История, Култура, Новини

Стилна изложба ознаменува юбилея на художника Димитър Радойков

Творецът не умира – той продължава да живее чрез творчеството си

По случай 140-годишнината от рождението на самоковския художник Димитър Радойков в Градската художествена галерия „Проф. Васил Захариев” в понеделник, на 2 септември, бе открита изложба на негови творби. Идеята на художествените галерии от Самоков, Русе и Казанлък да покажат богатото културно наследство, завещано ни от именития творец, заслужава поздравления.
Събитието привлече почитателите на художественото творчество, мнозина от които преоткриха своя съгражданин не само като живописец.
За майстора на портрети, пейзажи и икони, за добрия учител и активен театрален деятел говориха директорът на Историческия музей Веселин Хаджиангелов, зав. художествения фонд на музея Любомир Николов, директорът на Русенската художествена галерия Елена Великова и внукът на художника Димитър Ботушаров.
Тук бяха и други родственици на бележития творец, както и заместник-кметовете Сия Шехтанова и Люба Кленова, почетният гражданин на Самоков художникът Христофор Пейчев и др.
Изложените около 60 платна, 8 от които са от колекцията на галерията в Русе, а 6 – от Казанлък, ни пренесоха с малко носталгия в спомените за някогашния живот на българина, разкрит с много любов и майсторство в живописните портрети и пейзажи. С тях е оформен и издаден каталог с автор Любомир Николов от музейната поредица „Самоковски художници”.
Картините на Димитър Радойков ще бъдат на разположение на ценителите на изкуството в галерията до 15 октомври. Знаменателно е, че след това – на 17 октомври, изложба ще бъде уредена и в Русе, а по-късно – към края на годината, и в Казанлък.

Даровит творец и забележителен културен деятел

Димитър Радойков е роден в Самоков на 18 юни 1879 г. Той е наследник на зографски род. Неговите родители са Мария Щърбева и Васил поп Христов Радойков. Младият Димитър тръгва по стъпките на баща си, като в началото му помага при подготовката на рисунки и икони, и също скоро проявява своя талант.
Васил Попрадойков работи редом със Захарий Зограф и изографисва доста черкви не само в Самоковско, а и в цялата страна.
Благодарение на подкрепата на богати роднини и на упорития си труд Димитър Радойков завършва с отличие първия випуск на Рисувалното училище в София при проф. Иван Мърквичка. Впоследствие учителства в Казанлък, в Самоков и в Русе. И на трите места черпи вдъхновение от природата. Така се раждат красивите пейзажи от Розовата долина, от Рила и Дунава, прекрасните портрети, впечатляващите икони.
Освен художник и преподавател, Радойков е и активен културен деец. Още като учител в Самоков той поставя пиеси, в които участва и като сценограф, и като режисьор, и като актьор.
Като учител в Казанлък пък има неоценим принос за откриването и израстването на бъдещи художници, оставили име в родното изобразително изкуство.
Докато е учител в Русе той става един от основателите на Русенската художествена галерия през 1933 г. В най-големия наш крайдунавски град Радойков успешно се занимава отново и с театър като художник-декоратор.
Със своите ученици Радойков участва в изложби и конкурси и печели международни награди. Сред учениците на бележития самоковски творец са такива големи художници като проф. Васил Захариев и Илия Петров.
Димитър Радойков излага свои платна в София, както и в САЩ и другаде. Много творби на художника и сега се намират в частни колекции в Америка и Европа.

Оценката

Проф. д-р Марин Добрев:

„Има една личност, която за мен е от изключително голямо значение. Това е Димитър Радойков, художник, който в началото на XX век пристига в Казанлък, в Педагогическото училище. Само няколко години са му напълно достатъчни да омагьоса, както казва самият Дечко Узунов, множество деца и юноши, да ги приучи към изобразителното изкуство. „Аз, казва той, бях едно дете, което тичаше по улиците, и ако не беше Димитър Радойков, не знам с какво щях да се занимавам. Той ме привлече с магията на изкуството и аз станах художник“. Покрай Узунов са и имената на Иван Пенков, Чудомир, Станю Стаматов и други, привлечени от атмосферата, от магнетизма, който носи Димитър Радойков.”

Leave a Reply