История, Новини, Статии, коментари

Спомени за чичо ни Петър

Гр. Самоковь, 25-Май, 1930 год;
Денътъ на свадбения обредъ.
Маделена и Петъръ Кондоферски

Д-р Петър Христов Кондоферски е роден на 26 март 1904 г. в скромното семейство на свещ. Христо Зафиров Кондоферски и Милка Бранкова.
Следва медицина в Софийския университет, а завършва в гр. Монпелие, Франция. За добра работа като лекар в Тунис е награден с орден.
Носталгията го връща в родината.
По инициатива на д-р П. Кондоферски и д-р Стоилов, главен лекар на амбулаторията в Самоков, на 8 май 1938 г. се открива градският родилен дом. Д-р П. Кондоферски става негов завеждащ и остава на тази длъжност до 1964 г., когато се пенсионира.
През 1942 г. д-р П. Кондоферски за пръв път в Самоков прилага пеницилинотерапията, а през 1949 г. прави първото кръвопреливане в града. През този период д-р Кондоферски започва голяма оперативна дейност, с което се преустановява изпращането на жени и родилки за акушеро-гинекологични операции в София.
По скалъпено обвинение в шпионаж по-късно прекарва 8 години в затвора.
През това време, въпреки всичко, не престава да се образова, като следи всички новости в медицината. С дъщеря си споделя, че да си лекар е призвание и обещание за цял живот.
В стихотворение, писано на 25 ноември 1972 г. в Старозагорския затвор и посветено на дъщеря му, той пише:
„Макар и толкова дълбоко наранен,
от най-добри желания съм озарен
и очаквам ний да бъдем пак щастливи,
да забравим миналите дни горчиви.”
Много хора от по-възрастните поколения от града и региона и сега си спомнят с уважение лекаря и човека Петър Христов Кондоферски.

x x x

В семейната библия ръката на дядо Христо е изрисувала буквите на първа страница – деца, снахи, внуци и правнуци…
„…Петъръ, син, роден на 26.III.1904 г.
Маделенъ, снаха, родена на 27.VII.1909 в Le Martines, община Saint Florent, Montpellier, департамент Gard, Франция – /първа снаха/ – разведена на 2 август 1961 г.
…Симона-Марина Петрова, внучка, род. на 18. II. 1939 г. в гр. Самоков.
…Здравка, втора снаха, родена на 10. X. 1934 г. в гр. Ямбол.
…Пиерета Петрова, внучка, род. на 10. VI. 1964 г. в гр. Самоков…”
Следват важни събития в живота на членове от семейството; ето записаното за Петър: „…През месец юли 1923 г. завърши гимназията и се записа студент по медицина в София…
х х х
Първите 6 семестъра Петър Кондоферски изкарва успешно в Софийския университет. Той става един от водачите на студентските вълнения срещу Александър Цанков – “кървавия професор”. Успява да се укрие от главорезите в къщата на стринка си Люба и семейството й – чичо Стоянчо, братовчеда си Крум и братовчедките Мария и Кирилка. При тях престоява в скривалище три месеца. Дядо Христо отива при владиката дядо Стефан и измолва от него да се застъпи за сина му пред властите. Да издейства от тях паспорт и необходимите документи безпрепятствено да напусне страната.
В края на м. октомври 1926 г. Петър напуска България и продължава своето образование в Монпелие /Франция/, където изкарва още шест семестъра, като на 7 декември 1929 г. е произведен доктор по медицина.
На 15 декември се завръща в България и се явява на държавен изпит пред “Дирекция на народното здраве”, който изкарва с висок успех. На 21 януари 1930 г. получава диплома за свободна медицинска практика в България.
На 27 януари 1930 г. Петър се връща отново във Франция, където на 1 февруари постъпва на специализация в болницата на La Seyne. 50 дни по-късно се сгодяват с госпожица Маделен Жустен Фабрег. Баща й е минен инженер, а майката – Елиза Далверни, е завършила философия в университета на Монпелие. На 30 април сключват граждански брак, а на 9 май пристигат на сватбено пътешествие в Самоков. На 22 май Маделена приема православието, като дядо ни венчава младоженците на 25 май в Митрополитската черква. Те престояват два месеца в Самоков и страната, като чичо Петър показва на младата си съпруга красотите на Рила и Черноморието. На 9 юли се връщат отново във Франция. Чичо ни получава от 8 септември назначение като минен лекар в Тунис, мина “Мехери-Обьоз”. Половин година по-късно се местят в Sened. На 1 юли 1932 г. Петър е назначен за околийски лекар в гр. Feriana – голям град с повече от 30 000 жители. Градът се намира в западната част на Тунис, близо до границата с Алжир. Докторът от България, френски възпитаник, и младата му съпруга биват радушно приети от културното общество на град Feriana и околията. Чичо ни се сприятелява с валията, с много от по-първите хора в града. Трите години от тамошния престой преминават незабелязано.
Месечната заплата на чичо била 30 златни наполеона. Живеел с жена си в просторна къща с голяма градина, 5-6 човека прислуга и най-различни удобства. Заплащали само с 3 наполеона всичките си разноски.
През есента на 1932 г. заминава да следва зъболекарство в гр. Nancy /Нанси/ по-малкият брат Георги. В семейната хроника дядо ни е записал:
“Благородните ми и признателни деца /Петър и Маделена/ се нагърбиха доброволно с издръжката на брата им Георги, иначе бе невъзможно да следва. Банката спря да отпуска валута за нови студенти в странство, а и моята свещеническа заплата ни подлагаше на лишения…”
Д-р Петър Кондоферски получава много добри предложения за работа от колеги от студентските години, утвърдили се вече като добри специалисти и открили собствени частни клиники. Отказва на всички, защото сърцето му е останало в Самоков. През август 1935 г. се завръща в България заедно със съпругата си и се установява като самоковски общински лекар.
През 1939 г. се ражда дъщеря им Симона-Марина, която след време ще завърши в Ница философия, а след това и литература, и ще стане един от изследователите и познавачите на Теофил Готие…
През есента на 1941 г. започва строежът на къщата на д-р Петър Кондоферски и семейството се нанася в нея на 4 октомври 1942 г. През 1949 г. Маделена и Симона-Марина заминават на гости на френските си роднини и повече не се връщат обратно. Бушува “студена война” между двата лагера и посещение на семейството в Монпелие е невъзможно. Всеки опит на чичо ни Петър да получи задграничен паспорт е обречен на неуспех.
На 2 август 1961 г. в съда на Монпелие излиза бракоразводно решение за задочен развод на Пиер и Маделена.
В началото на 60-те години д-р Кондоферски се жени за втори път за своя колежка от Ямбол – Здравка. През 1964 г. се ражда дъщерята Пиерета Петрова, която нашият чичо посреща с много радост и обич.
Детето е само на 6 години, когато след обиск в дома му и многомесечно следствие той е осъден на 12 години затвор за шпионаж. Доказателствата и фактите по обвинението са смехотворни, но партията с железен юмрук наказва по това време всички “врагове на народа”. Един-единствен комунист-идеалист от Самоков, Димитър Япраков, проявява доблест и цивилен кураж на партийно събрание: “С доктора сме приятели от деца, знам го какъв човек е. Видели сме всички само добро от него, градът ни има нужда от човек като него, докато е жив! Правите груба грешка да го осъждате за престъпления, които никога не е извършвал. Малко са родолюбците като Петър, той никога няма да стори нещо срещу родината!”
Гласът на Димитър Япраков, светла му памет на този достоен човек, остава глас в пустиня…
Двама близки роднини на доктора, негови племенници, разказват по-долу свои спомени.
Виолета: “Някога бяхме многобройна самоковска фамилия. Нашите любими баба и дядо събираха по празници и рождени дни синове, снахи и внучета… Патриархална идилия, но уви – отдавна забравена. Моите чичовци бяха различни и по характер, и по професии.
Най-слънчев, открит, забавен и весел беше чичо ми Петър или както го наричах Oncle Pierre. Всяка среща с него беше истински празник за нас, децата. Чичо разказваше невероятни истории, ние попивахме всяка дума и му вярвахме с чистите си сърца.
Една от тях обичахме особено много – неговото пътуване в Индийския океан като капитан на кораб. Екипажът бил от всякакви народности. Отивали до остров Мадагаскар, за да натоварят екзотични плодове и скъпи подправки, но /във всяка история имаше едно задължаващо нашето внимание “но”/ били нападнати неочаквано от кръвожадни и страшни пирати. Развяли пиратското знаме и взели кораба на абордаж, но моряците, с капитана начело, се сражавали като лъвове! Не само успели да победят, но и пленили пиратите до един. А докато стигнат до острова, не само, че се сдобрили с пиратите, а даже станали и първи приятели. Пиратите тържествено обещали, че няма повече да нападат мирните пътници и ще се отдадат на съзидателен труд. Затова ги пуснали на свобода, да си вървят по живо, по здраво…
Неговите истории винаги имаха хубав край.
На срещите с нас чичо беше в чудесно настроение и не можеше да се задържи на едно място. Тогава започвахме играта на конче. Яхахме го всички, той тичаше по тревите и беше неуморим. Пееше с цяло гърло френски шансони, докато прегракне напълно, а ние, децата, ревяхме от възторг. Незабравими моменти!…
След абсурдното и нелепо обвинение дори в затвора той запази човешкото си достойнство. Когато се прибра в Самоков, отидохме с него и с татко на вечеря в Туристическата градина. В ресторанта имаше хубав оркестър, бира, мешана скара и весело настроение. Чичо ме покани на танц, въртяхме се на дансинга под звуците на тангото, а той се смееше и приказваше: “Виж всички тези, които сега ни зяпат и които ме изпратиха преди осем дълги години в затвора. От мен се очакваше да умра там в мъка и срам, а дойде ден да танцувам отново с младо момиче. Те са си същите – смачкани, деформирани и объркани хорица, чеда на този режим, манипулирани по всякакъв начин от него, затова не мога да им се сърдя”.
Такъв беше чичо, не можеше да осъди никого и намираше винаги начин да оправдае човешките грешки и недостатъци, включително и на тогавашните управници. Обичах го с цялото си сърце и свято пазя спомените си за него!…”
Александър: „Чичо Петър е кум на баща ми и майка ми, а на мен става кръстник. От него чух разказ, който не мога никога да забравя.
Наш съгражданин /един от хората на властта/ му поискал 3000 лева, за да си купи и той, като чичо, лека кола “Москвич”. Това става след смяната на парите през 1962 г. Чичо му отговорил в неговия си стил – леко и непринудено: “Който е мераклия за лека кола, трябва да се научи да кара първо велосипед, след това мотоциклет. Да издържи изпита за шофьорска книжка почтено и честно. Като виден началник на теб ще ти я дадат по втория начин, дано не сгазиш някой невинен човек после. Пари нямам за подаряване, но ако приемеш съвет – хич не ти е притрябвала лека кола. Така и така те возят в служебна, от всяко дърво свирка не става…”
Така чичо ни успя да спечели могъщ враг от силните на деня, който започнал да му крои шапка от този момент натам…”
х х х
Д-р Петър Кондоферски лежи в старозагорския затвор 8 години преди да бъде помилван, първоначално на строг режим. „Амнести Интернешънъл” се застъпва за него и затова е освободен предсрочно. Излиза оттам на 75-годишна възраст и живее още 13 години на свобода, преди да се спомине на 29 август 1991 г.
Той беше реабилитиран напълно по съдебен ред по присъда № 13 от 24 юни 1971 г. с определение на Софийския градски съд от 24 юни 1982 г., влязло в сила от 1 юли 1982 г.
Истината винаги тържествува, за съжаление, някой път много късно, а срамът, лишенията и горчилката си остават за потърпевшите и техните близки.
Както и гордостта от приятелството и роднинството с такъв човек като Пиер Кондоферски.
110 години се навършват от рождението на този забележителен син на Самоков – доктор, акушер-гинеколог Петър Христов Кондоферски.
Дълбок поклон пред неговата личност!

Самоков – София – Мюнхен
Март 2014 г.
д-р Виолета Георгиева Павлова /по баща Кондоферска/
инж. Александър Иванов Кондоферски

Leave a Reply