Съборите в Доспей и нишката на времето

Възражда се Доспей, започва да придобива европейски вид. Асфалтирани бяха наскоро няколко улици. Асфалтиран бе и пътят до Самоков. Бяха положени няколко пласта асфалтово покритие. Поставени бяха и пътни знаци. Направени са отклонения с ограничителни мантинели към полските пътища. На всяко отклонение има предупредителни знаци. Асфалтиран бе и площадът в селото.
Проектирана е велосипедна алея. Дано да бъде изградена, пък и да достигне до Шишманово кале през Доспей. Това ще бъде една истинска туристическа атракция.
В момената се доизграждат улиците, като се оформят пешоходните алеи. Ще бъдат осигурени и подходи за движение на инвалидни колички.
Възхитени останаха гостите, както и доспейци, живеещи извън Самоков, посетили селото по време на традиционния събор на Петровден в края на юни. Лично аз останах съвсем удовлетворен и много радостен. Защо?
Нека се върнем във времето преди около 60 години. С мои връстници и по-големи съученици от селото учехме в Първа и Втора гимназия в Самоков /в продължение на няколко години гимназиите в града по онова време бяха две/. Бяха годините до към 1958-а. Пътят към Самоков – третокласна категория, представляваше разбито шосе. Обществен превоз нямаше.
Над Доспей, на 2-3 км, имаше мина – ,,Рила”. Там се добиваха кафяви каменни въглища, които са много калорични, на второ място след антрацитните. Два тежкотоварни автомобила возеха въглищата. Захранваха с тях през зимния период града и околностите.
Единият автомобил беше марка ,,Хеншел”, бензинов, работеше с газ, произведен от собствен генератор. Имаше отвор на генератора, през който засмукваше въздух за горене на дървата. С умиление си спомням как самоволно се качвахме на автомобила в калното зимно време, а шофьорът – Иван Кроснев, спираше и ни сваляше. Колата потегляше, ние я настигахме, затваряхме клапата за въздух и двигателят изгасваше…
Запалването ставаше с манивела. Ние продължавахме напред, през локвите, за училище.
Ех, спомени! Какво знаят днешните ученици!?…
Есен, зима, пролет – ходехме пеша, с гумени цървули. Пристигаме в училище мокри, кални. През тежките зимни дни имаше случаи по пътя да попадаме на следи от вълци. Усещахме близостта на тези диви животни и от лая на кучетата около нас.
Радвам се, че независимо от тези условия мнозина от нас завършиха висше образование и придобиха различни специалности. Димитър Петров Попов дори стана доцент, университетски преподавател.
…Отпразнувахме с вкусен курбан празника на селото ни – Петровден, в слънчевия неработен съботен ден на 29 юни тази година. Курбанът бе приготвен от специалистите Иван Д. Йовичин и Петър Г. Шейнов в 18 казана. Осветен бе от свещ.  Георги Николов. Бяха платени и раздадени на 18 групи по 15 дажби, т. е. курбан имаше за общо 270 семейства.
Това традиционно ритуално ястие бе приготвено и раздадено в двора на черквата „Св. св. Петър и Павел” в селото ни. Рождената дата на този храм е 1922 г., а освещаването е извършено през октомври 1928 г.
Отсреща пък е паметникът на нашия съселянин и родоначалник на Българското възраждане Паисий Хилендарски.
Тези дни привършва основният ремонт на черквата „Св. св. Петър и Павел”. Златист вид е придаден на кубетата. Вечер те автоматично се осветяват. Това е неописуема, страхотно приятна гледка!…
Щъркелите на покрива на храма поддържат гнездото си всяка година. И тази година има наследство. Дано догодина ги посрещнем отново. Всички – и млади, и стари – се радваме.
Събирахме парични средства и за основен ремонт на старата черква, в стария гробищен парк. Надяваме се тя отново да придобие своя автентичен вид.
На площада на селото на събора имаше базар за малки и големи. Песни и хора се виха до късна доба. Водеща бе Петя Бачева.
Празникът бе почетен и от кмета на общината Владимир Георгиев, и от заместник-кмета Люба Кленова.
…Спомням си, че до 1955 г. курбанът за събора се готвеше и раздаваше в двора на старата черква. Оградата представляваше висок дувар. Дворното място между дувара и черквата беше тревна площ. Курбанът по онова време се освещаваше от покойния сега отец Петър.
По-късно – не си спомням кога точно – курбанът започна да се приготвя в местността Буките, близо до старата черква. Тогава казаните се разполагаха покрай оградата на къщата на Гоца (Георги) Деянов. Една година, при кметуването на Иван Александров Попов (Шаренкап), бяха приготвени цели 24 казана!…
Там, на поляната, има естествено място за естрада. Кметството се грижеше то да бъде украсено. Под звуците на музиката от оркестъра, на песни, рецитали и хора, дочаквахме раздаването на курбана. Имахме възможност да се срещнем с близки и познати, както и с доспейци, живеещи извън района на Самоков. Връщахме се в спомените си назад във времето…
От името на много жители на Доспей сега благодаря на кмета Николай Г. Гешев за новите придобивки, за модернизацията на селото по европейски стандарти. Благодаря на кмета на Самоковска община Владимир Георгиев и на Общинския съвет с доскорошен председател Силвия Стойчева за подготвените и осъществени проекти. Дано в бъдеще това хубаво развитие на селото ни продължи.

Николай Галев
Снимка: авторът