Самоковци в Света гора

„Атон… Произнасяйки тази дума, неволно ти се иска да направиш пауза, за да почувстваш поне за миг какво стои зад нея. Струва ти се, че това е затворено сандъче със скъпоценности и не на всекиго е дадено да го познае. Само след като посетиш тази свята земя, започваш да чувстваш и да осъзнаваш какво представлява тя. И ако си бил там само веднъж, ти се иска да се върнеш отново поне за ден или за седмица, за месец или за година, а може би завинаги…”, разказва йероскимонах Василий от Зографската обител.
Още щом слезеш от ферибота и стъпиш на пристанището, което води към българския манастир, те превзема непреодолимото желание да целунеш тази свещена българска земя, късче от атонската Света гора. Стиснали здраво в ръцете си визата, с която митническите власти ни разрешиха да влезем в този нов и непознат свят, скупчени около отец Георги Николов, плахо пристъпваме на тази свещена с хилядолетна история земя, официално провъзгласена за място на монашество през 885 г. със Златната була на император Василий I. Бяхме се оставили изцяло в ръцете на отец Георги, от лицето на когото не слизаше топлата усмивка, щастието, че е осъществил отдавна лелеяната мечта на нас – неговите хористи от Митрополитската църква.
При предишното си идване той спечелил благоговението на дядо Амвросий, игумена на зографската света обител. Сега освен нас – хористите и шофьорите на микробуса, в групата участваха известни и уважавани самоковски бизнесмени. Камионче ни изкачи по близо 4-километровия стръмен път от пристанището до манастира. Тук всички монаси, предвождани от игумена дядо Амвросий, ни посрещнаха толкова радушно, сякаш си бяхме пристигнали у дома… Поканиха ни да вземем участие в утринната служба.
Величественият храм беше отворил широко вратите си за нас. Смирени слушахме с притаен дъх службата, водена от игумена. Красотата на църковното песнопение беше завладяла всички. Чувствах се горд, че съм сред тези достойни български пратеници, призвани да разпространяват божието слово на нашия роден език.
Благодарим ти, отец Георги! Признателни сме и на всички, които ти помогнаха да осъществиш това богоугодно дело – достойно посрещане на най-великия християнски празник – Възкресение Христово.

Димитър Караиванов