Самоковци в Дорково – младост, хубост, красота… | Вестник Приятел

„Младост, хубост, красота!” – това бе мотото на 15-я юбилеен фестивал „Дорково 2013”.
Вече наричат родопското Дорково „Малката Копривщица”. Не само защото и тук е много красиво, но защото в селището е запазен духът на българщината с примес на балкански ритми и южняшка страст.
Основоположник на фестивала е акад. Крум Георгиев. Заедно с Ангел Попов и проф. Тодор Джиджев /и двамата вече покойници/ полагат основния камък на този популярен вече и у нас, и в чужбина многолик и многоцветен празник.
От 1996 г., когато тръгва фестивалът, читалищен секретар е Димка Лучкова. Председател е Ангел Попов и в неговата глава се ражда идеята за фестивал! Всички възторжено се хващат за нея и ето, че вече десетилетие и половина в това голямо и китно родопско село кметството, читалището и училището – един прекрасен екип, създават атмосферата на празника.
Идвам в Дорково от много години и всеки път усещам как историята на този фестивал набъбва, расте, богатее, разкрасявана не само от нашите чудесни носии, но и от гостуващите от чужбина певци и танцьори.
Така беше и тази година. Първото нещо, което привличаше погледа, бе изложбата във фоайето на читалището под наслов „Фестивалът в снимки”. Фотосите разказваха за изминалите прояви, а заедно с тях за отличията на читалищните състави. После на сцената, пред жадните за красота очи и нетърпеливите за песни уши на домакини и гости започна програмата.
Кметът Николай Ковачев е застанал твърдо зад тази проява. За него тя е много приятна, макар и трудна, защото всеки знае какво е днешното положение на читалищата в България – деятелите им горят от желание за творчески изяви, но не достигат, за жалост, средства. Народът обаче си иска фолклор и доказателство за това са 1200-те души – изпълнители, обединени в над 200 състава, ансамбли и групи, пристигнали през двата дни на фестивала.
Цяло предизвикателство беше, че непосредствено след изпълнението на гостите от Испания с техните горещи, страстни, огнени танци и костюми от 18 в. и неизменните кастанети в ръце, излязоха нашите жени от Рельово. Със своите автентични носии и песни от Самоковския край те се харесаха на зрителите, а сигурно и на журито.
Не им бе никак лесно на оценителите в тия горещи августовски дни да бъдат безпристрастни към тези толкова много участници, но председателят на журито акад. Иван Тодоров и членовете Агрипина Войнова и Борис Вълков – членове и на ЦИОФФ /Международния съвет на организаторите на фестивали за фолклор и традиционни изкуства/ се постараха много обективно да дадат мненията си.
Жега е, жътва е, пече се хлябът на народа и това видяхме на сцената. Заклопаха и огромните клопки на кукери за благодат, берекет, букет от многоцветни носии. Като ги гледах, си мислех, че докато в животинския свят мъжкият екземпляр е по-оперен, по-пъстър, с по-богата украска, за да впечатли женската, при нас, хората, е по-различно. Жената е по-нагиздена, по-накипрена, за да привлича мъжкото око. Толкова много красота, дарена от млади и стари, от деца и младежи – невероятно приятна гледка!
Такава красота поднесоха буйните танци и смелите премятания на мъжете, плавните движения и бързите стъпки на девойките от Украйна. А след тях на сцената ги конкурираха нашите танцьорки от Райово с ръководителката им Росица – луди, млади, неудържими… Техните майки и баби от фолклорната група пък изпълниха няколко песни от Самоковско. След тях своето майсторство показаха певците от ансамбъла на Овчарци, създаден от обединението на няколко читалищни групи. Сега към възрастните ръководителката Радка е присъединила много деца, които с голямо желание ходят на репетиции, всеки ден я търсят, за да ги учи. Ето какво трябва да видят и чуят от Министерството на културата, за да разберат, че трябва да се помага, за да задържим младите при нас, в читалищата, коментираха участници в ансамбъла.
Самодейците от Овчарци са наши стари приятели, чести гости са на Бобфеста в Радуил и почти винаги са се прибирали с награди. Така става и при посещенията им чужбина.
След тях със своите двугласни автентични песни на сцената се изяви трио „Славей” от Марица. Маричанки после пяха песни и от други краища на България.
Много силно впечатление ми направи, че вече повечето състави по време на изпълненията си на песни и играят. Няма я вече онази статичност на сцената, която понякога доскучава на зрителите.
Какво ли не видяхме и не чухме за наше удоволствие – кастанети, гъдулки, гайди, балалайки, тъпани, тимпани и др.
Танцовият ансамбъл „Веселка” от Украйна разигра цял пазар /”ярмарк”/ – крава, риби, кокошки, яйца, макар и бутафорни, предизвикаха голям интерес. Такъв беше и „Конят” на танцьорите от Нова Черна. Изобщо бяхме свидетели на пъстроцветна приятна мозайка – сякаш необходима, за да забравим сивото всекидневие, несгодите и ядовете.
Вечерта се канех да се връщам в Самоков, но овчарци направо ме отвлякоха с тях в близкия град Ракитово. Не съжалявам, защото изживяването беше страхотно – с песни, танци и похапване с домашно произведени продукти, а и с игри до три през нощта.
Научих и повече неща за този град-община. За развлечението на младите и децата е създадена т. нар. Бърдоландия /вероятно от думата бърдо, баир/ – с въжени съоръжения, други занимавки и една отвесна скала, по която да тренират катерене.
Докато обикалях из градчето, в едно кафене открих самороден талант – млада жена с необикновено име – Стримка. Заедно със съпруга си и дъщеричката държат и обслужват кафене в центъра на Ракитово. Истинска страст на Стримка обаче е да създава от принтерна хартия триизмерни произведения – кани, чашки, яйца, вази, птици, животни. Видяла веднъж в интернет лебед, открила му схемата и започнала… Сега работи по въображение. От баба си се е научила да плете, да бродира, да сътворява красота. В тази дейност се включила и дъщеричката. Наскоро пък съпругът подарил на Стримка машина за обработка на камъни. Така младата жена вече прави и бижута след шлифоването и разкрасяването. Обеща ми да дойде на Бобфеста в Радуил, за да покаже своето изкуство на гости и домакини.
Вторият ден на фестивала започна с прочутите капанци, които показаха Гергьовска люлка и как по неотразим начин ерген краде мома от хорото, как на гости не се ходи без дарове – кошница с плодове и зеленчуци – собствено производство, хляб от сръчните ръце на капанки.
Най-ценното е когато се играе и пее – това го доказаха фолкгрупите от Капитан Димитриево, от Костандово, Змеица. Сцената пък буквално се разтресе от ритмите на танцьорите от Челопеч. Несравними са техните танци – буйни, неудържими.
Не по-назад останаха и нашите дами от радуилската танцова трупа „Ритмика”. Малък е техният стаж в танцовото изкуство, но пък най-важното е, че имат огромно желание да играят и да се доказват. След тях на сцената пяха и двете фолклорни групи от Радуил – „Здравец” и „Детелини”. Представиха се много добре с двугласното си пеене и със старите си автентични носии.
Снимахме се и с гостите от Русия, които под акомпанимента на хармоника и балалайка играха и представиха песни от няколко области.
Капитановци пък ни показаха на живо Русаля /Пеперуда/ за измолване на дъжд – имаше защо, горещо и бездъждовно е от седмици… Молеха се за дъжд, за да порасне жито като злато. Явровци изтъкнаха, че хлябът трябва да се тачи, да се посреща с целувка и да се благодари на Бог, че ни го е дал.
Малина Матиканова и Лора Деянова са свежи гласове на жени от самоковското село Клисура, които почти отвсякъде се връщат с награди. Малката Алекс е винаги с баба си и гордо рецитира „Аз съм българче”.
Участието на самоковските състави във фестивала приключи с трите групи на Бели Искър. Най-напред пяха мъжете под съпровода на своя ръководител, след това – жените от „Орлица”, а „Магдена” под ръководството на младата хореографка Росица пък представи танци от различни области на България.
Научих и още един много вълнуващ ритуал от Овчарци – по време на сватбуването младите ги затварят в зимника и върху реколтата от картофи те трябва да изпълнят сватбения обред. Отвън, на двора, е приготвена купа сено. Свекървата държи решето /проток/ – сито и чака да бъде изнесена кошулята на булката. Ако тя е честна, поставят я в ситото. В това време свекърът хвърля една жива кокошка в горящата купа, а жените от селото викат: „Дайте да пием жежка ракия!…” Ако невестата пък не е „в ред”, я връщат обратно на родителите й…
Де да беше и сега така, че както е тръгнало, не се знае докъде ще стигнем!
Свършиха фестивалните дни. Всички участници получиха грамоти, плакети и извънредния брой на специално издадения от Николай Чапанов вестник „Фолклорен хоризонт”.
Живот и здраве, догодина пак ще се напълнят улиците със сергии, от които ще се носи сладкият аромат на палачинки и понички, ще димят скарите с кебапчета и пържоли, ще се предлагат какви ли не джунджурии. И всичко това – само като допълнение на удоволствието, че си видял и чул познати и непознати песни, хора и че си намерил много нови приятели…