Баскетбол, Новини, Спорт

Станислав Ваклинов: “Нека помним, че започнахме с баскетбола заради удоволствието от играта”

През последното десетилетие баскетболът в Самоков непрекъснато се развива. „Рилски спортист” не само влезе в Националната баскетболна лига, но се задържа сред най-добрите тимове и дори постепенно се наложи като един от топ клубовете в България, предлагащи чудесни условия за баскетбол. Построи се нова зала, която при откриването си бе най-модерната у нас. Така Самоков стана флагман и наложи „модата” в последните години да се строят подобни зали и в много други градове. Не след дълго клубът се впусна и в международни състезания, като надмина всички очаквания и спечели първото издание на Балканската лига през 2009 г.! Последваха участия и в европейски турнири – „Еврочалъндж” и „ФИБА Европа къп”.
За съжаление обаче през тези десетина години в отбора ни не успя да се наложи напълно в стартовата петица нито един самоковски възпитаник. Най-близо до това бе роденият на 7 юни 1989 г. Станислав Ваклинов. 207-сантиметровият център се представяше на сравнително добро ниво в моментите, когато му бе гласувано доверие, но така и не успя да се пребори с конкуренцията на Травис Питърсън, Дейвид Бърджис, Драгомир Маройевич, Филип Вукосавлевич, Бракстън Дюпри…
През лятото на 2014 г. Станислав потърси друго развитие на кариерата си, преминавайки в „Балкан”. След половин сезон в Ботевград Ваклинов подсили плевенския „Спартак”, където не само се наложи в състава, но и стана ключова фигура. И най-важното – получаваше достатъчно игрово време, за да разкрие потенциала си.
От този сезон пък Станислав защитава цветовете на приятната изненада в първенството „Берое”, където също се утвърди в основната петица на големия играч от близкото минало Любомир Минчев. Новият отбор на Ваклинов се подвизава и в Балканската лига, където спечели и дебютна победа в първата фаза на турнира. През следващата седмица /от 26 до 28 януари/ старозагорци ще участват в квалификационния турнир н Самоков за попълване на първата осмица на лигата. Така Станислав ще се завърне пред родна публика. Очаква се самоковските фенове да подкрепят именно тима от града под Аязмото, особено с оглед на факта, че другите два състава са черногорският „Ловчен” и българският „Левски”, с който нашите запалянковци имат стара вражда.
Няколко дни преди завръщането си на самоковска сцена Ваклинов отдели от малкото си свободно време, за да отговори на нашите въпроси.

– Станиславе, как се развива сезонът за “Берое” до момента – какви са амбициите на ръководството и оправдавате ли ги?
– Сезонът засега се развива добре. Загубихме само от „Лукойл Академик”, „Балкан” и нещастно от „Академик” /Пд/, но пък победихме „Рилски спортист” у дома и „Черно море” във Варна. Ръководството не ни е задало конкретни цели, важното е да играем добър баскетбол и да радваме хората, а с това да идват и победите. Играем мач за мач и ще видим къде ще бъдем през май месец.
– Наскоро твоят тим постигна историческа първа победа в Балканската лига срещу „Кожув” /Гевгелия, Македония/ със 78:73. Как се прие тя от спортната общественост в Стара Загора? Какво не ви достигна, за да се представите още по-добре при дебюта си в първата групова фаза на турнира?
– Това е нов турнир за отбора и за хората, досега клубът не е имал международни участия. Победата над „Кожув” бе хубава, но недостатъчна – изпуснахме „Морнар” /б. а. 93:95/ и това ни коства директно класиране за втората фаза. Сега ще трябва да ходим на бараж в Самоков. Вярвам, че ще се класираме напред. Ние сме нов отбор, в началото на сезона нещата не винаги се получаваха, но се стараем с всеки мач да израстваме. Мисля си, че малко късмет и опит не ни достигна да се класираме директно.
– Разкажи малко за условията в отбора – къде тренирате, осигурен ли е финансово отборът, има ли интерес към баскетбола в града, като се има предвид, че в Стара Загора специално футболът е на особена почит…
– Тренираме в общинската спортна зала „ДЗУ” и засега всичко е нормално, отборът е осигурен напълно. Баскетболът тук постепенно набира популярност и на някои мачове ни подкрепят и футболните фенове. Ние, играчите, пък ходим по училищата и провеждаме часове по физкултура с децата, което допълнително засилва интереса според мен. Но все пак наистина футболът тук си остава спорт № 1.
– Какви са взаимоотношенията ти с треньора Любомир Минчев, който е едно от големите имена в баскетбола ни?
– Той казва, ние изпълняваме /смее се/. Много държи на детайлите и на точното изпълнение. Вика ни много, когато има за какво…
– Лично ти доволен ли си от развитието на сезона до момента и от твоята игра? Как се чувстваш в Стара Загора?
– Засега сезонът се развива добре, допуснахме само една по-неприятна загуба от „Академик” /Пд/. Аз никога няма да съм доволен от играта си, трябва да работя всеки ден на 100 %, за да вървя нагоре.
Иначе със семейството ми се чувстваме добре тук – Стара Загора е голям град, има много паркове, в които се разхождаме и с дъщеричката ни. При лошо време пък винаги има къде да ходиш на закрито.
– Доколкото знам, започнал си да се занимаваш с баскетбол сравнително късно…
– Започнах наистина доста късно. Към края на 8 клас отидох на един мач между „Рилски” и „Лукойл Академик”, който се игра в старата зала на Спортното училище. Тогава „Лукойл” бяха с Тодор Стойков, Прийст Лодърдейл и Браян Смит… Гледах мача и на следващия ден отидох в залата с един мой съученик, който тренираше. И така… до ден днешен.
– Бил си част от различните национални гарнитури, включително и от представителния мъжки тим. Надяваш ли се отново да попаднеш в състава на трикольорите?
– Националният отбор е признание за работата през годината. Първо се надявам с „Берое” да направим добро класиране и да зарадваме хората и обществеността в Стара Загора. Ако ме повикат в националния, ще бъда щастлив, но засега не мисля за това.
– Вече една година националният отбор не се е събирал не само за контролни срещи, но и за тренировъчен лагер. Защо баскетболът в страната ни тъпче на едно място и лично ти виждаш ли светлинка в тунела?
– Има хора, които отговарят за това и те трябва да намерят решението. Според мен лично трябва да се работи много с подрастващите. Разбира се, те също трябва да имат желание да тренират и да се развиват.
– Ти беше част от най-силното поколение самоковски баскетболисти от набор`89, който преди 7 години стана републикански шампион вън Варна, побеждавайки драматично на финала домакина и фаворит в турнира „Черно море”. След това обаче варненските баскетболисти се реализираха, а самоковските им колеги така и не пробиха с особен успех в професионалния баскетбол. Може дори да се каже, че ти си единственият флагман на набор`89 в момента. Защо се получи така, че онези момчета не осъществиха баскетболните си мечти?
– Причините са много. Тогава в Самоков имаше еуфория около новата зала, направи се силен мъжки отбор с по-голям бюджет и съответно по-малък шанс за изява на младите играчи. Във Варна пък имаха финансови проблеми със спонсорите и залагаха повече на местните момчета, а те използваха този шанс и придобиха самочувствие, което е много важно. Няма как да стоиш на пейката през повечето време на срещите и когато влезеш в игра в даден мач да играеш със самочувствие.
– А защо ти не успя да оставиш по-трайна диря в родния си отбор, какво ти попречи?
– Не смятам, че не съм оставил диря. В Самоков играх с много добри играчи и научих доста от тях. Последната година в родния ми град беше лоша както за мен, така и за отбора /това бе участието ни в „Еврочалъндж”/. Предния сезон спечелихме 3 бронзови медала, играхме и пети полуфинален мач с „Лукойл Академик”, в който 3 минути преди края водехме с 9 точки… Имахме невероятен Бранко Миркович, с който се играе супер лесно и може би очакванията за следващия сезон бяха много големи. Но отборът беше нов, нещата не станаха, получи се провал. Тогава просто почувствах, че имам нужда от промяна.
– Вече на няколко пъти се изправяш в мачове от НБЛ срещу „Рилски спортист”. Усещаш ли по-различно чувство в тези срещи?
– Може би първия път ми беше странно. След това е като всеки друг мач – стараеш се да дадеш най-доброто от себе си и се бориш за всяка топка. Засега съм с положителен баланс от тези срещи и се надявам да го поддържам /смее се/.
– В баскетбола има голямо текучество на кадрите и всеки сезон отборите започват подготовка с почти изцяло обновен състав. Мислил ли си, в този смисъл, за връщане в родния град и отбор и имаше ли такава възможност преди началото на този сезон?
– Не съм мислил за това на този етап. Аз сам си тръгнах от „Рилски”, но съм в добри отношения с всички в клуба. Времето ще покаже какво ще стане занапред.
– Бил ли е на дневен ред евентуален твой трансфер в чужбина? Имаш ли такова желание и би ли предприел подобна стъпка?
– Сега пред мен на дневен ред е само сезонът с „Берое”, лятото ще мисля. Както казах, времето ще покаже какво ще стане. Аз трябва да се трудя и да имам късмет, разбира се.
– Въпреки че първенството е изключително интересно и оспорвано, прави впечатление, че към момента може би най-стойностните отбори са „Лукойл Академик” и „Балкан”. Това ли ще бъдат основните претенденти за титлата?
– Да, мисля, че „Лукойл” и „Балкан” са фаворити, докато между останалите отбори всичко може да стане. Нашият отбор винаги трябва да играе на 100 %, защото един мач не бяхме на ниво и го загубихме.
– Кои са най-добрите играчи, с които си играл рамо до рамо в Самоков?
– Много са, но ще изброя някои от тях с риск да изпусна някого. От българите това са Сашо Груев, Иван Лилов, Христо Захариев, Мартин Маринов, който този сезон е капитан и истински лидер на „Балкан”. От чужденците това са Травис Питърсън, Бранко Миркович, Тери Смит, Тони Гуджино и Върнън Тейлър.
– Какво ще пожелаеш на себе си, на сегашния си отбор и на „Рилски” за новата 2016 година?
– На всички ще пожелая да са здрави, да радват хората и да се забавляват, защото все пак всички сме почнали да играем баскетбол заради играта и удоволствието от нея! Пожелавам си да завършим сезона с „Берое” на мястото, на което сме в момента – трето, а ако може, и по-напред.

Делян Василев

Leave a Reply