Сеч посред бял ден – може ли такова беззаконие?!…

През юли м. г. чрез в. „Приятел” зададох един наболял въпрос: „Какво става с гората в Пашаница?”. Никой обаче – Горско стопанство, Община, не сметна, че трябва да отговори.
Един месец по-късно пак във в. „Приятел”, в рубриката „Читателят пита, информира, критикува, предлага”, излезе публикацията ”Няма ли кой да спре опустошаването на гората над Бели Искър?” Отговор пак не последва.
Сега питам защо се позволява да се сече гората от левия /източния/ склон над Бързанската сая. Вървейки по пътя, водещ до параклиса „Рождество на Богородица”, от двете му страни се натъкваш на окастрени борови клони, а по склона стърчат дънери от прясно отрязани дървета.
На връщане от параклиса, съвсем близо до първите къщи, настигнах конска каруца, препълнена с нарязани дърва. Когато направих забележка на каруцаря, че няма право да сече гората, която не му е бащиния, излишно е да споменавам с какви грозни думи и закани бях обсипана. И тази сигурно не му беше първата каруца, при това, натоварена посред бял ден – около 14 ч.
Къде са горските надзиратели и не трябва ли да пазят гората и в събота и неделя? Прави ми впечатление, че именно през почивните дни се движат каруци с бракониери на път за махалата. Не мога да си обясня какво е това безстрашие и безсрамие – да крадеш, да бракониерстваш и то през деня, когато много хора могат да те видят… За мен контрол от страна на отговорните органи и на самите нас – гражданите, за съжаление липсва.

М. Николова