Светлина за очите и за душата – по повод на едно пътуване до Румъния

За Гюргево съм учила и чела, виждала съм го отдалече, когато съм била в Русе, но не бях ходила там. Удаде ми се възможност заедно с дамския хор към нашето дружество „Рилски турист” с диригент Борис Стрински да посетя този румънски град на Дунава.
Поканата бе от Културния дом в Гюргево за участие във фестивал за църковни песнопения под мотото „Лумина ди Лумина” /”Светлината е Светлина”/.
От фестивала на туристическата песен в Казанлък потеглихме за Русе заедно с приятелите от русенския хор „Еделвайс”, водени от Методи Хлебаров. С негова помощ по-късно се справяхме и с непознатия ни румънски език. Методи е роден през 1943 г. в Буфтя, Румъния. Баща му е от Силистра, а майка му е от Питещ. Известно време живели в Силистра, после в Русе. Завършил техникум по облекло в Банско. Там се и запалил по туризма. Станал планински инструктор. От 20 години пее в хор „Дунавско ехо”, от 10 години – в „Еделвайс”. Един не само гид, но и ангел хранител, с чудесно чувство за хумор.
…Патрон на Гюргево, негов светия и закрилник е св. Георги. В центъра на града се издига часовникова кула, а рано сутринта ни събудиха камбаните на двете църкви, които посетихме.
Едната от тях се нарича „Буна Вестира” и е построена от гърци преди 150 години.
Катедралата „Св. Георги” е много красива, богато изографисана и с прекрасна акустика. Нашите дами изпълниха песнопения и в двете, а накрая отчето ги мироса със светена вода.
Преди да разгледаме музея, ни представиха „Нашата зелена зона” – с богатство на животни и растения, а и една чудесна атракция. Тук са летели мигриращи птици – по коридора „Виа понтика”. Тук се срещат най-старите планини на Европа с най-новите земи на континента, нататък е Делтата на Дунав, Лагуната…
Срещу музея е изграден парк, в който са подредени бюстове на героите от войните.
Теохари Антонеску /1867-1910 г./ пък е основал чуден музей. За ден или два не може да се разгледа всичко, но поне видяхме запазени находки при разкопки, от некрополи; съдове от различни епохи – неолита, бронзовата.
В шкафовете са подредени накити, скулптурки, ризници, мечове, арбалети, оръдия на труда, гребени, украшения за коса, най-разнообразни предмети от бита.
Мирча Бътрън е основател на Гюргево. Градът е бил и столица на даките.
В Дома на културата от 4 годни се провежда празник на Гюргево. Акустиката е невероятна, казаха ни, че е на второ място по яснота в Румъния. Тук именно се състоя фестивалът на църковните песнопения.
Чутото в залата беше нещо, което досега не бях слушала. Божествени гласове на хора от различни възрасти, пълен синхрон с музикалните инстременти. Всяка песен просто галеше слуха. Съставите бяха от румънската столица Букурещ и от Гюргево.
От българска страна участваха самоковският хор, детски състав и русенската група „Еделвайс”. Нивото на участниците беше много високо, летвата вдигната така, че много се притеснихме за своето представяне. Дамите от хора на „Рилски турист” обаче вложиха изключително старание и постигнаха много добър резултат. До мен в салона седеше момче–семинарист и през цялото време тананикаше мелодиите заедно с нашите певици. Гърлото ми се стягаше, а очите ми се пълнеха със сълзи от радост и гордост, но и от малко мъка. Защо ли? Защото повечето участници бяха деца или младежи, които се справяха чудесно с така трудните църковни песнопения. А къде са нашите деца и младежи?!
След концерта, на който всеки диригент получи красив кристален плакет и диплом, отидохме да разгледаме пристанището. Дунав течеше величествено пред нас, а ние си представяхме как от това място на 16 май 1876 г. на кораба „Радецки” се качва поетът-революционер Христо Ботев. Оттук той се отправя към родината начело на своята чета, за да вземе участие в борбата за национално освобождение.
Истински се зарадвах, когато открих, че близо до хотела е ул. „Христо Ботев”. В началото й имаше градинка с цъфнали лалета…
Много приятно впечатление ни направиха самите градинки, отношението на местните хора към природата, както и към старинните сгради и паметниците.
Макар и да не разбирахме езика, чувстваше се едно наистина дружеско, добросъседско отношение. Така и не усетихме как минаха трите дни, които прекарахме с новите си румънски приятели.