Други, Зимни спортове, История, Новини, Спорт, Статии, коментари, Туризъм

Стени на смъртта

Северната стена на връх Айгер

Като студент първа година, преди 44 години, бях на квартира в София с Божидар Ненков, последна година студент от ВМЕИ. Самоковец, много добър алпинист. Катереше заедно с Кънчо Долапчиев и други прочути “тигри” по ледените и каменните стени на планините. От него чух доста за този вид спорт. Негови преживявания из Високите Татри се запечатаха в паметта ми завинаги. Божидар успешно се дипломира, стана добър инженер, по-късно началник някъде и преди три десетилетия следите ни окончателно се загубиха.
Като студенти често сме разсъждавали с него върху един феномен – опиянението на човека от големите височини. Защо някои от нас рискуват живота си хилядократно, за да катерят мъртви скали при нечовешки условия, вместо да практикуват нормални спортове, без риск за живота си? Нощем да спят в топлата си постеля, вместо да висят при минус 20 градуса по Целзий няколко денонощия, много пъти без вода и храна, увиснали на въже и с километрови пропасти под краката си. Каква е причината за тази психична обремененост?
Всеки човек е загадка, която никога не може да бъде напълно разнищена. Забелязвам, че колкото повече остарявам, толкова повече загадките се увеличават. На младини всичко ми беше ясно, сега нищо не ми е ясно. И не се и учудвам.
***
На 1 юли 2013 г. в късния следобед Надя паркира нашата “Мицубиши Колт” пред планински хотел, който носи името “Дахщайн”, на 1700 м надморска височина. Намираме се близо до Рамзау и Шладминг, известни австрийски курорти от провинция Щайермарк. Пред хотела извисява снага с още 1300 м нагоре северната страна на планински масив с няколко страховити за гледане върхове. Дахщайн е с дължина от 7 до 8 км, долната част са каменни сипеи и преспи, които напълно не се стопяват никога, а горните 800-900 м са вертикални стени, по които гърмят каменопади многократно през цялото денонощие. Или ледени ручеи.
На немски език “северна стена” се изрича Nordwand /нордванд/. Много често се употребява една друга дума, на която е сменена само първата буква – Mordwand /мордванд/. На български означава “стена на смъртта”.
Северните стени в планините притежават силно излъчване, непреодолимо влечение, мрачно превъзходство и траурна слава. Те са капан, в който авантюрата често завършва “със свободно падане на телата” от няколкостотин метра височина, някой път – километър и половина.
***
Още в същата вечер се запознаваме със собственика на хотела г-н Ханс Валнер, на 65 г. Седим с него на масата след вечеря, разглеждаме стар албум с уникални снимки и пием по чаша ракия от 65 градуса. Всеки път, когато потегляме с Надя към планините, вземам шишенце “пукница”, което обикновено си връщам обратно в къщи с цялото съдържание. Валнер изпива на екс 20 грама и съобщава: “медицин”! Пали цигарка и се заравяме в снимките от албума. Обстановката е уютна, настроението – добро.
За 50 години изкачил най-малко 150 пъти северните стени пред хотела по 100 различни маршрути, няколко от които са първо изкачване – негов патент. На 18 години преодолява с още двама приятели северната стена на Айгер, която представлява 1650 м пропаст, с мрачна история. Някой път ще разкажа повече за нея на читателите на в. “Приятел”, ако те проявят интерес.
Г-н Валнер не е в никакъв случай от ранга на Райнхолд Меснер, Херман Бул, Ханс Камерландер, Ханспетер Айзендле, Ули Щек, Христо Проданов и останалото съзвездие на екстремни катерачи през последните петдесет години. Въпреки това е прочут не само в местен мащаб със своите постижения. Най-важното е, че е жив и се намира пред нас!
Двете немски овчарки лежат от двете страни на алпийския тигър, докато той пийва ракийка и пуши цигарка, гледат с нямо обожание своя собственик и приятел и предполагам, че са щастливи заради факта, че той повече не катери, а по цял ден се размотава заедно с тях из хотела си.
***
Оказва се, че тук са отсядали много известни личности многократно. Андерл Хекмайр и Хайнрих Харер – покорителите на Айгер през 1938 г. Единият доживява до 99-годишна възраст, другият – до 96. Тео Вайгел – бивш финансов министър на Германия и много активен планинар до ден днешен.
Луис Тренкер – велик европейски артист, алпинист, планинар, писател, природозащитник – голяма личност. Гражданин на света и познат на един милиард от земното население. Любопитно е, че е приятел и колега по архитектура и строително инженерство от техническия университет в Мюнхен с един забележителен самоковец, допринесъл доста за родния край. На по-старите самоковци е много добре познат инж. арх. Михаил Христов /Милчо Христов/, който цял живот поддържаше връзки с Луис Тренкер и с това създаваше работни места на служителите от ДС навремето…
Меснер, Камерландер, Ханс Залер – най-известни от днешните катерачи, често са ползвали услугите на нашия домакин и събеседник за вечерта.
Най-малкото 30 от снимките са на загинали алпинисти – кой на 20, кой на 30 години… Повечето – близки приятели на г-н Ханс Валнер.
Оказва се, че на 12 май тази година е имало над сто човека от цял свят, които да почетат паметта на Ванда Руткиевич, 20 години от безследното й изчезване в подножието на Кангчендзьонга. Любимо място за катерене и концентрация били всевъзможни маршрути по Дахщайн, с различна степен на трудност, където се запознали с Валнер. Често катерили заедно и създали приятелство до живот. Ванда загива на 49 години, като успява да покори 8 от 14-те осемхилядници в Хималаите. Самоковецът Божидар Ненков се познаваше също с Ванда Руткиевич през младите си години.
До сега няма друга жена между екстремните катерачи, която да е повторила нейните постижения…
В хотел “Дахщайн” са отсядали и актуалните катерачи в момента – братята Томас и Александър Хубер, германци от околностите на Бехтерсгаден. Те изкачват сами за час и нещо един километър висока стена – “Ел Капитано” – в Йосемитите, САЩ. Техен патент е лудостта – по-бързо, по-високо и по-безразсъдно… Няколко алпинисти загиват през последните три години, мъчейки се да счупят рекорда на братята Хубер. За сведение на неспециалистите – нормалното време за преодоляване на тази стена от добър алпинист е две денонощия…
Швейцарецът Ули Щек /Ueli Steck/ изкачи 1200-метровата северна стена на Матерхорн само с пикел и котки, без осигурително въже, за един час и 40 минути. Тази мания е заразителна и повлича след себе си все повече и повече млади хора…
От дума на дума намираме с г-н Валнер няколко общи познати: Ханс Залер, Волфганг Брьог, Ерика Хаймрат, които познавам от Мюнхен, където нашите пътища се пресякоха. В момента Х. Залер живее в Чили на брега на едно езеро в подножието на незатихнал вулкан.
Съобщавам, че в петък пристигат за три дни в хотел “Дахщайн” двама близки и верни приятели от Виена – Краси и Станислава /Стаси/. Предварително сме се уговорили да се срещнем на тази дата, за да почетем заедно паметта на сина на Краси, който загива преди 21 години върху северната стена на Матерхорн. Ако не беше се случило това ужасно нещастие, този лъчезарен младеж щеше да навърши 42 години на 13 ноември т. г. Костите му лежат в гробището на алпинистите в Цермат, кантон Валис, на 3 км под Матерхорн, а духът му се рее волно по ледници, гледчери, пропасти и върхове в Алпите. Само там намира покой!
Ханс Валнер чува за пръв път от мен за станалото нещастие със сина на нашия близък приятел Краси и с няколко думи изказва спонтанно съчувствие. И той е изкачвал тази стена, на нея загиват 12 човека годишно, според статистиката.
***
До 8 юли правим седем екскурзии в пояса между 1000 и 3000 м. Рядко срещаме други туристи по предварително набелязаните маршрути. Някой път ни се случва да преодолеем 1500 м нагоре, след това, много ясно, надолу. Сред първобитна природа срещаме диви кози с малките си. Козлетата инстинктивно се крият на сигурно място под корема на майките си, преди водачът да свирне през ноздри и стадото да потегли в панически бяг. Изкачваме ледената пързалка на Торо /”вратата”/, с наклон 70 градуса и почти 500 м денивелация. Има стари стъпки от преди седмица, които помагат доста, но изкачването е затруднено от 15 см пресен сняг. Всеки дъжд при хотела ни на 500-600 м над него е вече сняг!
Не рискуваме нищо според представите ни, но това е човешка илюзия. Сигурност сред високите планини няма и е невъзможно да има. Непременно на всекиго е нужна известна доза късмет. В планината опасност може да връхлети отвсякъде. Лавини, каменопади и снегопади, подхлъзване, изтощение, камък, бутнат случайно от друг турист…
Имаме късмет с времето. Някой път виждаме да вали на 15 км, отдясно, отпред, зад гърба ни, но нас ни поръсват най-много капки или полазват гъсти мъгли. Това лято е ненормално, такова, каквито бяха и зимата, и пролетта на 2013-а…
На 4 юли пристигат с мотори една дузина младежи. Дават им стаи близо до нас и започва едно викане, блъскане, местене на гардероби, скринове и легла до полунощ. Този шум ни изтръгва брутално от лапите на съня и доста след полунощ не сме в състояние да заспим.
Провиквам се в коридора на немски да намалят децибелите, готов да се хванем с някой за гушите, без да съм сигурен в овладяването на нерви и на съществуващата ситуация. Виждам доста подпийнали млади мъже, които приказват гръмовно на полски и това променя основно моите намерения да въвеждам тишина и ред. Най-много да ме светне някой с по-разхлопани нерви от моите с празно шише от „зубровка” по тиквата. Риск има винаги в планината и трябва да го пресметнем. Само след 5 минути още по-гръмко джаколене се понася отново и решаваме с Надя да изтърпим. Това е единствен изход при този случай. Пияни германец или австриец не са агресивни, но пиян поляк, руснак или българин изобщо не са за подценяване…
***
От 12 години насам, заедно с Надя, често сме прекосявали подножията на “стени на смъртта”. Други сме наблюдавали от разстояние – от близо и от далеч.
Marmolata, Materhorn, Eiger, Langkofel, Drei Zinnen, Pic Boe, Konigspitze, Grandes Yorasses, Mont Blanc, в Швейцария – над 20 върха, над 4000 м високи. /Пиша имената на немски, за да могат интересуващите се да влязат в интернет и да научат повече за тях, ако желаят/.
И завиждаме благородно на птиците и на алпинистите, които са успели да ги покорят. Искрено възхищение и дълбок поклон пред екстремните алпинисти, екстремните скиори и екстремните планински спасители /продукт на първите две категории/ и нека младите, когато тръгват по техните стъпки, никога не забравят:
Един човешки живот струва милион пъти повече от славата да покориш всички стени на смъртта, върхове, пропасти, планини на света, взети заедно!

Александър Кондоферски
Мюнхен

Leave a Reply