Култура, Новини, Статии, коментари

Среща с една рядка света обител

За четвърти път съм със самоковци на презентация на фирма за медицински продукти. Защото научавам доста интересни неща, включително такива, за които дори не съм нито чела, нито учила.
Този път, за да ни бъде представена съответната био-продукция, над 60 човека пътуваме към гр. Септември, някогашния Саранбей. Град в равното Пазарджишко поле – чист, подреден, с много цветя, цъфнали овошки и люляци и две стогодишни секвои в двора на едноименния ресторант.
След като бяха представени продуктите и мисълта на Пирогов, че 1 % профилактика е равен на 50 % лечение, отпътувахме за Баткунския манастир „Свети свети Петър и Павел”, който се намира над моето родно село Паталеница. Въздухът тук е кристално чист, пред погледа ни се разкрива цялото Пазарджишко поле, а манастирът е един от най-старите в Родопите. Разположен е в северните склонове на планината /рида Каркария от Баташкия дял на Родопите/. В близост до него са останките на древния град Баткунион.
Няма точна датировка за основаването на манастира, но се предполага, че е създаден през 12-13 в. Сведения за него се появяват в исторически документ от 17 в., в който се разказва за насилственото помохамеданчване на родопското население през този период. Там се отбелязва, че манастирът е и опожарен по това време. Възобновен е през 1692 г., но през 1774 г. е разрушен от кърджалиите.
Към края на 19 в. светата обител е възстановена. Тогава е построена новата манастирска църква, оцеляла и до днес. Тя е еднокорабна, едноапсидна сграда без купол. До западната й фасада е долепена красива камбанария.
Важно място в манастира заема стая, украсена със стенописи, в която през 1867 г. е живял известният възрожденски художник самоковецът Станислав Доспевски. По време на престоя си тук той рисува четири икони – „Богородица”, „Христос”, „Уброс”, „Козма и Дамян”, и два портрета – на йеромонаха и сестра му. Тези ценни портрети, образци на българската възрожденска живопис, сега се пазят в Пловдивската митрополия.
През 1872 г. манастирът е посетен от Васил Левски.
Сега Баткунският манастир е постоянно действащ. Бил е без игумен и монаси близо 30 години, но в края на 2007 г., след като е подстриган от пловдивския митрополит Николай в монашески сан, отец Яков е ръкоположен и получава назначение като игумен.
Манастирът е обявен за паметник на културата. В двора расте една от най-старите лозници в България. От манастира произхожда и Баткунската хроника, която свидетелства за насилията и налагането на исляма в Родопите.
На монашеското крило е поставена паметна плоча, в която се отбелязва, че тук се е укривал Апостола и е опитал лозата, която още ражда вкусно грозде. Видяхме и част от плащеницата, останала след опожаряването на манастира.
Можехме да стоим и часове сред дърветата и цъфналите магнолии, да дишаме чистия въздух, незамърсяван от никакъв дим и прахоляк.
Тук, на поляните пред манастира, на 29 юни /Петровден/ се събират много хора от цяла България, за да отдадат почит на светците.
Напуснахме светата обител и красивата природа, изпитали истинско удоволствие от досега с Родопа планина.

Димитрина Божилова

Leave a Reply