Световно първенство по самоковски

Както изглежда, много самоковци не забелязаха или избраха да не забележат, че между 21-и и 27 юли тук се проведе световното младежко първенство по ориентиране. Колкото и неразбран и недооценен да остава този спорт в Самоков, в действителност първенството бе едно най-значимите международни спортни събития (заедно с кръга от състезанията за Европейската купа по ски през февруари и европейските шампионати по борба за кадети и по сумо) на наш терен.
Този факт обаче остана някак си на заден план в натовареното самоковско ежедневие. Селски събори, Чакърови празници, пехливански борби и гвоздеят в местния спортен календар – футболната среща между отборите на Драгушиново и Злокучане, насочиха медийния интерес и общественото внимание в съвсем различна посока.
Въпреки че организаторите на световното първенство бяха направили всичко възможно и за медиите, и за Нейно величество публиката – лесно достъпни финални арени с възможности за паркиране, GPS предаватели за най-добрите състезатели и огромни екрани на финалите, които да предават в реално време движението им по трасето, радио контроли, видими контролни точки, официални церемонии по награждаването в самия център на Боровец и не на последно място – перфектно информационно обслужване както в районите на самите състезания, така и в централния офис в Боровец, а също и онлайн – интересът от българска страна към този голям международен форум беше сведен почти до нула. А истината е, че който искаше и проявяваше интерес – от чисто любопитство до задълбочен професионален интерес, можеше да получи максимума от преживяването, наречено Световно младежко първенство по ориентиране – 2014.
И докато скандинавските медии отразяваха и най-дребните детайли от развоя на надпреварата и поставиха Боровец и региона на картата на световното ориентиране, към проведените общо пет старта самоковската общественост не прояви абсолютно никакъв интерес. Дори когато става дума за световно първенство, просто от чиста спортна толерантност и колегиалност на състезанията не дойдоха нито местни спортисти, нито местни спортни деятели. Нямаше ги и тези самоковци, чиито имена фигурираха месеци наред по всички официални документи за състезанието като организатори.
Липсваше каквато и да е самоковска публика, която да уважи форум от такова ниво, както и самите спортисти, дошли от другия край на света, за да се състезават край града. Никой не дойде да подкрепи и българския младежки национален отбор по ориентиране. Не на последно място – не се появи и нито един от местните предприемачи, на чиито бизнес благодарение на това световно първенство буквално им паднаха от небето хиляди клиенти през последната година.
Само за седмицата на самите състезания броят на членовете на официалните делегации от 36-те страни-участнички бе близо 500 души, а поради близостта на България до държави, в които ориентирането се радва на широка популярност, още стотици бяха родителите, приятелите и гостите, дошли да подкрепят своите състезатели. Това явление, нетипично за сезона, за 7 дни придаде на Боровец многоезичен международен облик. А месеци наред, много преди да започне самото световно първенство, държави като Швейцария, Норвегия, Швеция, Финландия и други, в които хората се раждат и умират с ориентиране, многократно изпращаха разширените състави на националните си отбори да тренират тук на терени, подобни на тези за големите стартове.
Всичко това внесе доста средства в местната икономика и даде възможност за Самоков и Боровец да се заговори дори и в държави, от които традиционно не сме свикнали да виждаме посетители тук. От нас обаче зависеше каква точно частица от България те ще отнесат със себе си по родните си места. Дали някой изобщо се е замислял, че единственият начин да изразим благодарност към всичко, което това световно първенство донесе на Самоков, беше присъствие и аплодисменти за участниците…? Нещо, което обаче удобно пропуснахме да направим. На практика се оказва, че единствено спортове, в които състезателите обикалят в кръг или тичат след топка, могат да ангажират вниманието на претенциозната самоковска аудитория.
Дъждът разгони и малкото хора в центъра на града, където беше финалът на спринта. И докато по улиците на Самоков се състезаваха най-добрите ориентировачи в света до 20-годишна възраст, на няколко пъти се разминавах със случайни минувачи, които вдигаха безразлично рамене, цъкаха с език и коментираха: „…тие дéца шчо ли работат?“ и „…тие дéца дека ли тръчат?“.
Лошото време принуди организаторите да преместят официалното откриване на първенството от площада в спортната зала. Там обаче имаше нови изненади за чуждестранните делегации. Програмата по откриването се състоеше в изпълнения на две местни детски фолклорни състави, които, с цялото ми уважение към труда на децата и техните ръководители, бяха толкова неуместни за откриването на световно първенство, колкото не на място би била Виенската филхармония на циганска сватба. Но явно това е най-доброто, което Самоков можа да предложи от препълнения си културен афиш за представяне на града пред международната публика.
Няколкото самоковци в залата засрамено наведохме глави. И колкото и да са възпитани чужденците в толерантност към непознати култури, неуверените изпълнения на децата породиха единствено снизходителни усмивки по техните лица. За капак, ужасното озвучаване в залата не позволи на никого по трибуните да разбере дори и думичка от речите на официалните лица при откриването.
С това обаче се изчерпаха всички негативи. Самите състезания бяха организирани изключително професионално и на най-високо ниво, с перфектно изработени карти и маршрути наистина като за световно – процес, в който участваха най-добрите състезатели, треньори и деятели на този спорт в България, както и много доброволци. Ключова роля в организацията изигра и самоковецът Петър Доганов, проходил в ориентирането в местния клуб „Соколец“ и донесъл много медали за Самоков. Пепи сега е докторант в НСА и треньор на един от най-добрите клубове в страната. По отношение на световното първенство той отговаряше за цялостното техническо осигуряване на маршрутите и трасетата, т. е. за самото ориентиране на световното първенство по ориентиране.
Спринтовете в този спорт традиционно се провеждат в градско-паркова среда. За този старт изчертаната от Петър Доганов карта обхващаше централната градска част, района около ПГ „Константин Фотинов” и кв. „Самоково”. И за първи път в света се проведе старт на закрито – иновация, въведена в световното ориентиране от Пепи. Стартовите коридори бяха построени вътре в спортната зала и състезателите стартираха с излизането от сградата – факт, който максимално увеличи елемента на изненада и сблъсъка с непознатото. И колкото и на пръв поглед лесно да изглежда ориентирането в градска среда, подредените пак от Петър Доганов контролни точки позволяваха различни варианти за преодоляването им, така че да победят ориентирането и стратегическото мислене, а не просто бягането.
Проливен дъжд съпътстваше и най-престижния старт – дългата дистанция. Тя се проведе в триъгълника, заключен между северните склоновете на рида Ръждавица от юг, м. Гумното от североизток и долното течение на Урдина река от северозапад – изключително техничен и физически изтощителен за преодоляване терен от смесен тип, включващ множество стръмни изкачвания и спускания предимно в борова и смърчова гора от всички „проходимости”, доста заблатени местности, каменни и скални полета, малко открити територии, множество вади и потоци и три големи реки. И всичко това – на сравнително голяма надморска височина от около средно 1700 м.
Двата маршрута, подредени от Кирил Николов–Дизела, изискваха повишено комбинативно мислене и максимална концентрация от първия до последния момент, перфектно адаптиране към бързо променяща се среда и нечовешка физическа издръжливост. Но всичко това само допринесе за високото ниво на първенството. GPS следите на първите 6 и при младежите, и при девойките, които лично проследих, разкриха многобройни и най-разнообразни варианти за преодоляване на ключовите отсечки – поредното доказателство, че победата в този спорт се изковава с мисъл и стратегия, и чак тогава идва бягането.
Друг много техничен терен край Железница стана арена за решаване на битката в средната дистанция. Там се проведоха два старта – квалификация и финал, а съдийският замисъл за маршрутите се основаваше на безбройните релефни микроформи, които затрудняваха и ориентирането, и придвижването по трасетата.
Последният старт бяха щафетите, които донесоха невероятни емоции за всички участници и зрители. Старт-финалната права беше в най-долната част на пистите в Боровец, а маршрутите на Петър Доганов отвеждаха състезателите към стадиона за ски бягане и биатлон – иглолистна гора с добре развита мрежа от пътища и просеки, множество паднали дървета и клони, голяма река и много кал. Състезателите на няколко пъти пресичаха пистите пред очите на ентусиазираната публика, а борбата за златото и при младежите, и при девойките се реши с финални спринтове.
Без особени изненади надпреварата във всички стартове протече при смазваща хегемония на скандинавски и швейцарски състезатели. Крал и две кралици бяха короновани на това световно първенство. Шведът Антон Йохансон завоюва бронз на спринта, злато в щафетата и злато на дългата дистанция с феноменално време от 1:15:17 ч. по 11-километровия маршрут. Неговата сънародничка Сара Хагстрьом спечели спринта, средната дистанция и щафетата и остана на второ място в дългата дистанция, само на 3 секунди от победителката. А норвежката Гунвор Хов Хойдал триумфира със златен медал от дългата дистанция, сребърен от щафетата и 5-о място от средната дистанция.
Чехия, Нова Зеландия и Украйна поднесоха приятните изненади. Чехите си тръгнаха от България със сребро в мъжката щафета и бронз на дълга дистанция (Марек Минар). Новозеландците завоюваха злато в мъжкия спринт (Тим Робъртсън) и 5-о място на средна дистанция (Ник Хан). А на украинките малко не достигна да стъпят на почетната стълбичка и останаха 4-и в женската щафета.
Най-доброто българско класиране е 10-ото място за Мартин Понев, Димитър Желязков и Апостол Атанасов, което е второто най-добро класиране на българска щафета на световно младежко първенство след 7-ото място на надпреварата в Австралия през 2007 г.
Юли се оказа пълен с емоции и за ориентировачите от местния клуб „Соколец“. От 17-и до 20-и м. Предела събра всички приятели на този спорт за 38-ото издание на надпреварата за Национална купа „България“ – най-голямото международно ежегодно състезание по ориентиране, което се провежда на Балканите. И вместо да изреждам имена и класирания, ще обърна внимание, че няма друг спорт у нас, който да събере на едно място над 1000 участници от всички възрасти само от България.
И макар единствено имената на победителите да остават в историята, никой от ориентировачите, които познавам, не застава на старта с идеята да стъпи на почетната стълбичка или да се окичи с медал. Това единствено гъделичка егото, т. е. собствената представа за това, което не сме, а това е качество, което у приятелите на планината традиционно липсва. Хората, които остават в този спорт, особено в следученическите години, са с образование, професии, бизнес и кариера, успели по свой си начин, на собственото си поприще, и имащи и друг живот извън ориентирането. А това, което ги обединява е, че търсещият ум не се отказва от нови интелектуални предизвикателства дори и в свободното време в комбинация с пълноценно общуване с природата, които единствено ориентирането може да даде.
Магията на този спорт накара същите тези хора да намерят време дори и през делничните дни за участие в паралелните на световното първенство стартове, които организаторите предложиха за треньори, щабове на отбори, местни клубове и всички, които пожелаха да се включат. Това ни даде възможност да почувстваме атмосферата на световното не само като публика, а и сами да „усетим“ трасето, по което до преди няколко часа е бягал световният елит при младежите и девойките. Така че всички впечатления, които споделям, са от първа ръка.
Със или без самоковско присъствие по трибуните Световното младежко първенство по ориентиране – 2014 вече е история. Пропуснатите ползи и нереализирани възможности завинаги ще си останат такива. Нашето поколение едва ли ще стане свидетел на друго световно първенство по ориентиране на същите терени, а ако такова изобщо има в България – Самоков едва ли ще бъде градът-домакин.
Ще си позволя да перифразирам мисълта на сър Уинстън Чърчил, че „Европа свършва там, където започват да готвят курбани“ (в оригинал: „Европа свършва там, където започват да ядат шкембе чорба“). Напълно съм съгласен, че възстановяването на Чакъровите празници е прекрасна идея, а селските събори са традиция, която трябва да се уважава и съхранява. Но когато следващия път светът ни дойде на крака по какъвто и да е повод, нека поне за малко да излезем от черупките на самоковския инат и прегърнем идеята, че някой друг от някъде другаде е оценил по достойнство нещо, което е пред очите ни всеки ден, а ние дори не го забелязваме. И от което печелят всички, без повечето от нас да си мръднат пръста.
И нека поне тогава да сме малко повече европейци и граждани на света и поне за няколко дни да забравим, че „от Искъро по-дълбоко нема“.