История, Култура, Новини

Самоковските срещи на Апостола

По традиция една от февруарските сбирки на Руския клуб всяка година е посветена на Васил Левски. И винаги пред портрета му има кокичета – знак на огромно преклонение пред личността и делото му. Така бе и тази година, когато членовете на клуба бяха поканили скъп гост – съгражданинът ни Георги Захов, написал първата „самоковска” книга за Апостола на свободата. Присъстващите искаха да засвидетелстват уважението си към достойния му труд, както и да чуят повече за книгата и за великия българин именно от автора. От човека, който почти година и половина, запознавайки се с богатата литература, отсявайки най-важното и водейки дълги записки, в мислите и чувствата си е „бил редом” до останалия безсмъртен карловец.
Плод на тези задълбочени търсения и чувства става книгата „По стъпките на Апостола в Българско”. Тя впечатлява с интересното и запомнящо се, леко и достъпно за читателя представяне на известни и по-малко известни документални факти от житейския и революционен път на Васил Кунчев. Тук са намерили точното си място и чудесни, достоверни и искрени разкази, създадени след този продължителен душевен досег на автора със света на героя му.
Непринудено и завладяващо на срещата Захов отново проследи пътя на Апостола от появата му на революционната сцена /което не е случайно и е събирателен резултат от всички предишни борби на българския народ и на родословието на Левски за свобода/ до неговата гибел.
Георги Захов сподели и повода да се впусне в това предизвикателство – след десетките книги за Левски да напише и той своя книга за него. Подтикнали са го разногласията за гроба на революционера, за неговия истински предател, но най-вече негативизмът на някои местни жители, свързан с твърденията, че тук Дякона не е посрещнат подобаващо, че не е идвал повторно и пр. Захов е огорчен и от постоянните опити да се пренаписва историята ни въобще. И той се е опитал да се противопостави, откривайки и представяйки доказателства от стари материали. Авторът пише за самоковски сподвижници на Апостола и ни призовава не да се срамуваме, а да сме горди и да се обръщаме с открито лице към историята си. Този поучителен, кротък и същевременно много силен разказ развълнува присъстващите и сякаш наистина засили чувството на гордост и онази скътана в сърцата обич към род, роден край и Родина и към техните истински герои, която е невидима, но на моменти стиска гърлото и вади сълзи в очите.
Не случайно човекът, учителят, краеведът Георги Захов вярва, че у хората има родолюбие, но понякога то трябва да бъде събудено. Самият той се е посветил на това изцяло. Скромен, безкрайно трудолюбив и невероятен родолюбец, от години той събира зрънце по зрънце българска история и ни я дарява в книги и с обич – на нас и следващите поколения. Такава е и книгата за Левски. Всички, които са я прочели, горещо я препоръчват на съгражданите си.

Спаска Александрова

Leave a Reply