Самоков чества 141 години свобода с шествие, топовни гърмежи и поклон пред освободителите

141-годишнината от освобождението на Самоков бе чествана с празнично шествие от централния площад „Захарий Зограф” до паметника в местността Кръста на 14 май, където в предпоследния ден на 1877 г. /11 януари 1878 г. по нов стил/ признателните ни предци посрещат с хляб, сол и мед руските освободители. По установена вече традиция идните поколения честват Деня на Освобождението на 14 май, когато времето би трябвало да бъде по-благосклонно.
Не така обаче бе днес, когато гъста мъгла се разстла над Самоков, а ситният ръмеж не успя да надвие чувството за дълг и признателност на участниците в шествието. За първи път в началото на проявата бяха поднесени венци и цветя и пред открития в края на миналата година в центъра на града ни паметник на опълченците от Самоков и района в Руско-турската освободителна война.

Впоследствие представителният духов оркестър на сухопътните войски поведе с патриотични маршове колоната, в която бяха и народните представители Иван Ченчев и Радослав Стойчев, кметът Владимир Георгиев, зам.-кметовете Люба Кленова и Васил Сайменов, секретарят на Общината Ангелина Вангелова, граждани, ученици. Студеното време не изплаши малчуганите от ДГ „Звънче” и учениците от ОУ „Христо Максимов” и ОУ „Неофит Рилски”, които приветстваха радушно участниците в шествието по пътя им към Кръста.
На пост тук, край паметника, гвардейци от ПТГ „Никола Вапцаров” гордо развяваха български трибагреник и знамето на Самоков, а трите черешови топчета очакваха момента, в които ще ознаменуват годишнината.

„Не зная дали има друг народ, който влага такъв съдбовен и разтърсващ смисъл в честването на Освобождението на Родината и нейните градове и села. Не зная дали друга национална революция е носила върху знамето си такава страховита алтернатива: „Свобода или смърт”. Но зная, че ние, самоковци, век и 41 години винаги се събираме тук, за да отдадем почит към героите, освободили града ни и селата от общината”, заяви водещата Ралица Стоянова.
Самоковци са дали точни сведения за османските сили – 15 хиляди войници и 28 оръдия под командването на Осман Нури паша.
Благодарение на разузнаването и на изработената добра военна стратегия  градът ни не е опожарен. На 28 декември 1877 г. /по стар стил/ частите на генерал-майор Радзишевски заемат позиции при Злокучане и влизат в престрелка с османските сили при Драгушиново. През това време воините на ген. Черевин достигат до Ново село, като 123-и Козловски пехотен полк се насочва към тила на противника, който впоследствие се изтегля само за една нощ. На 30 декември първият казашки отряд навлиза в града ни откъм север и е посрещнат на мястото на днешния паметник.

Членове на самоковския клуб на любителите на исторически оръжия „Чакър войвода” и на Националния съюз „Единение”, пременени в униформи на български опълченци и руски воини, представиха кратка възстановка на посрещането на освободителите в Самоков.
„Този ден е много важен за нас, защото показва, че признателността към освободителите, скътана дълбоко в паметта на поколения самоковци, е запазена… Такова величаво освободително дело не може да бъде извършено само с оръжие, а със всеотдайност от всички – от главнокомандващия до обикновения войник. Затова винаги ще помним героизма на генералите Веляминов, Радзишевски, Черевин и на предвожданите от тях воини, които са оставили костите си на нашата земя, за да го има днес свободен Самоков”, изтъкна в словото си кметът Владимир Георгиев. Той припомни, че преди 141 години за първи път съдбата на града ни е поета от българи. Първият кмет – Иван Доспевски, е дал идеята за издигане на паметника.

Архиерейският наместник иконом Михаил Колев подчерта ролята на духовенството за освобождението на България и в частност на Самоков:
„Точно от тук – от границите на Самоковската епархия, един велик пробудителски духовен глас започна да зове: „О, народе български, поради що се срамиш да се наречеш болгарин?” И като че ли в тези думи на отец Паисий, които бяха предизвестник на онова, което имаше да иде и да стане, нашия народ облече своите най-достойни синове и дъщери, духовници, общественици, обикновени хора, които се показаха наистина достойни за свободата на майка България и на нашето отечество.”
Отец Михаил напомни: „Смел будител на архиерейското въстание св. Симеон – самоковският митрополит, воглаве с множество духовници, миряни от нашата самоковска епархия и от Софийско, предават живота си мъченически, но не се отричат от идеите си и от делата си, за да бъде България свободна. Отпосле – митрополит Авксентий Велешки, родом от град Самоков, един от първите духовни пионери, предшестващи политическата ни свобода, в 1860 г. в Цариград провъзгласява Българският Великден”.
Архиерейският наместник заяви, че в думата „свобода” – на сърцето, вярата, мисълта, на физиката и духовността, се коренят смисълът, достойнството, развитието и просперитета на всеки човек от нашата българска нация.
„Мила Родино”, пушечни залпове и гърмежи от черешовите топчета възвестиха 141-годишнината от освобождението на Самоков. Венци пред паметника бяха положени от името на архиерейското наместничество на Самоковската духовна околия, на общинското ръководство, на клуб „Чакър войвода” и на Българската социалистическа партия. Много граждани и ученици къщо положиха цветя.

Делян Василев

Повече снимки може да видите ТУК