Живот, История, Новини, Статии, коментари, Читателски

Света Петка спаси татко

Октомври 1944 година. Най-страшният, най-злокобният за нашето село Белчин месец. Месец, в който през една нощ, в тъмна доба, когато хората спят най-сладкия си сън, се събуждат от силен лай на кучета, от викове и плач на хора. Какво е това?!
Дошли са главорези отнякъде. Намират съмишленици от селото и тръгват да прибират хора, които след час-два да претрепят. Набелязани са седем-осем човека. Между тях се споменава и името на моя баща.
Леля ми се събужда от настървен лай на кучета, чува от разговор при съседите за какво става въпрос и тича гола и боса към къщата ни, за да ни предупреди. Задъхана, обезумяла от страх, влиза при нас и почва да чука на прозореца. Мама се събужда и буди татко:
– Ставай, Малине! Някой чука…
Той става и какво да види – някакъв бял призрак отсреща!… Познава все пак сестра си. Изскача навън, а тя задъхано му казва:
– Бягай, братко, ще дойдат да те вземат и ще те убият!
Няма нужда от повече обяснения. Татко бързо разбира какво го очаква.
За негов и наш късмет предния ден беше получил повиквателна – да се яви в казармата. Викаха го запас. Той си беше подготвил торбичката с необходимите вещи. Облече се бързо, целуна ни четиримата – мама, брат ми, нас – сестрите, и излезе. Мама и баба заплакаха като на умряло, дядо се тюхкаше, псуваше, но какво можехме да направим. Никаква помощ не можехме да окажем на татко. Беше в ръцете на съдбата.
През това време татко излиза от нас, тръгва по улицата, но чува гласове откъм училището. Срещата е неизбежна. Той решава да мине покрай къщата на Цветкови и да тръгне по реката, срещу течението. Ония го забелязват и започват да го гонят. Той все пак има известна преднина. Решава да се скрие в черквата. Бързо стига до нея, вратата е отворена и той се мушка под стълбите. Започва да се моли: „Мила Света Петко, спаси ме, четири деца имам…”
Ония пристигат, обикалят около черквата, проверяват зад кръстовете, но не го откриват. Решават да се върнат, работа ги чака.
Татко изчаква още малко и тръгва по тясната пътечка, която минава през корията и води за Клисура. Изминава я и стъпва на шосето. Продължава по него и още в ранни зори е пред казармата в Самоков. Успокоява се, когато затваря вратата зад себе си.
Минават няколко дни в казармата. Една сутрин при проверка цивилен мъж застава пред строя и пита: „Има ли тук войник от Белчин?” Татко изтръпва и не смее да се обади…
В случая е нужна малко предистория. Човекът, който го търси, е този, на когото татко преди това е спасил живота. Той е бивш партизанин от отряда на Славчо Трънски. Когато четата е разбита, оцелелите търсят начин да се спасят. Нашият познат решава да намери спасение при Никола Парапунов. Най-достъпният път за Пирин се оказва през Верила. Тръгва той по билото, но не знае, че и други негови другари са минали оттам. Те са забелязани от жители на Ярлово и Яребковица, които се обаждат на полицията в Самоков. Там бързо сформират хайка и тръгват през селата, вземат още хора и се озовават на посочените места от предателите. Участниците в хайката обикалят наоколо, търсят покрай дървета и храсти, по поляни, но не откриват нищо.
От един много голям и гъст храст баща ми забелязва дуло на пушка. Веднага му минава през ума, че може оня да го изпревари, защото е в по-добра позиция, затова вдига ръка, обръща дланта си към него, маха няколко пъти и си тръгва. Участниците в хайката го питат има ли нещо към него. Той отговаря, че няма, и така спасява човек, който като него има жена и деца.
По-късно, в казармата, този човек може би е искал да му се отплати, но преживяното от последните дни спира татко да се обади…
Какво става обаче с останалите нещастници от Белчин? Те са измъкнати от къщите им и избити край селото.
Написах всичко това, за да благодаря, макар и посмъртно на леля ми, която ни предупреди. Тя отдавна си отиде от този свят, пожелавам й да спи в мир. С разказа си искам да подчертая още, че Света Петка /около този ден стана злодеянието/ притежава сила, с която помага на хората.

Надежда Карушева

Leave a Reply