Култура, Новини, Статии, коментари, Читателски

Светлината, която прозира през дупките на джобовете…

По повод на един театрален спектакъл

Великденските празници в нашия град включиха и едно интересно театрално събитие – на 24 април в читалище-паметник „Отец Паисий”  сдружение „Арт перспектива” представи двама прекрасни млади актьори в спектакъла „Камъни в джобовете” – Александър Хаджиангелов и Юлиян Петров.
Александър Хаджиангелов е самоковско дарование и вече получи признание в театралните ежегодни награди. Като жест към младите таланти на Самоков Общината оказа и морална, и материална подкрепа на спектакъла. А и кметът – Владимир Георгиев – използва случая да поздрави с този подарък-спектакъл жителите на общината за празниците.
Необичаен спектакъл – по пиесата на Мари Джоунс с режисьор Венцислав Асенов.
В „Тихата долина” на ирландската провинция, където поминъкът са кравите, а развлечението – кръчмата, пристига за снимки холивудски екип. Това раздвижва местното население, включено в масовката – идва един различен свят, а и дневен хонорар от 40 долара, който, разбира се, отново отива в кръчмата.
Двамата млади актьори участваха също необичайно в този спектакъл. Освен като главни герои в масовката, те се включваха и като основните лица в снимачния екип – героинята на главната роля Каролин, режисьорът, организаторът на продукцията, а и местните персонажи. Много сложна актьорска задача – за броени минути с характерни жестове и интонации те трябваше да се преобразяват в различни характери. Това обърка публиката.
От сблъсъка на двата свята – този на ирландската провинция, представена с риене на кравешка тор и любовната идилия на Рори, и на холивудския екип, се получава разтърсваща драма. Седемнадесетгодишният Шон, израснал с дрога и холивудски филми, това откритие на фалшиви ценности, както и запознанството с Каролин, която се оказва просто кукла с бодигард, водят младежа до самоубийство – той скача в морето с камъни в джобовете.
Това кара и двамата младежи – героите на Александър Хаджиангелов и Юлиян Петров – да се опитат да напишат свой сценарий за своята действителност – без лак и украшения. Режисьорът на екипа им отказва – липсва еротика…
Въпреки всичко, идеята да опитат си струва. Но къде е надеждата в този тъжен свят?…
Намират я! – „В светлината, която прозира през дупките на джобовете”…
Наистина, и в Страстната седмица надеждата идва, извоювана чрез страданието.

Антония Бояджиева

Leave a Reply