История, Култура, Новини, Статии, коментари

Спомените ми за състава от 1951 година и по-късно

Росица Тренкова /в средата/

Моето певческо начало е в хор „Рилска песен”. Баща ми – Васил Тренков – е един от основателите на хора. Имаше го и на снимката с първия състав на хора в бр. 72 на в. „Приятел” от 26 септември т. г.
…Още от най-ранна възраст бях закърмена в любов към музиката. Първоначално исках да стана пианистка. Но нямах инструмент. Когато станах на 15 години, имах вече свое пиано и бях много щастлива.
Моята учителка Живка Клинкова ме запали още повече. Тя изискваше като свиря, и да си пея мелодията на дясната ръка, за „да пее и пианото”. И така, свирейки, аз развивах и гласа си.
У нас, на втория етаж, живееше семейство Дудини. Борис Дудин бе артист в читалищния театър и добър бас в хора. Василка Дудина пък по баща беше от голямото семейство Макатеви. Всички от семейството участваха в градския хор – самата Василка, нейната сестра Султа – и двете добри алтистки; брат им – Сашо Макатев – директор на банката – още като студент в София бе школувал гласа си и беше отличен тенор с развит оперен глас. По това време беше председател на хора, а жена му Елена пък пееше във ІІ сопран.
И така, Васето, докато шеташе горе, и си пееше – все алтовата партия на песните от хора. Аз пък пеех от долу. Свирех и пеех по цял ден. Един ден тя ми каза: „Ти имаш хубав глас, я ела да пееш в хора!”
Заведе ме на репетиция и когато диригентът Иван Марков ме прослуша /изпях „Китна пролет”/, просълзи се и каза: „В твоя глас има нещо, което хваща за гърлото и ме разчувства, а спомних си и баща ти – един от най-добрите хористи. Радвам се, че си наследила глас и музикалност от него.”
Марков веднага ми възложи соло и на тържествения концерт през декември 1951 г. аз изпях с дамския състав „Выхожу один я на дорогу” /по Лермонтов/ – много хубава лирична песен, която ми „легна” добре и все още крехкият ми глас можа да се открои чудесно на фона на прозрачната звучност на дамския хор.
Неописуемо беше вълнението ми преди това първо излизане на такъв концерт! Идеше ми да избягам, но събрах кураж и се преборих със сценичната треска, попречила на много певци и артисти, не съумели да я превъзмогнат. Щом запях, постепенно се успокоих. Кръщение стана!
На този концерт пя като гост и известният самоковец Георги Хаджисотиров – отличен бас, солист на Българската хорова капела „Светослав Обретенов”. Той изпя „Дубинушка” и прочутото му соло от нашумялата песен „Борба за мир”.

100 години хор „Рилска песен”

След концерта имахме тържествена вечеря в ресторант „Москва” /на площада/. Получих поздравления от Хаджисотиров и от всички хористи. Те всички искрено ми се радваха. В сопрана имаше прекрасни гласове, школувани от големия Васил Стоин – Мичето Райнова, Зорница Хвърлева /следвала фармация в Будапеща и там учила пеене при певица от операта/. И двете пееха красиво, с хубав резонанс, със звучни височини. Седейки до тях, аз интуитивно формирах моите тонове, подражавайки им и спявайки се с тях. До мен беше и малко по-голямата лъчезарна Катя Митева /Чаушева/…
Така градският хор стана школа за мен.
В другите партии също имаше гласовити хористи: съпругът на Мичето Райнова – стабилен бас, а по-късно доведоха и сина си Захари. В хора пееше и началникът на пощата – Кьосев. С красив басов глас се отличаваше Димитър Тончев, колега на баща ми – учител от Говедарци, също ученик на Васил Стоин.
А какви тенори пееха – цяло богатство! Освен директора на банката Александър Макатев – с глас като на Тито Скипа, Никола Ничев беше един Пертиле с бляскави метални височини, но се притесняваше да излиза пред хора и солата си пееше от място – в теноровата партия. Още ми звучи неговият „Колокольчик звенит”…
Открояваха се още Андрей Андреев – зъболекар – по време на следването си учил частно и пеене, пял и като солист на хор „Гусла”; той имаше красив лиричен тенор. Още по-нежен, от типа на Джили, беше другият солист – Борислав Рангочев. Димитър Шаклев пък се отличаваше с по-плътен теноров глас. Бляскаво се изявяваха във ІІ тенор още Иван Григоров – банков чиновник, учил постановка на глас в София, както и Васил Кинтев – темпераментен офицер, братовчед на Георги Кордов – още един представител на музикалната фамилия. Приятелите им също пееха в хора. По-късно се ожениха и така се създадоха нови семейства хористи…
За следващия концерт получих по-голямо соло, популярната песен от филма „Сказание за сибирската земя” – „Зачем тебя я, милый мой, узнала”. Солото беше с по-големи височини и по-трудно, но освободила се от първото вълнение, аз се представих още по-добре.
В самоковския вестник Сашо Макатев помести статия за концерта, като писа: „Специални адмирации заслужава младата ни солистка…” Тези думи ме окуражиха и твърдо реших да уча пеене – на 16 години започнах първите си вокални уроци в София.
След години, когато работих в Самоков като преподавател по музика в гимназията и в школата по солфеж, наложи се да акомпанирам на хора, защото в момента нямаха пианистка. Така тогава за кратко /1961-1962 г./ имах удоволствието да работя с младия, току-що завършил и много талантлив диригент Стоян Димитров – ученик на проф. Димитър Русков.
През следващите години, докато пеех в Бургаската и в Старозагорската опера, винаги, макар и отдалече, с радост слушах успешните прояви на хора.
Веднъж срещнах в София моята състудентка Ана Белчева – професор вече в Музикалната академия по хорово дирижиране. Тя току-що беше журирала хоровия фестивал във Варна и каза: „Имате прекрасен хор в Самоков. Трудно ни беше да го оценим по показателите за самодейните хорове, защото той далеч ги надхвърля и има качествата на професионален хор – и с красивите гласове, и с талантливия диригент…” /по това време диригент беше Григор Соколов/.
Радвам се, че сега – в юбилейната годишнина, хор „Рилска песен” е възроден.
От сърце желая бъдещи успехи и дано наши съграждани да се въодушевят от славното минало и да се включат по-активно в състава на хора, за да стане като преди той отново средище на културно общуване и споделена музика.

Росица Тренкова
/Из мемоарната книга „Откровение”/

Leave a Reply