Новини, Шарен свят

„Сити хляб” възроди Хлебозавода

– Новият обект разполага с модерна техника и отлични условия за труд и бит
– В „Искър” от есента ще се правят малки хлебчета и специфични изделия

Навръх Спасовден – Деня на хлебаря и сладкаря /тази пролет – на 9 юни/ започна официално отново работа, след многогодишно прекъсване, самоковският хлебозавод. Тук фирма „Сити хляб” ще произвежда на първо време четири вида от насъщния – бял, „Добруджа”, типов и пълнозърнест.
Сградата на ул. „Македония” е хем същата, хем не. Занемареното до скоро здание и работните помещения са буквално преобразени.
Внедрена е съвременна техника, модерна автоматизирана поточна линия. Халетата са просторни, а светлината струи просто отвсякъде – не само от големите прозорци, но и от стените, тавана, пода.
Създадено е по общо мнение предприятие от европейски тип. В съзвучие с това е и дворът – асфалтиран, чист, отстрани озеленен. Кът с голяма красива къщичка за екзотични пернати допълва картинката и неволно те кара да се гордееш, че в Самоков има подобно производство и подобна среда с чудесни условия за работа и бит и отмора, за персонал и клиенти.
Да работиш и да пееш, дето се казва. Вероятно на някого всичко това може да звучи пресилено и почти като приказка, но много се измъчи нашенецът през тези последни безкрайни сякаш години и десетилетия и окото, свикнало да гледа едва ли не само изоставени и сякаш бомбардирани постройки, сега, ако човек е искрен, не може да се нарадва на тези компютъризирани механизми, на невероятната хигиена, а и на отговорността, с която се трудят хората – ръководители, специалисти и работници в това производство, което дава на всичко отгоре не друго, а най-важния продукт на трапезата – хлябът, на голяма част от местните жители, на гости на града и района ни, а както ще стане дума по-нататък – задоволяват се от тук подобни потребности и в други региони на Югозапада.
Под ръководството на Мария и Божидар Стефанови и техния син Димитър за малко повече от година хлебозаводът наистина е възроден. Колко усилия, средства, нерви им е струвало това, те си знаят… Целта, както обясняват собствениците, е тук да се изнесе основното производство на масовия хляб, а комплекс „Искър” в кв. „Самоково” – досегашната основна база на фирмата, да се преоборудва за производство главно на малки хлебчета в различни варианти и на други по-специфични малки изделия. Планира се там новите машини да се монтират в близките месеци и от есента замисълът да стане реалност.
Разбира се, там ще се предлагат и сладкарски изделия. Закуски ще има и там, и в базата в бившата поликлиника. Общо в трите обекта сега се трудят и намират препитание над 60 души.
А тук, в Хлебозавода, новата технологична линия дава възможност да се получават по 1500 хляба на час. Работи се на две смени. Колективът общо е от около 20 души. Сега фирмата осигурява, по някои преценки, към 40 % от хляба в общината. На ден в града и района се консумират около 20 хил. хляба. Хляб се пласира и извън нашата община. По-нататък е възможно това количество да нарасне още повече. А е логично по-голямото количество да доведе и до известно поевтиняване на цената.

Божидар е работил преди около 30 години за малко време в Хлебозавода. В началото на 90-те години на миналия век семейството възстановява бившия хлебозавод в Белчин бани. По-късно тези предприемчиви хора се прехвърлят в бившата фурна в клуба на Четвърти квартал в града ни, а преди 13 години – от 2003 г., започва работа и комплекс „Искър” в „Самоково” /открит тогава, както си спомнят с усмивка стопаните, също на професионалния празник – Спасовден/.
„Сити хляб” – това е градският хляб, или както пише още на опаковката и на автомобилите на фирмата – „Самоковският хляб”.
Каква е разликата с другите видове хляб, които се предлагат на местния пазар – тъй като е известно, че в града и района се докарва този основен хранителен продукт и от други градове, дори от други области? В отговор Б. Стефанов изтъква качеството преди всичко. Новата техника и добрата квалификация на работещите, част от които се трудят в хлебопроизводството от доста години, позволяват например да се получава много по-добра ферментация. Така се появява на бял свят онзи естествен традиционен вкусен и свеж самун, без консерванти, който по-възрастните с умиление помнят от своите детски години.
Стопаните имат и идея да масовизират производството на топъл хляб, ненарязан, в хартиена опаковка. „Така, както е в Европа”, добавя Мария. И сега имало хора, които идвали тук, в новия обект, по-късно следобед или привечер за топлия хляб. По този повод домакините отбелязват, че хляб може да се закупи и от самия хлебозавод.
Що се отнася до опаковката, поясняват, че найлоновата не е за предпочитане по няколко причини – влияе на вкуса на хляба; вредна е, тъй като не може да се разлага и замърсява околната среда, а за капак на всичко е и твърде скъпа.
Фирмата и сега е завоювала пазарни позиции не само в Самоковска община, но и в Долна баня и Костенец, а има и столични дистрибутори. Намеренията са тези пазарни позиции непременно да се разширяват. Разбира се, това ще стане сигурно не веднага, а постепенно, с утвърждаването на качествата и марката на „Сити хляб”. При едно такова очаквано развитие на търсенето ще се наложи да се монтира още една технологична линия, за която, както вметват Стефанови, в широкото супермодерно хале има достатъчно място. В това се увери и пишещият тези редове, когато посети производствените помещения.
Обновеният хлебозавод разполага и с три силоза по 20 тона – за общо 60 тона брашно.
Сега е обновена около половината от базата на някогашното предприятие. Производствената площ е към 1100 кв. м. От фирмата обаче имат намерение, при едно добро развитие, в бъдеще да закупят и останалата част от базата, за да се разшири още повече и да се разнообрази производството.
Стопаните изтъкват още едно предимство – че новото предприятие се намира в индустриална зона, близо до търговската борса, и това е плюс от функционална гледна точка. Но може да се добави в заключение и още нещо – че тази възникнала като феникс от пепелищата сграда, тъй като е на входа на Самоков откъм Дупница, придава на тоя район от града ни много по-нов, съвременен облик. А всеки знае, отделно от всичко друго, колко важни са първоначалните впечатления.
Във всеки случай, по мнение и на други хора, посещавали в края на миналия и в началото на този век предприятия в страната и чужбина, на пръсти се броят фирмите в града ни, които спокойно, а и с гордост могат да бъдат показвани на гости от България, а и на чужденци, и една от тях е именно обновеният хлебозавод.

Тодор Попов

Leave a Reply