Култура, Новини, Читателски

Село Стефаново от птичи поглед

Владимир Ангелакиев
Испания

Село Стефаново от птичи поглед

Посвещавам на нашите майки, които едва ли ще ни дочакат

Иди, покачи се там на баира,
дето народа му вика Ридо.
Точно под него блести язовира
и почва голямо и китно село.

Но селото е пусто и някак си тъжно –
картинка позната, досущ сиромашка.
Куче бездомно върти се в окръжност,
подгонило своята бърза опашка.

Читалище бяло – пред него градинка;
спомени пази голямата сграда.
Забави, концерти, кина, вечеринки;
туй някога беше – сега се разпада.

Дядовци стари и стари женици,
малко семейства със малки деца.
Училище празно – без ученици,
класните стаи събират праха.

Бабичка стара пред порта седи
и зорко следи кой минава.
Но там не пресича и котка дори,
ни човек, ни магаре, ни крава.

А как й се иска на старата баба
със някой две думи на кръст да обели,
но жива душа се не вясва тъдява –
къде ли залезнаха всички, къде ли…

Но що ли се пита след толкоз промени,
народът се пръсна в града и във странство.
Останаха старци и стари ергени,
потънали в бедност и страшно пиянство.

И бабката стара във бедност живее –
за храна, за лекарства, по-напред – за кое?
Да похарчи излишна стотинка не смее,
със всеки ден все по-малко яде.

Въглища скъпи, а с тази пенсия жалка
няма да може и тон да си купи.
Печка ще пали вечер по малко –
студеният въздух поне да пречупи.

Но един ден, щом се върнат децата,
ще си сложи новата цветна престилка,
ще боцне и шарена китка в косата
и ще иде в кафето на Милка.

И пред погледа смаян на някой съсед
от пазвата тя ще извади парата.
Ще си купи боза и голям сладолед –
та тези пари са й дали децата.

Кашкавал ще си купи – два килограма
и бяла бучка сирене краве.
Ще си вземе и цяло парче от салама,
как тъй можа и кайма да забрави…

Но няма ги, още не идват децата,
няма ги милите нейни дечица.
Във тенджера малка ще сложи водата
да сготви картофена постна чорбица.

Ще полее във дворчето трите гергини
преди да приседне пред портата пак.
Това са всичките нейни градини,
а и стока си има – един котарак.

х х х

Децата на бедната стара жена
живеят сред чужд неприветлив народ,
ще се върнат от тази далечна страна
в късната есен на своя живот.

Птиците както се връщат напролет,
изтощени безкрай от небесния път.
За много от тях е последният полет –
те просто долитат тук да умрат.

Ала щом във овошките цвят е напъпил,
а няма и помен от птичи ята,
това означава, че край е настъпил
на нашата древна, но грешна земя…

Leave a Reply