Култура, Новини

Самоковски творци почитат днешния Ден на поезията

Иван Ненов

Септември

Вали дъждът и сякаш хлипа
на гара някакво хлапе.
А мутра мускулеста с джипа
със шум паветата мете.

Събира билките старица
във скъсаната си торба.
Край нея котаракът дрица,
прикрил в мустаците молба.

Навел главата – слънчогледа
крепи повехнало лико.
И Гео Милев тъжно гледа
Септември със едно око.

Христо Христов

Какво?

Няма тишина,
а само нечувани крясъци.
Няма мир,
а само власт на нечия идея.
Няма толерантност,
а само лицемерна търпимост.
Няма ценности,
а само техни заместители.
Няма идеали,
а само лични интереси.
Няма вяра,
а само някакви надежди.
Няма свобода,
а само по-невидими ограничения.

Има само лъжи,
на които искат да повярваме.

И илюзии,
на които сами си вярваме.

Яна Василева

х х х

На работа съм – чакам полъх нежен,
а вечерите – сън… Животът ми е есен.
Не идва и все не идва – нетърпелив оставам.
Хлапе се нейде разрида – сам се припознавам.
Сянка, полъх, движение – долових нейния смях.
Факс, сметки, вълнение – отново скрито пламтях.
Отиде си! Тъй рязката промяна
не бе за мен, бе тъй непоносима…
Заплака невидима мойта рана,
а бе началото на новата година…
През февруари Любовта ще има празник,
но друг със нея ще дели бонбон.
При мен ще дойде просто тя по навик,
за да плати месечния телефон.

Любомир Борисов

Искър

Искър е моята река
и аз съм щастлив удавник в нея.
Без право съм взел нейното име
и за водата й жадно копнея.

Искър е моята река,
а ти си рилски припев към нея.
Отсетне сте цяло едно,
а аз за вас с чиста обич живея…

Искър е моята река,
която нося в сърцето.
Тя е моята мечта,
дето ме свързва с другата обич –
Морето.

Лидия Тотова-Димова

Северно сияние

Празнува небето. В дълбокия мрак
цветни сенки играят безгрижно.
Красавец е той в изумрудния фрак,
виолетов воал нея скрива.

Вихрен танц, огнен танц те извайват в нощта.
Хоризонтът е тяхната сцена.
Ту копнежно и страстно преплитат тела,
ту замират във тихо блаженство.

Не се чува пиано, не извива тромпет,
не трепти андалузка китара.
Само нежно звъни слетлосиния лед,
пее тънко, разпуква кристали.

Тук отдавна потайно избяга денят
и полярната нощ е всевластна.
Стоя онемяла, надвила студа
и съм част от феерия прекрасна.

Евгения Гигова

х х х

Червен божур и черни перуники
край фермата на Уилсън разцъфтяха.
А в спомените ми – вече размити –
лилаво-сини перуниките бяха.
И други бяха ценностите наши.
Модернизираха се времената.
Но от промени още незаплашени,
остават същи цветовете на дъгата.

Leave a Reply