Новини, Статии, коментари, Туризъм

Скици от Корсика

Александър Кондоферски

Бих препоръчал на всеки желаещ да посети остров Корсика, да прочете предварително новелата на Проспер Мериме за прочутия корсикански бандит Матео Фалконе. Трънливата вегетация, представляваща непроходима джунгла, вкопчила се с неистова жажда за живот в скали, пясъци, глина и навсякъде, е идеално скривалище за хората, влезли в конфликт със закона. Даже до ден днешен. Дали не са се укрили някъде тук и Братя Галеви…
Отделните селища, къщи, дори егреците за дребен рогат добитък са построени така, че представляват добре укрепени крепости. С барут, куршуми и пушката с дълга цев в ръка и сам човек може успешно да се отбранява срещу многоброен противник дни наред с пълен успех.
Още преди римско време Корсика представлява непристъпна крепост на пастири и скотовъдци. Овце, кози, полудиви прасета, дребни, но издръжливи на тежък труд под лъчите на жаркото слънце магарета са давали поминък и всичко необходимо на гордите корсиканци.
На 8 септември всяка година безчислените стада слизат с пастирите си от планинските пасбища, където са пасли на воля още от ранна пролет. Започва тридневен празник, обилно поливан със силно вино, замезван с вкусни мръвки. Танци и песни съпровождат този древен празник на „последните мохикани” – пастирите, представители на една отиваща си култура.
В селцата ги няма отдавна младите. Те са на континента, за да се образоват, да намерят престижна и добре платена работа. По правило никой не се връща обратно, освен като турист или да посети за кратко фамилните гробници, построени още от прадедите. Гробниците издават богатството на фамилията: някои са скромни, други – помпозни и облицовани с разноцветен мрамор. Една съдба ни очаква всички, независимо кой къде ляга накрая. Нещо, за което всяка памет е къса и неуслужлива…
х х х
С жена ми и наши приятели сме за четвърти път на Корсика. Дай Боже на всеки да посети този остров! Предвид близостта на плажовете по Егейско и Йонийско море много малко българи се ориентират да карат почивка тук. Една от причините е доста голямото разстояние от България – повече от 2500 км. С лека кола това са три дни път и не по-малко от 400 евро транспортни разходи само в едната посока – за бензин, ферибот, такса за магистрали. Времето за пътуване би могло да се редуцира от общо 6 на 2 загубени дни, ако българският турист ползва самолет. Има летища в Аячо и Калви с прекачване обикновено в Ница или Марсилия. След това идва вземането на кола под наем на острова, което води до нови 50 евро на ден и то при най-икономично каране и съответни маршрути.
Цените тук също не са от най-ниските. От април до края на юни и от септември до 15 ноември /вън от сезона/ без проблем може да се намери за 50-60 евро на денонощие ваканционно жилище със съвременни удобства – топла вода постоянно, кухня, съоръжена с всичко необходимо. Пазаруваш от „супермаршето”, не се лишаваш от нищо и живееш добре с 20-30 евро на ден. Тръгнеш ли по ресторанти, престоят на ден излиза 4-5 пъти по-скъпо. Местен специалитет струва 30-40 евро, бирата „Pietra” е 6 евро, на някои места дори 8. Толкова идват и 500 грама добре охладена течност с 6 % алкохол, тъмен цвят и с бяла пяна отгоре. Казано откровено, бирата си е „куча марка”, само цената й е доста напред…
В активния сезон – през юли и август, цените на всички услуги скачат три пъти нагоре. Както е казано, „ден година храни”. Новата генерация корсикански бандити и пришълците са завзели ресторанти, хотели, капанчета и никак не се шегуват. Вече не са в конфликт със закона, гледат да пускат все по-малко касови бележки и за 6-7 месеца да изкарат колкото се получава за една година непрекъсната работа. При постоянен брой туристи годишно печалбата все нараства.
Швейцарците тук се чувстват отлично. След няколко часа пътуване се оказват на Корсика. Цените не могат да ги уплашат, дори им е евтино. Езикова бариера за тях няма – почти всеки швейцарец от детска възраст още владее по 3-4 европейски езика. Планини си имат предостатъчно в къщи; тук, на Корсика, си набавят липсващите им няколкостотин километра горещи плажове с призрачно зелена средиземноморска вода. Чисто е, много е чисто навсякъде, изключително чисто…
Богатите си купуват имения с цена от няколкостотин хиляди до няколко десетки милиона евро. Купуват си и частни плажове, острови, островчета. Човешкото око е ненаситно зад необятната алчност, формулирана и прикрита с добри намерения. Цените растат по ръба на експлозия. 4-5 хил. евро струва квадратен метър готово жилище. Бъдещето на Корсика се крие в абсурдната постановка, че за хилядите корсиканци там… няма бъдеще. На острова живеят около 250 хил. души, като 100 хил. от тях са граждани на Бастия и Аячо. Гъстотата на населяване е под 25 човека на квадратен километър. На съседния остров Сардиния тя е 2.5 пъти по-висока, а на Малта – 40 пъти по-висока!…
Корсика постепенно се изкупува от най-богатите и богатите. Масов туризъм „а ла Майорка” е невъзможен. Невъзможно е и презастрояването, и увеличението на броя на посетителите. Цифрата е константа, туристите са 2 млн. годишно.
Цените растат с 10-20 % годишно.
От 1769 г. насам островът е френско владение. И под френско влияние? Не, в никакъв случай!
От 3500 години насам Корсика е обект на домогване от древни и по-нови народи. Тореани, мегалити, гърци, етруси, картагенци, 700 години римско владичество с желязна ръка… Идват вандали, маври, жителите на Пиза, жителите на могъщата Генуа, идват за 500 години и италианците…
Напразно всеки посетител търси сравнение с италианската или с френската култура.
Корсе си остава Корсе, с неповторимата корсиканска култура, формирана в продължение на повече от 4000 години човешки усилия. От корсиканците!
А който е бил вече веднъж на Корсика, знае, че с никой друг остров на планетата Земя не може да я сравнява.
Остава верен на Корсика и на себе си, за да я посети отново!

Leave a Reply