Здраве, Новини

Смехът и оптимизмът са най-добрият лечител

Антонина Топалова сред свои съратнички в Самоков – Даниела Механджийска и Росица Златкова

„Страхът е най-големият враг на лечението!” Така отговори на 9 юли в Самоков Антонина Топалова, когато бе попитана кое е най-важното в борбата с рака.
Г-жа Топалова е магистър по психология и по журналистика. Като представителка на фондация „Нана Гладуиш – една от 8” тя гостува на самоковското сдружение с председател Ирина Симитчиева „Сили имам да се боря” /в сградата на бившето училище „Отец Паисий”, зад ПГ „Константин Фотинов”/.
Ант. Топалова е доброволка. Сама излекувала се от коварното заболяване, тя вече не само от националния екран, но и на място, в града ни, ще дава консултации и съвети на членовете на самоковското сдружение и на всички нуждаещи се, както и на техните близки. С намерение е да посещава Самоков два пъти в месеца.
Фондация „Нана Гладуиш – една от 8” е основана от познатата ни от телевизията Нана, също успешно борила се с болестта. Самата фондация, сигурно не случайно, е основана на сакрална дата – 13 декември 2013 г. Една от 8 – защото една на всеки осем жени има рак на гърдата или пък е заплашена от подобно заболяване. През миналата година на 3000 жени в страната са открити подобни симптоми.
Наистина огромна е нуждата да се работи с тези жени, да се подпомагат те и близките им в битката с болестта. Съвсем естествени са депресията и страхът на заболелите не само от смъртта, но и от методите на лечение. Може да се наложат премахване на гърди, химиотерапия, при която се засягат и здрави тъкани на вътрешните органи. Опадат например косата, веждите, а те са толкова важни от гледна точка на женствеността; налага се носенето на перуки, което не е съвсем приятно.
Но въпросът опира не само до психиката на заболелите, а и до отношението на близките. Някои от тях се опитват да избягат от проблема, други дори напускат своите съпруги, приятелки. Трети започват да съжаляват своите болни. Да, не е лесно за никого, но правилният подход изисква не това, а да помогнеш – с думи и с действия.
Много е важно в такива моменти общуването, споделянето в група с хора със сходни проблеми. Вниманието, помощта могат да имат различни проявления. Те не се изчерпват само с общуването и загрижеността, колкото и те да са от значение.
„Защо жената да не отиде на гримьор? Нашият офис например е боядисан в розово, цветът – символ на борбата с рака”, сподели А. Топалова.
Прилагат се и груповата арт терапия /болните изработват например гривни, картички и други произведения на изкуството/, смехотерапия – ясно е какво е това, но малко се знае, че този метод е изключително полезен. В действие влизат „розови петъци”, инициативата „Кажи „Да!”
Изключителна роля играят и индивидуалните разговори. Чрез специални техники се действа на подсъзнанието, в което се формира схващане за отсъствие на болест. Използва се това, че около 80 от решенията си ние, хората, вземаме на подсъзнателно ниво.
Топалова цитира случая с дете от Щатите, което се излекувало благодарение на своя любим филм „Междузвездни войни”. Детето постоянно си представяло как неговите бели кръвни клетки водят истински бой с раковите клетки. И ги побеждават…
„Трябва да направим така, че „вътрешният лекар” да се справи с проблема”, съветва Топалова.
Известен е случаят с хора, на които дали да изпият по две бутилки, като им казали, че съдържат бира. Хората ги изпили и се развеселили, някои започнали да се оплакват от виене на свят, други дори повръщали… Все типични симптоми за напиване. Всичко в случая изглежда, един вид, наред. Само че предложеното питие било… безалкохолна бира. Ето каква огромна роля играе внушението!
А. Топалова дава дори за пример самата себе си: „Постоянно си казвах, че не съм болна, че съм здрава, че се чувствам много добре…”
Обратното просто означава едва ли не сам да предизвикаш болестта, да се саморазболееш. Много такива случаи също има.
Вярата, жаждата за живот помагат за успешния изход. Противното не води до успешен край, независимо, че и в двата случая медиците прилагат еднакво лечение.
Специалистът е категоричен: „Важно е не това, което се случва, а нашето отношение към него! Нека да обърнем нагласата. Мислиш ли за болестта, все едно я викаш. Вместо това нека още днес от сутринта да решим, че ще се чувстваме добре. Стават чудеса! Моят живот е поредица от чудеса. И не само моят. Имаш ли добри мисли, целият свят ти се вижда в друга светлина…”
Топалова припомня четирите вълшебни думички на мъдреца: „Обичам те! Благодаря! Прощавай! Съжалявам!” Ако ги прилагаме, ако ни съпътстват в действителност, и животът ни би бил друг.
Не е сигурно, че болестта облагородява. Възможно е с нея човек да започне да мрази, дето се казва, целия свят, да проявява агресия.
И друго… „Научете се да казвате „не”! Не бъдете перфекционисти! Замислете се дали дадено нещо го правите не защото непременно така искате, а просто защото така е прието или защото „така трябва”, съветва психологът.
Известно е от практиката, че липсата на любов докарва болести на сърцето, страхът води до бъбречни усложнения, агресията ударя черния дроб, условията на живот се отразяват на ставите, емоционално подтиснатите страдат от астма, не искаш ли да те докосват, ще развиеш кожни обриви. И т. н., и т. н. Непрекъснатите претенции също не водят до нищо добро.
Заболяването дори е и една възможност да се занимаваш с това, което ти е приятно…
„Вярвайте – в лечението, в Господ, в себе си, в близките – това е единственото, което може да помогне на човек, извън лечението”, категорична е г-жа Топалова.
Тя напомня, че тялото знае какво му се иска. Огромен стрес е да ти кажат, че не трябва да ядеш месо, сладко, да не пушиш, да не пиеш и пр. Но има толкова храни, за които науката е доказала, че правят живота на човека приятен, щастлив. Според специалистите такива са например ягодите, черният шоколад, сладоледът…
Но това, да преценяваш, че животът не е толкова страшен, черен, трябва да се тренира. Щастието идва при оптимиста, дори и лошото той възприема просто като урок.
…И г-жа Топалова заключи: „Не се срамувайте от болестта си! Нищо неудобно няма… Ракът е процес на оздравяване, а не болест!”

Тодор Попов

Leave a Reply