Следизборно

Случи ми се да преживея тъжна и мъчителна картина, която ме потресе и за съжаление се повтори една година по-късно.
Бях поканен от съпругата на мой колега, който бе починал преди 40 дни, на панихида. Отидохме с един съсед в Рельово. По време на панихидата на разстояние от около десетина метра се наредиха седем-осем местни жители мъже и тихо зачакаха. Не желая да описвам облеклото им, както и физическото и психическото им състояние.
Панихидата премина съобразно ритуала, дори произнесох кратко слово за починалия си колега, когото уважавах много. Свещеникът приключи и си тръгнахме.
За миг се обърнах. Оскотелите мъже бяха клекнали на колене и тихо се хранеха. Гробът беше тяхната трапеза.
Тръгнах след другите. Стомахът ми беше на топка. Възрастен мъж, на годините ми, се приближи до мен. Беше проследил погледа ми към гроба на моя колега и приятел. Не се наложи да го питам нищо. Само ми каза: „Не се учудвай, това е нещо обикновено – изоставени са от близките си…”
В ресторанта, където беше даден обяд, мъжът седна до мен. Продължи да ми говори за порутените домове, за селото, което някога е било пълно с живот. Усещах, че не го слушам. Чаках с нетърпение да си тръгна…
Някои свързват това, мислех си, с криворазбраната демокрация. Други – с „демократичната” приватизация. Трети ни уверяват, че тъмни сили тласкат страната ни към хаос. И не само нашата страна… Поставяйки пред свършен факт напредничавите, умни и добре образовани млади хора да търсят препитание и изяви другаде.
Но не са само те, разбира се. На останалите образовани или недообразовани се налага да приемат нетипични за нацията ни ценности. Да сключват брак със себеподобни. Да бъдат облъчвани с предавания, лишени от каквито и да било правила и достойнства. Да бъдат демонизирани от най-ранна възраст. Има ли въобще СЕМ или това са група държавни хрантутници, бехаберни за това, какво става с душите на българските деца!?
Дали ще помогне гласуването с отвращение, на което бяхме свидетели, предстои да видим. В предизборната кампания всички се кълняха и ни уверяваха, че ще променят нещата към по-добро в името на България. Че единственият шеф над тях ще бъде българският народ.
Колко вълнуващо!… Да е чул някой как ще върнат спокойствието на хората, топлината в техните семейства, сигурността им в утрешния ден!? И как ще стане това, като родителите работят по 12-14 часа дневно, няма събота, няма неделя, няма коледни, новогодишни и национални празници… Да живее приватизацията!
Имат ли време тези родители за своите деца, разведени или не – да поговорят за техните проблеми, да не говорим за техните интереси… Разчитат единствено на учителите. Знаем обаче, че заплатите на това съсловие зависят от броя на учениците. И как тези ошашавени просветители да балансират систематичната неподготвеност, отсъствия, агресия – всичко!?…
Изборите са факт. Шоуто приключи. Избрахме най-достойния за президент. Ще му бъде трудно при това безверие във всичко. Народът показа, че не може повече да търпи никакви лъжи /”шменти капели”/, натрапваните му неистини за кървави майдани, профанизирането по всякакъв начин и каза: „Стига!” Пръснатите по целия свят повярваха на своя генерал, както французите някога на своя генерал де Гол.
Възрастното население е обгрижвано с безхаберие и е оставено да си отиде – колкото по-бързо, толкова по-добре. Така ще отнесе християнските и моралните ценности и религия, самото изконно българско семейство, обичта към православните братя от приятелски нам страни.
Тези хора също гласуваха за генерала. В него те също припознаха своя водач на държавата, уверени, че ще бъде последовател на великите ни държавни мъже в миналото.
Макар и с попреминал живот, в очите на възрастните се долавя надежда, по-скоро за техните деца и внуци.
И може би скитащите призраци по гробищата, подобно на живи мъртъвци, ще останат в миналото. Резултат на болните амбиции на една фалшива демокрация.

Димитър Караиванов

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*