Култура, Новини

Софин и неговите „Истории от вчера и днес”

Васил Софин

Да се докоснеш до творението на един автор „на живо”, като вземеш книгата му в ръце, си е съвсем друго от четенето по скайп или фейсбук. А и срещата с този, който е оставил душата, мислите и чувствата си на белите листа, е вълнуващ момент.
Развълнуван и благодарен на уважилите го беше и Васил Софин – най-новото попълнение на самоковското книжно братство. В Общинската библиотека „Паисий Хилендарски” вечерта на 15 април той представи своята втора книга – „Истории от вчера и днес”.
Гл. библиотекар Албена Ихтиманска сподели удоволствието си, че местните автори предпочитат библиотеката, за да се срещнат със самоковци и да чуят тяхното мнение за издадените творби.
Литературният критик Христо Христов разкри обстойно замислите, идеите, вижданията и внушенията, които Васил Софин пресътворява в творбата си.
„Книгата е написана в четири раздела – „Преживелици”, „Нещата от живота”, „Размисли” и „Фейлетони”. Много лични преживявания за себе си, за семейството, за приятели и случайни хора е разказал Софин, без да се крие зад някого и много от разказаното е с психологическа обосновка. Всички сме продукт и подвластни на времето, в което живеем, и написаното едновременно е и носталгично, и критично, но и с вяра, че нещата ще се променят към добро. Добри са литературните попадения и в тях има и усет за смешното, и доста интересни виждания за живота”, посочи Христов.
Той прочете и извадки от най-интересните моменти в книгата – силни, интригуващи, загатващи красиво скрити настроения. Зад всичко това читателят може да открие неизказаното.
Зоя Станкова прочете прочувствено един от най-новите разкази на Софин, предназначен за негова следваща книга.
На въпросите авторът скромно отговори, че е написал това, което е изживял, видял и почувствал. „Налага се всеки ден да се борим за оцеляване. Хората са огорчени и отчаяни. Вие ще кажете дали съм успял, дали си е заслужавало да пиша. Благодаря на Христо Христов за представянето ми. Той има право да критикува, да покаже грешките, за да може в бъдеще да поправя това, което не е както трябва. Благодаря и на Тодор Попов, който ме насърчи, и който твърди, че си е заслужавало да пиша. Смогвам да съчетавам доста неща. Вярвам, че дори и в най-обикновената книга има нещо, за което си е заслужавало да се пише”, сподели Софин.
Ето и някои от изказванията за автора и творчеството му:
Марлена Станоева: „Васил е рядко скромен човек и с много богата душа. Неговият начин да се пребориш с живота е да се надсмееш над ситуацията. Той е с душа на дете и дано си остане такъв. Неговите и най-простички неща предизвикват емоции. Заслужавало си е да пише!”
Иван Ненов: „Прочетох книгата с автограф от автора. Започнеш ли да я четеш, ще я завършиш, защото ти е интересна. Иначе захвърляш една книга след прочитането на няколко страници… Животът е суров. В него няма училище за писатели. Ако човек почувства необходимост, да сяда и да пише. Книгата е написана за съвременния свят, за това как една дума може да промени човека. Радвам се за Васил. За мене той вече е изграден писател”.
„Твоите разкази са чувствителни. Умееш да виждаш дребните неща и да вземаш поука от тях. Пожелавам ти успех и нови книги”, обърна се към Софин пък Георги Захов.
Г-жа Ихтиманска подари на автора препис на Паисиевата история. Софин получи цветя и поздравления, раздаде книги с автограф и почерпи присъстващите с бонбони, сладки и вино.

Димитрина Божилова

Leave a Reply