Култура, Новини

Скулпторът на паметника на Захарий Зограф навърши 91 години

Михаил Симеонов, авторът на чудесната статуя на Захарий Зограф пред Историческия музей в града ни, стана на 31 май на 91 години.
Този световноизвестен, но у нас сравнително малко познат творец е роден през 1929 г. в Пловдив. Следва философия, а по-късно завършва Художествената академия в София, специалност монументална скулптура. През периода 1954-1965 г. създава редица забележителни творби, сред които са паметникът на Захарий Зограф, „Въстанието на Асен и Петър, 1186“, „Работници“, „Момче с птица“ и др.
Паметник на Паисий Хилендарски, изработен от Михаил Симеонов през 1965 г., предизвиква скандал /по-късно статуята е поставена, все пак, край храма “Св. София“ в столицата/.  През същата година Симеонов заминава за Африка /Тунис/ и повече не се завръща в родината. В 1971 г. се премества в Ню Йорк, живее и в Лондон.
В Тунис Михаил Симеонов става част от известна художествена група. Една от скулптурите му – статуя на арабския поет и философ Ибн Халдун, привлича вниманието на президента Хабиб Бургиба и той му поръчва портретен бюст, както и скулптура за дългата 150 метра мраморна стена на националния монумент „Мъчениците на Бизерта“.
Най-голяма популярност на талантливия български творец му носи проектът „Отливка на приспан слон“ – бронзова статуя на африкански слон в естествена големина. Историята на тази творба е изключително любопитна. Проектът се ражда още през 1946 г., но е осъществен през 1980 г., като е направен студен калъп на див кенийски мъжки слон, приспан за час и 12 минути. На животното не е нанесена никаква вреда. Бронзовата статуя, направена по калъпа, е открита през 1998 г. от тогавашния генерален секретар на ООН Кофи Анан. Статуята е поставена пред седалището на световната организация в Ню Йорк като дар от три държави – Кения, Намибия и Непал. Пред в. „Ню Йорк Таймс“ Михаил Симеонов обяснява, че се е вдъхновил за тази творба от „Обществения договор“ на Жан-Жак Русо.
„Аз съм много благодарен на града Самоков, че запази тази скъпа за сърцето ми статуя”, е написал сега Михаил Симеонов до нашия съгражданин Гено Генев и неговото семейство /с които поддържа връзка/, като има предвид своя паметник на Захарий Зограф, поставен в центъра на града ни през вече далечната 1965 г.
Гено Генeв дълги години бе отговорник на Графичната база към Съюза на българските художници в Самоков, а негов син е художникът Радослав Генев, уредник на Градската художествена галерия „Проф. Васил Захариев“.
В писмо до Гено Генeв преди няколко дни Михаил Симеонов пише във връзка с поставянето преди време в Самоков на неговия паметник на Захарий Зограф:
“Предполагам, че художникът Зафир Йончев го е организирал, но градът е изпратил камион и хора. Фигурата беше в задния двор на Националната галерия. Била е съборена и готова за претопяване. Самоков я е взел през нощта. Зафир беше мой съученик и верен приятел. Бих искал самоковци да знаят за това героично нощно спасяване на статуята и за моята сърдечна благодарност.“
По онова време нашият съгражданин Зафир Йончев е преподавател в Художествената академия и секретар на Съюза на българските художници. Голям е неговият принос и за учредяването на националната награда за изобразително изкуство „Захарий Зограф“, и за създаването на Графичната база на СБХ в Самоков през 70-те години на миналия век.
Както споделя сега в писмото си Михаил Симеонов, Тодор Живков, през 60-те години министър-председател, не харесва неговата статуя за Паисий. Така пропада и спечеленият от Симеонов проект за обезсмъртяване на Априлското въстание, въпреки че авторът вече бил подписал и съответен договор. Тогава Симеонов бързо напуска страната.
„Всички мои работи бяха свалени. Паметникът на Паисий беше спасен от Светлин Русев, Богдан Томалевски и моите верни приятели от СБХ”, допълва в сегашното си писмо именитият скулптор.

Leave a Reply