Станислав Ласкин – един "фермер" с добро сърце и много сръчни ръце

Напоследък зачести участието на наши съграждани в телевизионни реалита. Преди дни двама самоковци приключиха успешно участието си в „Гласът на България” и в MASTERCHEF – Момчил Степанов и Даниел Радойков. В края на м. г. градът ни имаше успешен участник и във „Фермата 3”. Започват кастингите за новия, четвърти сезон на „Фермата”. Дали отново ще има самоковско участие, ще научим навярно наесен, когато ще бъдат излъчвани преживяванията и изпитанията на новите „фермери”. Но в историята на това реалити със сигурност ще остане запомнящото се участие на един млад мъж от Доспей – Станислав Ласкин. Станал любимец на зрителите от цялата страна, той бе желан гост и на много свои почитатели в града ни. Усмихнат, земен и сладкодумен, Ласкин гостува и в Руския клуб „Никола Даскалов”. В основата на поканата от членовете на клуба бе отношението им към това шоу – едно от малкото, в които нещо видимо се гради и създава /постройки, градини и пр./, популяризират се ръчни умения и рецепти, обръща се внимание на историята и традициите.
Още един повод за поканата към младежа бе интересът към магията телевизия, която Станислав бе видял и изживял на живо – не пред малкия екран, а пред камерите. Затова и въпросите към него бяха с такава насоченост, а отговорите – изпълнени с любопитни факти.
При кастингите желаещите да участват били близо 40 хил. Свели ги до 400, а след това още едно сериозно сито ги намалило до крайната бройка. Изпитанията представлявали тестове, игри с колективен характер и др. Изолацията от околния свят на избраните е започнала още в София, а по думите на Станислав, очите им са били отворени едва след като пристигнали на мястото на играта – неизвестно и красиво. Сега вече е известно, че мястото е на брега на пернишкия язовир „Студена”.
Това, което съществувало на поляната, били само основата и колоните на главната шатра и една засадена още през пролетта градина. После всичко – трудът, гладът, студът, били съвсем реални и осезаеми. Трудът включвал изграждането на няколко постройки, оборудването им с „мебели”, украсата, работата за осигуряване на храна и приготвянето й, дейността за поддържане на градината и прибиране на реколтата; грижите за птиците и животните, които само странични хора водели на паша. Всичко това, както и всяко състезание, си е било съвсем истинско и изискващо много усилия.
От очите на зрителите са скрити и много други интересни подробности. За фермерите и за ставащото във фермата се грижили над 300 души – членове на лекарски, технически, помощни и други екипи, разположени в лагер наблизо. За да има постоянен поглед върху ежедневието във фермата са работили 40 камери – стационарни и подвижни, с оператори, които имали пълна забрана за контакт с участниците.
Впечатляващо е и оформянето на материалите, които достигат до зрителя. Колкото и кратки да са, зад тях стоят много труд и перфекционизъм. Например уводните клипове със секундните представяния на участниците са били заснемани по няколко дни.
Още много истории и факти чуха членовете на клуба от чаровния си гост. Накрая той сподели, че почти всичко, което е било част от фермата /жилищни, стопански и други постройки/, е премахнато, тъй като районът е вододайна зона. Оставени са само параклисът и чешмата. Ласкин е горд, тъй като те са изградени основно с негово участие.
Домакините благодариха сърдечно и дариха госта си с красиво дървесно коренче и вълнуваща песен за родното му място. Т. нар. химн на Доспей прозвуча в чудесното изпълнение на Радостина Симонова и нейната тамбура. Станислав бе изпратен с благодарности и с искрени пожелания за много здраве и късмет в живота, който е пред него и в който дори без неспечелените 100 хиляди лева /до които той бе така близко/ ще успява, щом има добри и трудолюбиви ръце!