Култура, Новини, Статии, коментари, Шарен свят

Самоков – град на конкурси

Позиция

В продължение на около месец нашият град стана домакин на три конкурса – за стара градска песен, на самодейните театри и международен – на камерната музика.
Последният конкурс е една сериозна заявка за възможности, културно равнище и интереси и най-вече представлява осъществяване на прекрасната идея на Иван Янков – едно доказателство за уважение към личността и паметта му.
Вторият международен конкурс за камерна музика се състоя на 10 ноември. Очаквах една отлична организация, тъй като за изпълнението на тази задача се бяха ангажирали нашата община, областният управител, Консерваторията, Съюзът на българските композитори, а и конкретната организация бе поета от сдружение „Рила 2011” с председател Ясен Чуруков, дългогодишен деятел в „Концертна дирекция”.
Конкурсът мина, първенците бяха наградени. Ние наистина трябва да имаме добро самочувствие, че в едно време на оскъдица и дефицит на културна дейност в нашия град се провежда такова събитие в областта на камерната музика – един от най-сериозните музикални жанрове, в известен смисъл – елитарен. Това отбеляза с изненада и председателката на журито проф. Мая Патронева. За мен обаче този културен факт не е учудващ, защото в Самоков в близкото минало винаги е имало активен музикален живот с прояви и публика на ниво. След известно затишие сегашните изяви идват като своеобразен ренесанс на културния живот на града ни.
Позволявам си обаче да направя и един критичен анализ на проявата от позицията на опита и възрастта ми, като специалист в областта на камерната музика.
Първо – имаме великолепна база за тази изява: материална – читалище-памветник „Отец Паисий” с двете зали и рояла; духовна – заинтересована публика и ръководство на града ни. Това е отлична предпоставка, която е имал предвид и самият Иван Янков, за да ратува за осъществяването на идеята.
Радостно е, че още в първите издания на конкурса, който все още не е набрал популярност, се появиха доста млади талантливи музиканти. Това говори за проявен интерес и то на международно равнище.
Професорите в журито – познавам двама от тях – Патронева и Казанджиев, са изтъкнати концертиращи артисти, които вдъхват респект и вяра в едно компетентно мнение. Подходяща се оказа и по-малката зала на втория етаж на читалището със своята добра акустика. Въпреки необичайния час /15 ч./ самоковци откликнаха и проявиха интерес към концерта. Приветствените думи на областния управител, на Гиргина Рангочева, председател на постоянната комисия по култура към Общинския съвет, както и красивият жест на съпругата на Ив. Янков – Желана Янкова, поднесла цветя на всички участници, създадоха приятна атмосфера за начало на концерта. Слушателите реагираха с радостен аплауз и симпатия към младите музиканти и доволни, че имат възможността да чуят две интересни творби на Иван Янков.
Това до тук са хубавите страни, които не са малко и заслужават похвала.
Неминуемо обаче трябва да се отбележат и някои слабости с надеждата да бъдат избегнати при следващите издания на конкурса.
Лично аз имам усещането за една недобра планираност по начало – това струпване на три важни масови събития в един месец пречи на добрата им организация и създава известно пренасищане у публиката.
Относно базата – в професионалните музикални среди е прието концертните прояви да бъдат с роял, а не с пиано. То е за репетиции, но всеки пианист не би се чувствал свободно да се изяви, ако трябва да свие възможностите си върху едно пиано. Имаме роял и мисля, че по-добре би било да се прави компромис със залата, а не с инструмента. А ако ще се правят концерти в залата на втория етаж на читалището, която има хубава акустика и е подходяща като обем за камерни концерти, трябва да се подобри вида й – да се изцикли и лакира паркета, да се оформи подиум като малка сцена и пр.
Учудвам се защо трябваше целият конкурс да се проведе в един ден и то в близки часове – 11 и 15 ч. Може би поради това се получи голямо закъснение от обявения час на заключителния концерт. Публиката беше точна, но ги нямаше изпълнителите и организаторите. Едно закъснение от 40 минути е свръх много. Още повече, че след него последва твърде кратка програма – около 20 минути!
Неумелото водене от страна на проф. Патронева не позволи да научим имената на изпълнителите, нито националната им принадлежност, нито какво получават наградените. При първия изпълнител – Роберт Сулпицио, не беше съобщено дори коя е песента, която пее.
Не се даде писмено сведение след концерта нито на мен, нито на телевизията за резултатите от конкурса. Получихме такава информация чак с пет дни закъснение и то непълна. Това попречи на своевременното отразяване на конкурса. Изобщо почувства се някакво неглижиране на концерта и при раздаването на наградите, а това би трябвало да бъде най-тържественият момент.
По време на концерта пролича несправедлива оценка при певците. От това, което чухме, се оказа, че по-назад класираният певец Алек Аведисян има повече качества, тъй като поднесе изпълнения на по-високо музикално ниво от първия от наградените. Акомпаниторката му проф. Ружка Чаракчиева сподели с мен и Желана Янкова огорчението си от подценяването и „анонимното” й участие – без да се обяви нейното име.
Не бива да се допускат такива разочарования, които биха отблъснали бъдещи участници. Причината за неправилната оценка може би се дължи на ограничения състав на журито – само трима души и то без нито един от тях да е специалист по пеене и пиано!
Искам накрая да изтъкна и едно мнение на съграждани, което е и лично мое: би трябвало ние – като домакини на такива събития – да поставим свои изисквания към организаторите. Недоумявам защо при наличието на двама специалисти – театрал и музикант, доказали се и признати и навън, те да бъдат игнорирани. Имам пред вид себе си и режисьора Любомир Малинов. Мисля, че нашият съвет и безкористно мнение биха помогнали за по-правилното протичане на тези конкурси.
И в заключение – защо конкурсът не носи името на Иван Янков, а все още е безименен?!

Росица Тренкова

Leave a Reply