Самоковци почетоха Съединението на Побит камик

В историческата местност Побит камик край Боровец, близо до Сефер чешма, ентусиазирана група родолюбци от Самоков и София положиха на самия 6 септември цветя пред паметника, където е минавала границата между Княжество България и Източна Румелия. Тази граница, маркирана с побити гранични камъни, е била премахната преди 135 години като акт на Съединението – най-значимото събитие в новата история на България.
Слово пред паметника произнесе дългогодишният обществен деятел Николай Р. Николов /резюме от словото поместваме отделно по-долу/.
В дружеска среда последва всеобщо приятелско веселие на открито. За него се бяха погрижили традиционните организатори на този род срещи – Петър Радев, Тодор Въжаров, Антон Шаклев, Георги Челебиев, Иван Иванов.

х х х

Със Съединението се слага край на несправедливото и преднамерено разделение на отечеството, изтъкна в словото си Николов. Самото Съединение се предхожда от сакралната дата 3 март 1878 г., когато след края на Руско-турската освободителна война се подписва Санстефанският мирен договор, прокламирал пред Европа и света създаването на българската държава в нейните три съставни части – Мизия, Тракия и Македония, т. е. в етническите граници на нашата нация. Договорът дава и пълна независимост от Турция на три съседни държави от Балканите – Румъния, Черна гора и Сърбия.
За съжаление, и тук следва едно „но”, което обезсилва договора. Великите сили, главно в лицето на Австро-Унгария и Англия, оспорват клаузите на договора и на 13 юли 1878 г. свикват Берлинския конгрес. На него България е разделена на три части: Княжество България, в което попадат земите северно от Стара планина плюс Софийския вилает /в който влиза и Самоков с голяма част от околните села/; Източна Румелия – с територии южно от Стара планина, които са васално подчинени на Турция; Македония и Одринско остават под пряката власт на султана.
Тези крайно несправедливи решения разрушават единството на нацията.
Веднага възниква масово съпротивително движение и в трите части на разединена България. Борбата за пълно национално освобождение и единение става основен стремеж на целия народ. Възниква т. нар. съединистко движение с цел обединение под скиптъра на княз Александър Батенберг. Основна фигура на съединистите е Захари Стоянов, избран за председател на БТЦРК /Български таен централен революционен комитет/, гл. редактор на в. „Борба”. Чрез патриотичните публикации и призиви от страниците на вестника се мобилизира цялото население в името на крайната цел – Обединение.
На страната на движението са привлечени и български офицери – майор Данаил Николаев и майор Райчо Николов, заедно с командваните от тях подразделения. В по-големите населени места възникват революционни комитети под името на легитимните опълченски дружества. За каузата е спечелен и Чардафон Велики с неговата Голямоконарска чета.
На 6 септември 1885 г. чрез военнореволюционна акция обединението се осъществява и новосформираното временно правителство официално обявява Съединението. Под напора на народните маси изкуственото разделяне на Северна и Южна България е ликвидирано. България ликува, а и днес се прекланя пред родолюбивото дело на предците.