Самоковският поборник Георги Венедиков

В брой 24 от 24 април на в. „Приятел” информирахме, че в града ни ще бъде поставена паметна плоча на Георги Николов Венедиков, роден в Самоков, участник в четата на Пейо Яворов. Тук, съгласно обещаното тогава, поместваме повече подробности за живота и дейността на този малко познат наш съгражданин-родолюбец. Материалът е от неговия родственик Петър Ангелов Петров-Покровски.

Георги Николов Венедиков е роден на 13 март 1892 г. в Самоков, а е починал на 30 юли 1968 г. във Велинград. В Самоков е живял в Първи квартал, на ул. „Арда” 11, в района до някогашната Чамурлийска воденица.
Баща му – Никола Венедиков, е роден в село /днес град/ Баня, Разложко. Работил е като сапунджия. Починал е през 1917 г. в Самоков.
Н. Венедиков произхожда от възрожденски родове, свързани с движенията за освобождение на България и Македония. По време на Илинденско-Преображенското въстание /1903 г./ Никола снабдява четите с оръжие и боеприпаси чрез куриери от София през Самоков за Бели Искър, Демир капия, Якоруда, Баня, Банско, Разлог /Мехомия/. Н. Венедиков изпълнява смъртната присъда, издадена от ВМРО, на управника на Мехомия Ибиш ага, след което е принуден да емигрира в България. Укрива се в Якоруда, а след това през Грънчар и Демир капия се озовава в Самоков при роднини. Тук престоява три години. След това се връща в Баня, взема годеницата си Янка Котупанова, с която се венчава и двамата заживяват в Самоков.
Раждат им се две деца-близнаци – Васил и Кръстинка, които обаче умират. Ражда се и синът Георги. Съвсем млад, той се включва в четата на Пейо Яворов и заедно с поета-революционер, с Йонко Вапцаров и други войводи и четници участват в освобождението на Разлог, Банско, Неврокоп /Гоце Делчев/, Кавала.
Г. Венедиков е сред бойците-родолюбци, които придружават костите на Гоце Делчев до Македонския дом в София.
На семейството на Никола се раждат и дъщерите Райна, Маричка, Милка, Филинка и Еленка. Райна умира неомъжена, едва 22-годишна, от туберкулоза. Маричка се омъжва в семейство Чонкови, умира през 1941 г. в Самоков. Има син Васил, починал през 1963 г. Той има наследници – дъщеря и внуци. Другите две дъщери – Милка /1905-1970 г./ и Филинка /1907-1980 г./ нямат семейства.
Последната дъщеря – Еленка Николова Венедикова /Рангочева/ е починала през 1985 г. Тя има като наследници двама сина, три дъщери, 10 внука и 11 правнука.
Георги Н. Венедиков се среща като съвсем млад с Яворов в Шишковото кафене в Самоков. В четата се разболява от заушка, вследствие на което остава без поколение.
Много обичаше децата и внуците на сестра си Еленка. Всички при общуването с него използвахме обръщението „вуйчо”. Погребан е през 1968 г. в старите гробища на Велинград и гробът му днес дори е заличен. Репресиран е навремето като „македонист”, за малко не го изселват и не го изпращат в лагер.
До 30-те години на миналия век, когато се строи теснолинейката за Добринище, Георги Венедиков живее в Самоков. Работи, като прекарва с файтона си пътници от Гара Костенец за Самоков. Жени се за Райна, произхождаща от Банско, в с. Лъджене /днес част от Велинград/ и остава да живее там.
До края на живота си остава убеден родолюбец, истински патриот.

Петър Петров-Покровски