Култура, Новини, Статии, коментари, Читателски, Шарен свят

Славеят на шопската песен – в памет на народната певица Кремена Станчева

На 8 март – Международния празник на жената, почина една изключителна жена – народната певица Кремена Станчева.
Кремена е родена на 21 октомври 1941 г. в с. Ковачевци, Самоковско. Започва да пее още съвсем малка, защото около нея всички пеели – майка й, баба й, дядо й, хората от махалата. Песните тя учи от бабите по жътва, на нивите, на седенките. Пее непрекъснато – в училище, в местното читалище, но хем пее така, както е чула песните, хем придава нещо свое, неповторимо, с мелодичния си, топъл и гальовен глас. Първи оценяват нейната божествена дарба местните и казват: „Ще отида на събрание, ако там пее на Станчо момето!” Когато тя запявала, всички пеели заедно с нея. Такова въздействие могат да оказват наистина само даровитите певци.
А че тя е ярко природно дарование, се разбира още през 1960 г., когато отива да учи в София и се явява на конкурс за хористки в Ансамбъла за народни песни при Комитета за телевизия и радио. Триста кандидати се състезават за едно място. Кремена го печели убедително. Филип Кутев е силно впечатлен от яркото дарование. А когато Кремена и Василка Андонова го молят за помощ как да пеят, той отговаря: „Ако някой трябва да учи и ако е умен, то трябва от вас да се учи!” Още същата година на международен фестивал печелят високо отличие.
Самобитният талант на Кремена се развива под влияние на ансамбъла. Това е присъщо за големите дарования.
Тя никога не спира на едно място – търси, „гори”, твори и върви все нагоре. В ансамбъла участва в дуети, трия, квартети. Няма песен, която да не може да изпее, независимо дали е родопска, шопска, тракийска, северняшка.
Но Кремена остава вярна до края на живота си на шопската песен, на шопския двуглас, макар че можеше да стане популярна и сама, като солистка.
Тя пее повече от 30 години в дует с Василка Андонова.
„Нашите песни така звучат – една „да ока” (вика) и поне една „да влачи”, иначе като че се осакатява,че нещо им липсва от най-хубавото”, казваше Кремена.
Майсторството и идеалната спятост, с които изпълняват дуетите, са неповторими. Двете певици пеят мелодиите така, както ги е създал народът. Между най-известните им шопски песни са: „Ветър вее”, „Мало село”, „Две са дружки”, „Леле свашке”, „Момче дава злато за девокя” и много други.
Кремена пее изключително майсторски бавните народни песни. Богатата й орнаментика и особено „тресенето”, както го нарича народът, тя изпълнява неповторимо, с изключителна лекота, като че пее нещо съвсем просто.
Концертната й дейност с ансамбъла е голяма. За месец са се случвали понякога по 30 концерта. Тя пее на големи концерти, в големи зали у нас и в чужбина, но с голяма обич е пяла и сред ученици в различни читалища.
Въпреки голямата заетост в ансамбъла, паралелно с това, жаждата й за знания я отвежда във Висшия икономически институт „Карл Маркс” /днес УНСС/, който завършва с отличие – както всичко, до което се докосне. Лично акад. Жан Натан, когато тя завършва икономика, й предлага да му стане асистентка.
Тя мисли много дали да се отдаде на научна дейност, но любовта й към народната песен надделява и подкрепяна от семейството си, което живее с нейните успехи, продължава да пее на сцената.
Кремена бе силна жена, весела, жизнерадостна, предана майка и съпруга. Обичаше хората, както и те нея. Готова е да се раздава, да учи младите с огромна любов, но се случва най-страшното за нея и семейството й – при катастрофа загива 17-годишната й дъщеря Надя.
Кремена постоянно плачела, била като мъртва. Стояла пред училищната ограда и чакала Надето да излезе от училище. А песента напирала в нея. Защо ли? Може би защото българинът се ражда с песен и тя го съпровожда през целия му живот, та чак до смъртта… Но вместо песен, пак плач излизало. Накрая останала без сълзи…
Но песента победила. Приятелките й постоянно й говорели да се върне в ансамбъла,че нейното място е там и че песента ще я спаси. Нещо повече, макар и не в първа младост, тя дарява живот на още едно момче.
С работа заглушава мъката – пее в „Мистерия на българските гласове”, преподава народно пеене в Нов български университет – София, издава компактдиск и участва във филми и предавания по наши и чуждестранни телевизии.
С голяма обич се отнася към преподаването на деца, като ръководи детски фолклорни групи. Води майсторски класове в България и САЩ.
Старата й 150-годишна къща в родното й село Ковачевци се превърна в училище за млади таланти, българи и чужденци, на които тя щедро раздаваше своите знания и умения.
А когато те веднъж се докоснат до нейната песен, остават завинаги в плен на нея.
Американските й ученици я наричат Кремка – така, както се обръщат към нея с много обич хората в родното й село.
Кремена бе човек с богата душевност. Сама произлязла от народа, много интелигентна, със своята песен тя постави своеобразен мост между поколенията, а и между българи и чужденци.
Често сме си говорили с нея за това, че тя е получавала всякакви отличия и награди от участия, носител е на орден „Кирил и Методий”, лауреат е на Деветия световен фестивал „Ой, Дунаве, плаве” в Нови Сад /Сърбия/, на много други престижни награди. Но никога не се е възгордяла, а е останала близо до своите корени, до изворите на националната ни гордост – шопската песен.
Напоследък Кремена отдаваше много сили да помага на читалищата в София и в Самоковско. На едно надпяване между самоковските и софийски шопи, което тя сама бе организирала с много труд, ние, нейните ученици, я попитахме каква е най-голямата награда, която е получавала?! Отговори ни: „Аз съм народна певица и това е моята най-голяма награда. Бързам да разкрия пред вас тайните на шопската песен, защото това е национално богатство и не трябва да тъне в забрава! Бих искала и като спра да пея, хората да ни помнят и обичат!”

Радостина Симонова

Leave a Reply