Живот, Новини, Статии, коментари, Читателски

Силата на съдбата

Не те познавам, не знам почти нищо за теб. Но… помня неделните дни, когато с баба ходехме в църквата на дядо. Той водеше службата, а аз чаках с нетърпение да си изям нафората. После отивахме на едно странно място, където оставяхме цветя, баба плачеше и ме гушкаше. Ставаше ми много тъжно, не знаех защо.
Разбрах истината случайно. Бях в първи клас, заведоха ни в музея в Самоков. Там неочаквано една жена ме прегърна, заплака и занарежда: „Горкото сираче, загуби майка си!…” Повтаряше и повтаряше тези думи и изведнъж проумях какво казва и всичко се проясни в съзнанието ми. Стоях като вкаменена, не можех да се движа, нито да говоря. Бузите ми пламтяха, сърчицето ми биеше до пръсване. Чувствах се засрамена и сякаш стъпкана пред съучениците си – все пак бях само на седем години.
Когато се откопчих от непознатата, дойдоха силите ми. Тичах към къщи, където намерих татко и зададох въпроса си: „Коя е майка ми, къде е тя?” Не получих отговор, пък и нямаше нужда. Баща ми тихо плачеше, мъката го задавяше, страданието беше изписано на лицето му. Стояхме прегърнати, сълзите ни се смесваха…
По-късно видях снимката ти, мила мамо. Беше сватбената ти снимка. Не задавах повече въпроси, не исках да наранявам татко. Затворих се в себе си, не споделях с никого… ти беше в мислите ми. Поне знаех къде е гробът ти и вече можех да прочета какво пише на надгробната плоча. Оставях цветя, палех свещичка и се опитвах да си те представя истинска и жива. Години след това случайно татко каза спонтанно нещо за теб: „Да знаеш, мило дете, майка ти беше светица!” Отново мъката ни задави и двамата, а аз не посмях да го помоля да ми разкаже повече за теб. Той беше моят и баща, и майка, всичката ми обич беше за него.
Скъпа непозната майко, винаги си ми липсвала и продължаваш да ми липсваш. Не получих твоята милувка, грижа и обич. Такава е била съдбата ни! Но ти не си забравена, ти живееш в сърцата на твоите деца и внуците ти. Обичаме те!
Поклон пред светлата ти памет!

д-р Виолета Павлова
/по баща Георгиева Кондоферска/
На 24 април се навършват 90 години от рождението на Виолета Кондоферска /по баща Чавдарова/. На 2 септември ще се навършат 65 години, откакто тя премина в другата страна на живота, да я прости Бог!

Leave a Reply