Станислав Доспевски – художникът, който погина в тъмница заради рода български

Тези дни се навършват 143 години от Априлското въстание, обявено на 20 април /по стар стил/ 1876 г. Самоков не участва пряко в тази изява на невероятен героизъм и трагизъм, но много самоковци се включват пряко в бунта в други градове и села, дори се изявяват като ръководители. Някои от тях заплащат с живота си своя патриотизъм, безстрашието си, непокорството си. Други не се бият на бойното поле, но също се жертват, залагайки за това своето родолюбие, своята българщина, своята човешка съвест и същност.
Точно такъв е Станислав Доспевски. Забележителният самоковски художник живее със семейството си през 60-те и 70-те години в Пазарджик. Той не само създава непреходно художествено творчество, но и участва много активно в обществения живот в града и региона.
Сред основателите е на читалище „Виделина” в Пазарджик, който по онова време е един от големите наши градове. Тук се провеждат сбирки на първото женско дружество в България – „Просвета”. Доспевски се включва и в националноосвободителното движение. В къщата му заседава местният революционен комитет. Самият художник поддържа връзки с най-видните български революционери, включително със самия Левски.
Когато Априлското въстание е зверски потушено, съвестта на даровития творец и честен човек го кара да прави всичко по силите си, за да извести света за жестокостите на османските поробители и за желанието на българите да бъдат свободни; стремежът му е и да облекчи тежката участ на пострадалите. Станислав Доспевски изпраща дописки до авторитетни вестници в Европа, в които описва ужасите, преживявани от неговите сънародници. Сам той организира и събирането на помощи, приютява у дома си бежанци от пострадалите райони.
Турската власт не прощава подобни прояви. Тя се бои от словото и дейността на интелектуалците не по-малко от пушките и черешовите топчета на селяните и занаятчиите. Достойният българин е арестуван и само два месеца преди Освобождението, през януари 1878 г., умира в затвора в столицата на империята Цариград.
Така Станислав Доспевски не само остава като един от първите българи, получили академично художествено образование /в Русия – Москва и Петербург/, не само е един от най-видните представители на прочутата Самоковска художествена школа, не само е сред най-значителните наши възрожденски художници, родоначалник на светския реалистичен портрет и автор на първата персонална художествена изложба у нас. Когато чувства, че е потребно, този изключителен българин с богата обща култура оставя четката и смело хваща перото, за да защити своя народ и своята чест като творец и човек. 
Къщата му в Пазарджик сега е единственият у нас дом-музей на възрожденски художник. Тя е и един от 100-те национални туристически обекти.
В тези паметни горестни дни е просто нужно да си спомним за творци и борци като Станислав Доспевски. Майсторът на четката дава пример на нашите предци и на следващите поколения и като човек, общественик и родолюбец в най-хубавия смисъл на това понятие.
Сега, покрай годишнината, се изказват какви ли не слова. И те са нужни. Но най-необходимо е да работим и да живеем така, че да не петним името на хора като Доспевски, които са ни завещали заедно с всичко друго и преди всичко не само своето творчество, неподвластно на времето, но и своя патриотизъм и своята човещина.

Тодор Попов