Други, Новини, Спорт

Световната шампионка самоковката Мария Чепилова: “Каратето е начин на живот”

Мария Чепилова

Мария Чепилова е родена на 28 февруари 2001 г. В момента е шестокласничка в ОУ „Христо Максимов”. Класен ръководител й е Антоанета Антонова.
Вече няколко години Мария е част от самоковския клуб по карате киокушин „Сатори”. Тя направи чудесен коледен подарък на себе си, роднините, приятелите и цялата самоковска спортна общественост като стана световна шампионка на състоялия се в края на декември форум в Двореца на културата и спорта във Варна.

– От кога се занимаваш с този спорт?
– Тренирам карате киокушин от 4 години. Още тогава много харесвах бойните спортове. Сенсей /бел. ред. учител/ Санкийски и баща ми се познават и бяха говорили за каратето. Така, покрай баща ми, разбрах, че има такъв клуб и реших да опитам. Впоследствие ми хареса и продължих заниманията в клуба.
– Не е ли прекалено мъжки спорт каратето за момичета?
– Според мен няма значение дали си момче или момиче – щом даден спорт ти харесва, просто тренираш и се стараеш да ставаш по-добър.
– Как всъщност се насочи към киокушин карате?
– В самото начало използвах този спорт, за да си изразходвам енергията. След известно време обаче доста се запалих, започнах да участвам в състезания, положих и изпити за повишаване на моя дан. В момента имам лилав колан, което означава пето кю /ниво/.
– Преди това занимавала ли си се с други спортове?
– Да, спортна личност съм и съм тренирала таекуондо, баскетбол, плуване, балет, аеробика, йога…
– Какво всъщност представлява този вид карате?
– Киокушин каратето е най-тежкият стил бойно изкуство. При него трябва да си пределно дисциплиниран, трябва да го приемеш като начин на живот и да даваш най-доброто от себе си. Има най-различни удари и комбинации, но не се допускат удари с ръце в главата на противника. Иначе ние, подрастващите, слагаме нагръдници, каски, ръкавици, протектори. Жените и мъжете обаче се бият без предпазни средства.
– Родителите ти не се ли притесниха, че се насочваш точно към този вид спорт?
– Да си кажа честно, понякога се притесняват, най-вече мама. Въпреки това ме подкрепят и ми помагат, особено преди изпит или състезание. Татко е тренирал борба преди години и много се радва за мен. Все пак е бил спортист и разбира отлично какво чувствам.
– Как преминаха двубоите ти на световното, как стигна до върха?
– В категорията ми /бел. ред. до 50 кг, 12-13-г./ бяхме 6 момичета. След жребия се паднах директно на полуфинал. Срещу мен се изправи състезателка от Полша. Тя вече беше победила в първата си среща, но аз използвах нейния двубой, за да я разуча и да видя как се бие. Нещо повече – загубилата състезателка беше моя позната българка и тя също ми помогна в разузнаването.
В началото на срещата се бях притеснила сериозно – все пак това ми бе първо световно първенство. Съперничката ми използва моментната ми слабост и ми нанесе няколко удара, които не бяха силни, но се зачетоха като точки. След това вече се окопитих, отвърнах на ударите й и спечелих срещата.
На финала с японката Кокоро Миура също беше много тежко. Да не подценяваме и факта, че тя е боец първи дан! И в тази среща започнах мудно и получих два удара в областта на черния дроб, но отново се стегнах и обърнах точковия резултат в моя полза. Преди финала японката се би с моята съотборничка Мартина Хаджийска, която ми помогна в разузнаването й. Мартина също се би отлично, но нямаше късмет да я преодолее.

Мария Чепилова /вляво/ нанася тежък удар на съперничка в двубой на световното

– Какви други спортни успехи имаш?
– До световното първенство във Варна бях участвала в 4 национални състезания, от които имах една шампионска титла и два бронзови медала – съответно в Ямбол, Бургас и Габрово. Отново в Габрово завърших и на четвърто място. Дебютното ми участие пък бе в Бургас през 2012 г., когато завърших трета.
– Как тренираш, на какво наблягаш?
– В момента тренирам предимно за техника. Иначе в понеделник правим генерална тренировка, в сряда тренираме за сила, а в четвъртък – спаринг техники и играем спаринги. Някои от клуба, сред които съм и аз, тренират и в събота. Тогава обръщаме внимание главно на спарингите и техниката.
Тъй като съм по-висока в сравнение с моите връстници, се стремя да използвам повече прави удари, удари с крака и ударите, наречени машави гери. Опонентките ми, които по принцип са по-ниски, предпочитат боя от близка дистанция, което е нормално.
Вярвам, че човек се учи цял живот и никога не може да се усъвършенства напълно. Все пак аз се раздавам на всяка тренировка и се стремя да подобря общата си класа.
– Как се разбираш с твоя треньор Румен Санкийски?
– Разбираме се прекрасно, сенсей е страхотен човек. Той се старае винаги да ми помага и да ме напътства, за което искам искрено да му благодаря.
– По-нататък какво искаш да постигнеш в спорта?
– Смятам да продължа да се занимавам с киокушин карате, защото ми доставя удоволствие и вече е част от живота ми. Засега най-важното ми участие се очертава да бъде европейското първенство, което ще се състои през есента в зала „Самоков”.
– Успяваш ли да съчетаваш спортуването с ученето?
– Малко ми е трудно, защото съм втора смяна на училище, а и ходя на уроци по английски език. Въпреки това гледам да съчетавам нещата и мисля, че ми се получава. Когато имаме тренировка, след училище отивам направо в залата. Нося в училището с мен всичко необходимо.
– Имаш ли любим предмет в училище?
– Най-обичам математиката и английския. Общо взето ми харесват всички предмети. Може би ми е малко по-трудно в часовете по български език и литература, но и там се справям.
– Ти си вече в шести клас. Замисляш ли се в коя гимназия ще продължиш образованието си след завършването на седми или осми клас?
– Желанието ми е да отида в ПГ „Константин Фотинов”, в паралелка с природо-математически профил.
– А интересно ли ти е в часа по физическо и какво правите тогава?
– Когато времето го позволява, излизаме навън, разгряваме се и правим няколко обиколки на игрището. След това момчетата играят футбол, а по-рядко и волейбол. Ние, момичетата, сме привърженици на волейбола. Ако провеждаме часа в салона, първо разгряваме, след което играем баскетбол или правим съчетания на дюшеците по гимнастика.
– Извън училището и спорта какво друго те интересува, имаш ли си хоби?
– Не ми остава много време за други занимания. Обичам да излизам с приятели, понякога стоя и пред компютъра. Лятото например след тренировките съм по цял ден навън. Тогава ми е любимо и да правя кросове на стадиона на Ридо.
– Сега, когато си световна шампионка, как се отнасят с теб съучениците, учителите?
– Със съучениците ми и учителите винаги съм се разбирала много добре. Всички ме поздравиха за успеха и ми се радваха. Няма, а и не мисля, че е нужно да имат по-специално отношение към мен.
– За какво мечтаеш?
– Искам и се старая да се развивам както в областта на спорта, така и в ученето. Надявам се един ден, стига да приемат каратето киокушин в олимпийските спортове, да стигна и олимпийския връх.

Leave a Reply