. Нейното себеотрицание може да ни послужи като ярък пример, че вместо да се оплакваме и да си казваме „не мога“, „нямам време“, трябва да повярваме в собствените си сили и възможности и да заменим горното словосъчетание с „ще опитам“, „ще намеря начин“. Дали няма да се окаже, че ще изживеем безценни мигове на щастие!?
Всеки сам за себе си трябва да намери отговорите. А дотогава Стаси ще продължи да върти педалите със същото настървение, както и сега. И ще преоткрива нови забележителности и хоризонти. А защо не и култури, климатични пояси, континенти?…
Пожелавам й го от все сърце!
Делян Василев
+ There are no comments
Add yours