Други, Новини, Спорт, Туризъм

Станислава Тодорова: “С кола не съм пътувала толкова из страната, колкото с колело”

Втора велосипедна Обиколка на България направи нашата съгражданка Станислава Тодорова. След участието й преди две години в любителската група на Пламен Петков, сега Стаси бе част от новото начинание на едва 16-годишния дупничанин Цветан Иванов. Самоковката бе един от общо шестимата колоездачи, издържали на предизвикателствата през всичките 17 дни на приключението.
В момента Станислава работи във Втора районна служба по пожарна безопасност и защита на населението в Бургас. Завършва висшето си образование в Академията на МВР, специалност „Пожарна и аварийна безопасност”. Преди това придобива средното си образование в благоевградската природо-математическа гимназия „Акад. С. П. Корольов”, а още по-рано е учила в самоковските училища „Станислав Доспевски” и „Св. св. Кирил и Методий”.
Разговаряме със Стаси за емоциите, предизвикателствата и любовта към родината, неизбежно съпътстващи подобно приключение.

– Колко време ви отне Обиколката на страната и колко километра изминахте? През кои райони минахте, къде нощувахте?
– Обиколихме България за 17 дни – точно толкова, колкото бяха планувани. За това време изминахме около 2200 км. Движехме се възможно най-близо до държавните граници. На 13 юли тръгнахме от София и се отправихме към Монтана и Видин, от там карахме покрай Дунава до Силистра. След това през Дуранкулак, Варна, Бургас и Царево стигнахме до Елхово. Оттам, през Сакар планина, карахме до Ивайловград, после минахме през Златоград, Широка лъка, Гоце Делчев, Банско. Финалът беше на 29 юли в Дупница, където е и родното място на нашия организатор Цеци.
По време на обиколката ни спахме предимно по хотели и къщи за гости. Обикновено, когато пристигнехме някъде, търсехме хотел. Понякога се налагаше и през деня, докато караме, да звъним и предварително да запазваме нощувки. Като цяло нямахме проблеми с намирането на място за спане. Някои оставаха да преспят при приятели и роднини. Други пък си носеха палатки. Ники от Перник например направи цялата Обиколка, като нощуваше на палатка.
– Имаше ли инциденти на пътя? Спомням си, че преди две години ти на три пъти пука гума…
– Инциденти – силно казано, но трудности имаше. В първия ден тръгнахме доста хора от София – около 40 човека. Повечето не бяха излизали извън столицата с колело и гледаха на всичко като предизвикателство, бяха в еуфория. И като че ли нямаха култура на поведение на пътя, забравяха да мислят за собствената си безопасност. Бяха невнимателни и първите 2-3 дни все някой падаше, за щастие, без сериозни наранявания. След това, с течение на времето, всичко се оправи.
– Тръгнали сте 40 души, а на финала сте стигнали едва 6…
– Постепенно започнахме да намаляваме. Но все пак е впечатляващо, че до Елхово (това са първите 11 дни от Обиколката) групата не е падала под 15-20 човека. Тогава доста хора си тръгнаха и останахме десетина души. Но това беше и времето, когато започна най-тежката част от Обиколката.
Цялата Обиколка направихме наистина 6 души. Но имаше и две момчета, които прекъснаха преходите само за 3-4 дни…
– А имаше ли и други момичета- участници?
– Разбира се. По-издръжливите от тях бяха едва на 15- и 16-годишна възраст. Едното момиче кара първите 11 дни. Другото – първите 5 етапа и се включи за последните 3-4. И двете момичета заслужават огромно уважение, защото показаха много силен и борбен дух. Междувременно се включваха и други момичета, които караха за по един ден.
– Кои бяха най-трудните моменти и най-големите предизвикателства пред вас, а и най-дългите етапи?
– Предизвикателства имаше всеки ден, то цялата Обиколка беше едно голямо предизвикателство. За мен лично най-трудният момент беше преходът от Елхово до Ивайловград. Никой от групата не беше минавал този маршрут, не знаехме какво да очакваме. Преходът се оказа около 130 км и бе едно постоянно изкачване – баир след баир. Това обаче, което ни измъчи най-много, беше горещината. Температурата беше над 30 градуса и доста време не можахме да намерим чешма, нито населени места. Въпреки всичко се справихме. В края на деня бяхме удовлетворени от преодолените баири и трудности и благодарни за красивите гледки, които ни съпътстваха.
Най-дългите два прехода бяха по около 150-170 км. През останалото време карахме по 100-130 км на ден.
– Какви бяха взаимоотношенията ви в групата? Сигурно си завързала нови приятелства…
– Когато започна Обиколката, не познавах никого освен Цеци и още 2-3 човека. Шегувах се, че сме като в телевизионното риалити „Биг Брадър” – събираме се непознати, прекарваме цялото си време заедно – караме, нощуваме, делим всичко, храним се заедно и т. н. Това изискваше да си напаснем характерите, особено хората, които направихме цялата Обиколка. Ежедневните предизвикателства ни сплотяваха. През цялото време имаше много смях, майтапи и весели случки. Ведрото настроение ни помагаше и по-лесно да решаваме проблемите. За тези 17 дни бяхме като едно семейство и разчитахме един на друг за всичко. Освен туристическата страна, тази Обиколка има за цел да обединява хората, да ги сплотява в колектив.
– Кои нови места обикна, с какво най-вече ще запомниш тазгодишната Обиколка?
– Нови места… Много ми харесаха Дуранкулашкото езеро, язовир „Ивайловград”, Златоград. Там не бях ходила преди.
А с какво ще я запомня… С новите приятелства, с посрещането в Благоевград, което „Български пощи” ни организира. Със сигурност ще помня и разни случки, и всички хора, които ме подкрепяха през цялото време.
– А как всъщност започна подготовката си за Обиколката – може би доста обикаляше по Черноморието?
– Не съм правила нищо специално. Дори до последно не се знаеше дали ще се включа. Просто не съм спирала да карам колело. Веднъж или два пъти в седмицата карам по около 100-150 км. Тук, в Бургас, няма сняг, така че дори и през зимата карах. Да, обикалях доста, защото ми е интересно да опозная района. Постоянството ми в карането ми даде увереност, че няма да има проблем да издържа цялата Обиколка. Не знам как изглежда отстрани, но наистина си трябва подготовка. Освен положителните емоции, които събирахме, и новите места, които виждахме, физическото натоварване си е голямо и съм щастлива, че се справих.
– Доколкото знам, имаш важна придобивка за разлика от 2014 г. – разкажи малко повече за новия си велосипед…
– Взех си първото колело през 2013 г. с идеята да го карам по парковете из София, където живеех по това време. Съответно си взех градско колело. Бързо се запалих и започнах да правя по-дълги преходи. Разбрах, че да карам по шосе изключително ми харесва. И така, две години по-късно си взех шосеен велосипед. Въпреки това и двете обиколки направих със старото колело, защото то е по-подходящо за туристически преходи. По време на Обиколката понякога се налагаше да карам по черен път, по чакъл, където шосейният велосипед не би се справил така, както градското колело.
– Макар тези дни и седмици на колело сигурно да са те измъчили физически, съм убеден, че ще уплътниш всяка следваща свободна минута от лятото, като яхаш любимия велосипед. Прав ли съм? Имаш ли нови цели и идеи?
– Чак да са ме измъчили – не. Не беше лесно, но се чувствам заредена и в много добра кондиция. Понеже това ми е първо лято, живеейки на морето, се опитвам да съчетавам колоезденето с плаж.
– Накрая бих те помолил да открехнеш своите чувства към колоезденето – с какво те спечели то и защо му се отдаваш?
– Както споменах вече, когато си взех колелото през 2013 г., нямах идея, че ще се запаля толкова. Парковете много бързо ми омръзнаха и търсех нови предизвикателства. Попаднах на група прекрасни хора, които организираха преходи извън София, и реших да пробвам. Така се запалих… Това е много интересно хоби. Благодарение на колоезденето срещам доста различни и добри приятели. Дори смело мога да кажа, че с кола не съм пътувала толкова из България, колкото с колело. С него мога да стигна навсякъде. Дава ми свобода. Кръвта ми се движи. Освен това е и чудесен начин да бъдеш активен.
– А може би и любовта към България и други родолюбиви мотиви са имали значение при решението ти да участваш в Обиколката? Явно страната ни е достатъчно привлекателна и предполага различни гледки, изживявания и изпитания?…
– Любовта към България е основният мотив да се включа в Обиколката. Харесвам страната ни и никога няма да ми омръзне да пътувам и да я опознавам. Все още има толкова много места, на които искам да отида… и такива, на които да се върна отново. Тук си имаме всичко – планина, море, топло време през лятото и сняг през зимата, прекрасни хора навсякъде. Единственото, което се иска от нас, е да имаме очи да видим цялата тази красота и да я оценим и пазим. България е малка като територия, но разнообразна и всяка точка на страната ни е леснодостъпна.
Няма да забравя… Миналата година живях два месеца в Полша. Когато пристигнах там бях много любопитна да науча и да видя колкото се може повече. Бях изумена, когато състудентите ми там не можеха да ми разкажат почти нищо за страната си. Познаваха само Варшава, където учеха, и родните си градове. И когато аз започнах да им разказвам за България и да им показвам снимки, те направо се влюбиха в нашата страна. Дори едни приятели дойдоха тук това лято. Бях много горда с всичко, което имах да им кажа… И осъзнах колко е ценно човек да пътува и да се обогатява, да посещава нови места и да се среща с нови хора, защото така израства!

Интервюто взе: Делян Василев

Leave a Reply