Всяко чудо за три дни. Всеки знае тази пословична българска поговорка. Невярна се оказва обаче тя за нас, група самоковци, които навръх Великден – от 11 до 13 април, гостуваме в Македония. Емоционалната връзка с нашите домакини от село Радичево /община Василево, близо до Струмица/, която всеки от нас е почувствал, няма да угасне. Или най-малкото – няма да угасне за три дни.
Цел на групата
Основната ни отправна точка е участието на детския танцов състав „Палакарийче” с ръководител Росица Павлова към читалище „Христо Ботев” в Райово в Единадесетия международен фолклорен фестивал „Великденски средби” /Великденски срещи/ в с. Ораовица.
Заедно с 8-членния състав към западната ни съседка потеглят и певците Васил Димитров и Латинка Трохарова, музикантът Петко Димитров, художниците Иван Петров /Райово/ и Мария Торошанова /Долна баня/, изкусните майстори-кулинари Наташа Станоева, Снежанка Галева и Радка Георгиева и още няколко любители-ентусиасти, спомогнали за свойската атмосфера по време на пътуването и пребиваването на групата в Македония.
Организатор е Димитрина Божилова, която заедно със своя покоен вече, за съжаление, мъж Георги Божилов-Гебо са участвали в организацията на първия фестивал в Ораовица преди десетилетие.
Струмица
35-хилядният общински център /в Македония административното деление е само на общини, няма области/ е на 50 км от Петрич и ни посреща пътьом за Ораовица с красиви палми, прекрасно слънчево време и изградения на близко възвишение голям кръст. Едва ли ще ви изненадам, като ви съобщя, че на просторния централен площад е издигнат голям паметник на Гоце Делчев. Името на героя носи и самият площад. Поне великата мисъл на бореца за обединение на България не е „помакедончена” – „Аз разбирам света като поле за културно съревнование между народите”.
В празничните дни градът е пълен с народ, или както казват местните – „има гужва”. Навсякъде „шетат” хора, а в близкия покрит пазар, намиращ се в голяма пететажна сграда, досущ като български МОЛ, можеш да намериш от пиле мляко. Като фен на лютия червен пипер си взимам едно средно пакетче. Плодовете и зеленчуците, които се предлагат тук, са изключително домашно производство! Затова и вкусът и качествата им са неповторими. По-късно една от нашите жени си купува и голямо количество местно брашно, усещайки по-приятния и апетитен вкус на тамошните хлебчета и други брашнени произведения на кулинарното изкуство. Наоколо пък не забелязвам обекти на никакви големи търговски вериги.
Футболните ми пристрастия няма как да не ме отведат към стадиона, който се намира на десетина минути пеша от центъра. Минава се през красив и много добре поддържан парк, чиито многобройни алеи се използват за разходка – по тях има и десетки семейства с малки деца. Правят ми впечатление специалните кошчета за кучешки изпражнения. Съвсем близо до стадиона пък е оформено изящно малко езерце, на което са изградени и две дървени мостчета. От тях малчугани хранят „жителите” на водния басейн – патици и гъски. Насред езерцето са изградени и две къщички за прелетните птици. В края му пък е оформен красив алпинеум, който привлича фотоапаратите и мобилните телефони на влюбените млади двойки.
Самият стадион има две трибуни, като едната е изцяло покрита. Столчетата за привържениците на местния тим „Беласица” са сини. Забелязва се липсата само на няколко десетки седалки. Заговарям двама футболисти на „Бела”, които ми съобщават, че наскоро имало мач от международен турнир между женските отбори /!/ на „Беласица” и ПАОК /Солун, Гърция/. Именно агресивните фенове на гостуващия отбор са изпочупили кокетния стадион в Струмица.
В момента „Беласица” е лидер в класирането в третото ниво на македонския футбол и се очаква наесен да се качи в по-горния ешелон. Отборът обаче ще домакинства на мачовете си до края на сезона на изградения в съседство терен с изкуствена настилка, който междувременно е тържествено открит в… мое присъствие. Малко по-встрани в строеж е административната част на футболната академия на най-голямата съвременна звезда на македонския футбол Горан Пандев, който спечели Шампионската лига с екипа на „Интер” през 2011 г.
Любовта на македонците към спорта, не само към футбола, е пословична. В същия ден женският хандбален състав на „Вардар” /Скопие/ се класира за финалната четворка в най-силния европейски турнир – Шампионската лига! Ден по-късно мъжката гарнитура на „Вардар” домакинства на полския шампион „Киелце” в битка за влизане сред най-добрите четири тима в мъжката Шампионска лига! Имам удоволствието да наблюдавам по телевизията част от срещата, която македонците губят с минимална разлика – 26:28. Атмосферата в препълнената зала в Скопие е неописуема, родните футболни фенове имат доста да наваксват в това отношение!
Връщам се в центъра на Струмица, където намирам уютна баничарница. Хапвам „бурек со сиренье”, гарниран с йогурт, и си взимам газирана вода за из път.
Радичево и радичевци
Всъщност в центъра се намира и сградата на училището, което в момента функционира само за началните курсове. След 4-и клас децата се местят в общинския център Василево, където получават основното си образование. Средното пък придобиват в близките по-големи общински центрове – Струмица или Радовиш. В двора на училището е асфалтирана и оградена площадка, на която може да се спортува до малките часове на деня, тъй като мощни осветителни тела осигуряват нужната видимост. Научаваме, че всяко лято тук се провежда и голям турнир по мини футбол, който продължава цял месец.
Животът в селото е спокоен. Мини обществото е строго патриархално, като мъжете се занимават с работата по полята и нивите, а жените вършеят из къщата. Повечето домакинства са собственици на много земя, която едва смогват да обработват. Не може обаче да се види земеделска земя да пустее! Основно се отглежда тютюн, но на места има засадени и картофи, царевица, лук, зеле, домати, пипер… За селскостопанските нужди всяко семейство си има и трактор!
Къщите в Радичево са нови, просторни, „снабдени” са с топлинна изолация и хубава дограма. В дворовете пък свободно се разхождат „щастливи” кокошки. За съжаление, обитателите на тези къщи и дворове са малко, тъй като повечето жители на селото и района работят в „странство”, както се изразяват македонците. Най-популярните дестинации са Германия, Швейцария и Словения. Буквално няма домакинство без свои членове или член в чужбина. Трогателно е, когато навръх Великден Траянка, домакин на три наши момичета, провежда разговор по интернет със своята дъщеря, работеща в „странство”! „Мамо, тези празнични дни са ми най-тежки”, промълвя, преди да се разплаче, щерката Милена.
Георги, или Джордж, както е известен сред жителите на селото моят домакин, е живял дълго време извън страната, но после се върнал в родното си село. „За какво ми е повече да работя в чужбина? Имам здраво и устроено семейство, имам къща, имам си и автосервиз. На мен ми трябва живот”, развълнувано споделя пред мен той.
Великден
Рано сутринта се будя от виковете на млади радичевчета: „Великден, Великден!…” Освестявам се и излизам на терасата, като заварвам хазяина Джордж да раздава на децата шоколади и яйца. Малко по-късно през автосервиз „Круна” /Корона/, където е и домът на Джордж, преминават още две-три групи дечица, които също са възнаградени със сладкиши.
Навръх Възкресение Христово жителите на Радичево и на близките села се изсипват масово в района на крайселската „Бела црква Света Богородица”. Традицията е жива от много години. Любопитното е, че мъжете сядат на пейките, наредени от едната страна на мегдана, а жените – на одеяла на земята отсреща. Всеки човек минава през църквата, а после кротко сяда на отреденото му място и започват дружелюбни разговори със съседите в рамките на 3-4 часа. Жените обикалят и си разменят омесените погачи, раздават се яйца и се чукат с тях.
Прави ни впечатление, че нито един присъстващ не се напива, а дори и тези, които пият, поемат „огнената течност” в ограничено количество. За разлика от нашите събирания обаче липсва музика.
Любопитното е, че до местността се стига по черен път, по който има задръстване от… тракторите на местните жители! На поляната пред черквата пък са паркирали толкова трактори, колкото съм убеден, че няма в цялата голяма Самоковска община!
Връщайки се от празненството, жена от компанията ни се спъва и пада лошо пред къща в началото на селото. Обитателите й, станали свидетели на инцидента, веднага ни канят да си починем, а после любезно ни предлагат и обяд. Приемат ни като част от семейството, а цялата компания едва успява да се събере край масата. Запълваме следващия час с другарски разговори, а накрая се разделяме с домакините сякаш сме дългогодишни приятели.
Следобедното кафе си пием в двора на домакините на други хора от нашата група. Те са закупили агне от великденското празненство край храма и вече разпределят месото. Радичевци предпочитат да си купуват жертвени агнета от „събора” край черквата, тъй като парите после отиват за ремонт и поддръжка на самия храм!
По-късно вечерта Траянка ни приготвя татлии – сиропиран десерт, наподобяващ реването, но малко по-гъст и по-сладък. Възрастни жени от компанията ни си спомнят, че навремето техните родители, когато децата не били доволни от сготвеното ястие, виквали раздразнено: „Какво искаш, татлии ли да ти направя?!…” Направата е доста трудоемка и времеемка, но домакините ни не жалят продукти, сръчност и усърдие.
Вечерта преминава в сградата на културния дом, където се провежда фолклорен концерт с участието на местен състав, на гостите от България, от близкото село Подареш и от сръбския град Бела паланка. Групите от Македония и Сърбия ни впечатляват със своя многочислен състав. Участват сравнително по равен брой момчета и момичета, общо около 20 хороиграчи, които преплитат стъпки, редуват бавни и бързи движения, мъжка и женска част, в продължение на десетина минути! Носиите им също са доста пъстри и интересни.
От българската група се изявяват танцьорите от „Палакарийче”, певците Васил Димитров и Латинка Трохарова под акомпанимента на акордеона на бай Петко Димитров, който изкарва и солово изпълнение.
Встрани от сцената членове на родната група подреждат изложба с десетки цветни изрисувани яйца, дело на Мария Торошанова /едва ли някой е виждал по-изкусно оцветени яйца/ и нейната „колежка” Радка Георгиева, която е родена в Радуил, но е омъжена също в Долна баня. До тях Наташа Станоева нарежда майсторски сготвени питки и куколници, както и плетени и бродирани сувенири. Л. Трохарова също е приготвила куколник, който нашата ръководителка Димитрина подарява на кмета на община Василево /единствен той носи костюм с вратовръзка и се познава по това отдалеч/.
Нашенският зелник на Снежана Галева и сладкишът на дъщеря й Милена също приковават вниманието на местните хора. Издокарана в народна носия, Милена събира погледите на местните младежи, а по-късно повежда не едно и две хора. Красиво плетени кошнички с яйца и възглавници с бродерии на Теменужка Велчева също радват междувременно очите и сърцата на македонците. Подарък за домакините от „културно уметничкото друштво” „Илинден” /Радичево/ стават и картината на художника Иван Петров, графиката на Голямата чешма на младия самоковски художник Иван Шуманов и рисунките на водача на групата ни Д. Божилова.
Веселбата продължава до късно, като след фолклорния концерт от сцената се разнася ритъма на познатите ни смесени фолклорни и фолк песни от певицата на радовишкия оркестър „Златни пръсти”. Много от посетителите в залата се хващат за ръце и потропват хорце.
Великденски средби
На третия, последен ден, от престоя ни в Македония, се провежда и самият фестивал „Великденски средби” край манастира „Свети Георги” над голямото село Ораовица. Манастирът, едноименната черква, хотелът и околните беседки, барбекютата, красивата чешма с три чучура, просторната сцена, екопътеките и другите съоръжения са изградени преди няколко години благодарение на дарението на собственика на близкия рудник Николайчо Николов. Целият комплекс е внушителен, а култовите сгради са скътани в гориста планинска местност, от която се открива чудна гледка. Малко ми напомня за землището на Шишмановския манастир, макар че пространството тук е доста по-облагородено /нямат си обаче изглед към язовир /както е „Искър” в нашия случай/.
Един след друг на сцената се изреждат танцови състави от Балканите – от Македония, България, Сърбия, Черна гора, Косово, Босна и Херцеговина… Момичетата и техният кавалер Мишо от състав „Палакарийче” са петият по ред състав. Девойките и момъкът изпълняват много добре двата си танца, а усмивките не слизат от лицата им. Няма как човек да не изпита в този момент гордост и мили чувства. Поздравления за постигнатото заслужава и ръководителката на състава Росица Павлова, която и тук постоянно бди за доброто настроение на своите танцьори.
Танците на палакарийчетата предизвикват нескрит интерес сред публика и жури. Дочувам коментарите на местни хора, че „това са истински професионалисти в занаята си”. Нашият състав е подкрепян и аплодиран и от състава от Радичево. Връзката между младежите от двете страни е доста силна, те са неразделни през тези дни.
Малко след нашата група пък се изявяват голям духов оркестър от Сандански и танцова трупа от Симитли.
Членовете на журито получават по едно боядисано яйце и сърце с избродирано пиле от Теменужка Велчева и с избродирано агне от Малинка Зашева.
В знак на признание Васко Василев, ръководител на фолклорния ансамбъл „Китка” от Ораовица, главен организатор на фестивала, кани на сцената Димитрина Божилова. Пред стотиците зрители той благодари на Димитрина и покойния й съпруг Георги Божилов-Гебо, които са били в основата на първия фестивал преди 11 години. Дълбоко човешкият жест предизвиква вълна от топли чувства у нас – хората, които са познавали Гебо като сърцат културен деятел и общественик.
Раздялата
Още по средата на фестивалната програма трябва да потеглим за България, тъй като времето напредва, а ни чака доста път. Все пак изчакваме изпълнението на радичевския състав и също бурно го подкрепяме. Раздялата с младежите от това мило нам вече село е вълнуваща и нежелана. Домакините ни изпращат до автобуса и дори пускат фойерверки и конфети в наша чест! Някои от местните не успяват да скрият и сълзите си, които издават привързаността им към българските братя и сестри. Чувствата са взаимни.
Голяма част от групата от Радичево пък успява да изпревари автобуса ни и минавайки покрай селото им, виждаме как са се насъбрали около пътя, усмихват се и ни махат за довиждане.
Макар и само за три дни, усещаме топлотата и дълбоката душевност на македонците, с които ще останем приятели за цял живот.
Делян Василев
+ There are no comments
Add yours