Култура, Новини

Самоковци в Ботевия Калофер

Застанала съм в центъра на Калофер и погледът ми се рее нагоре, към паметника на Христо Ботев, който е стъпил здраво на земята, а главата и раменете сякаш подпират небето. Тръгвам по стълбите като хипнотизирана от осанката на поета, от неговото величие. Когато стигам в подножието на гигантската фигура, се чувствам като мравчица пред поета и бореца, пред истинския човек, безкраен като вселената.
В Калофер сме, за да отдадем почит, обич и преклонение пред Ботев в дните, когато се навършват 140 години от датата, на която куршум прониза героя. Тази пролет организаторите в родния му град ни събират на фестивала „Ботеви дни и нощи в Калофер”.
Преди да се изявим на сцената тръгваме из калдъръмените улички, за да видим бащината къща и музейната експозиция на Христо Ботев, старинните домове, църквата. Спираме се в малкия парк зад кметството, където се провежда конкурс за стихове от Ботев и за Ботев. Настръхваме, когато виждаме и чуваме малките рецитатори да изговарят силните слова на поета. Участват деца и младежи в няколко възрастови групи. Сълзи изпълват очите ни, че едва научили буквите, малките рецитират „На прощаване”, „Майце си”…
Връщаме се пред естрадата, където ще мерим сили със състави от цяла България. Още в предишния ден – 3 юни, самоковските представители дебютират чрез женската фолклорна група „Райски гласове” от Райово и танцовия състав при СОУ „Отец Паисий”. Техните Джиновски танц и Веселиново хоро са посрещнати с аплодисменти.
Пред очите на журито, съставено от композитора Генчо Генчев, народната певица Калинка Вълчева, диригента на оркестъра на Ансамбъла за народни песни и танци „Тракия” /Пловдив/ Николай Паскалев и музикалната педагожка от София Ани Сарабян, преминават стотици певци и танцьори от Пловдивско, Русенско, Габровско, Видинско, Варненско, Софийско, Бургаско…
Сред тях достойно, с автентични фолк песни се представя женската фолклорна група „Детелина” от Радуил. С хора от различни региони на България се изявяват танцьорите от „Искърски ритми” и „Лудо младо” към радуилското читалище „Христо Ботев-1903”. Много добре се представят и певиците от Алино начело с ентусиазирания им водач и участник в триото Момчил Чалъков. Впечатляват публиката и певиците от Бели Искър.
…Не можем обаче да дойдем толкова близо до Карлово и да не отдадем почит на още един велик българин – Васил Левски. Влизаме в музейния комплекс и не смеем да нарушим тишината на това свято място. Идвала съм много пъти, но сега виждам, че има много промени – показани са още и още предмети, снимки и вещи от живота и дейността на Апостола на свободата. Голямо вълнение изпитваме и пред стъкленицата, съхранила кичур коса, която младият Васил дарява на майка си преди да се замонаши.
…Разговарям с Калинка Вълчева, с която някога сме правели концерти в Самоков и Боровец. Дълги години тя беше в странство, но сега е тук: „Не можах да стоя в чужбина, не мога и в София, аз съм добруджанка и най ми е хубаво и успокояващо, когато пред мен се ширят пшеничени и царевични ниви, чуруликат птички и ме лъха зефирът…” Калинка пее с оркестър „Бисери”. Подготвя деца и младежи за музикални училища.
…Тръгваме си за Самоков. Задната част на автобуса става импровизирана сцена за радуилки и те изпълняват почти всички песни, които знаят. Слушам ги и си мисля, че ако сме във влак, танцьорките щяха и да поиграят, както се и присъединиха към хорото на площада след закриване на фестивала… Донасяме и три грамоти, и три медала за гордост на радуилското читалище. С отличия се завръщат и други самоковски състави.

Димитрина Божилова

Leave a Reply