Новини, Статии, коментари, Читателски

Срещам и „щастливи” цигани

Снимка: архив

Ще разкажа малка случка, която няма нищо общо с чудесния съветски филм „Срещали сме и щастливи цигани”, който някога гледахме с интерес.
Бях в гората за пореден път, все още няма надписи „Забранено за хора и говеда”.
Срещнах ги на поляната – младо циганско семейство. Жената със сито пресяваше набраните зърна хвойна. Мъжът й помагаше, като чистеше шипки.
Хвойната е изключително скъпа суровина, в основата е на десетки химически продукти. Затова попитах колко им плащат за набран килограм. Жената се усмихна незабележимо: „Колко – 60 стотинки…”
„А за шипките?” – „Е, по-малко – 40 стотинки…”
Чувалчето с дребните черни зрънца е някъде около 10 килограма – значи 6 лв. за целия ежедневен труд.
„Доволни ли сте?”, попитах. „Ами, какво да се прави, поне за хляба ще стигнат”, каза жената с най-тъжната усмивка, която може да се срещне.
Мислех си за това българско население, което е предмет на много спорове. Те, като малцинство, имат вождове, дори народен представител. В „махалата” понякога хвъркат лъскави мерцедеси, построени са малки и по-големи дворци – свидетелство за доста охолен живот.
Същата неправда е и при българския, и при малцинствения „електорат”. Това е нарушение на природния и Божествен ред, установен на планетата.
…Тръгнах си, разделяйки се с гората, която ни дава толкова уникални уроци по мъдрост. Не съм виждала ядосани и високомерни борове. И за най-високите, и за най-малките дървета-деца слънцето еднакво грее, водата еднакво ги пои – велик природен закон! Кой посмя да го наруши?
Но народът ни пее: „Заплакала е гората, все зарад Индже войвода…!”
Да събудим разума и да помним!…

Виолета Кинова

Leave a Reply