Светлана Светлова-Туриаре представи в Самоков книгата "Дългият път към спасението"

Руската авторка с интересен житейски път Светлана Светлова-Туриаре представи втората си книга „Дългият път към спасението” в Общинската библиотека „Паисий Хилендарски” на 19 април.
Художествено-документалната повест обхваща 214 страници и е свързана до голяма степен с живота на авторката. Светлова-Туриаре е родена в гр. Туапсе, на брега на Черно море. Следва арабска филология в Санкт Петербург. Работи като преводач в съветската мисия в тогавашното Кралство Йемен. Впоследствие защитава дисертация в Московския държавен университет по средновековна арабска поезия. Омъжва се за сомалиец и става учител по арабски и руски в столицата Могадишу. Участва и в създаването на писмен сомалийски език /до 1973 г. там няма писменост/.
През 1981 г. идва с 10-годишния си син Искандер в България за участие в Международната детска асамблея „Знаме на мира”. Нашата страна ги приютява, тъй като Сомалия е раздирана от гражданска война. От тогава до ден днешен съдбата на Светлана и Искандер е свързана с България. Синът завършва музикалното училище „Любомир Пипков” в класа по флейта и Музикалната академия „Проф. Панчо Владигеров” с оперно пеене. Самата тя работи като преводач от арабски в Института за лечение на чужди граждани /днешната болница „Св. Анна”/.
„Възхищавахме се от тази толкова добре подредена страна. Всички отрасли на тежката и леката промишленост и селското стопанство с неговата великолепна напоителна система /от която бяхме така възхитени/ – всичко това работеше като безотказен механизъм. Основните жизнени проблеми, проблемите на всеки човек в това общество бяха решени: всички имаха жилище и работа със стриктно спазване на 8-часовия работен ден. Всички имаха безплатна медицинска помощ, лекарства и възможности за подобряване на своето здраве в санаториуми и почивни станции. Нямаше просяци, бездомници и хора, ровещи се в кофите за боклук. Хората не се страхуваха нито от днешния, нито от утрешния си ден, защото имаха устойчиво средно ниво на материални блага, свободно и често общуваха, ходеха на гости, кино, концерти без капка страх да се приберат късно вкъщи, тъй като спокойствието и личната им безопасност не бяха застрашени. След Италия, откъдето тогава дойдохме, това правеше много силно впечатление”, изповядва се в любов към България от средата на 80-те години на миналия век в книгата си авторката.
Тя добавя, че тук намерила „усмихнати, доброжелателни, гостоприемни и добре облечени хора, чиито спокойствие и безопасност са осигурени не чрез метални решетки, блиндирани врати и аларми, а чрез възпитание и отсъствие на безработица и бедност.”
Авторката прави и своеобразна равносметка на живота си по думите на Аристотел: „Животът изтича за миг… Стойността му зависи от неговата употреба”.
„Аз съм доволна от това, за което употребих моя живот. Доволна съм! И нямам укор към съдбата си. Наистина бях и съм щастлива, защото за мен щастието е състояние на духа, мир със себе си и чувството на изпълнен майчински дълг”, искрено заявява Светлова-Туриаре.
В книгата ще срещнете и любопитни моменти от престоя на семейството в нашата страна, свързани с писателката Елисавета Багряна, зам.-председателя на Министерския съвет през 80-те години Георги Йорданов и пр., и пр.
„Винаги ще бъда признателна на България, която не само ни приюти, но и ми даде възможност да отгледам сина си и да изградя от него духовно богата личност с красива душа и добро сърце. А и самата аз живях пълноценен и интересен живот”, категорична бе Светлана.
Тя се оказа и позната на някои наши съграждани, тъй като преди години е представила в Самоков и първата си книга – „Войната през погледа на едно дете”.
„Дългият път към спасението” пък е посветена на паметта на Людмила Живкова и на 1330-годишнината от създаването на българската държава.
От името на организаторите на срещата – Руският клуб „Никола Даскалов” и клуб „Малахит” – самоковската структура на руския Съюз на съотечествениците, инж. Спаска Александрова и Марина Шуманова споделиха любопитни откъси от книгата и впечатления от наситения с интересни преживявания жизнен път на авторката. Пенка Пенчева рецитира родолюбиво стихотворение. Мирослава Мирчева пък дари гостенката с красиво цвете от името на домакините от библиотеката.
Мнозина от присъстващите побързаха да си закупят книгата и да получат лично автограф от Светлова-Туриаре – широко скроена личност, умееща да се наслаждава на живота. Последното бе доказано нагледно от гостенката, която мигове по-късно очарова с елегантни движения в ритъма на валса…