Култура, Новини, Читателски

Съборите – тези истински празници!…

Драгушиново, снимка: Атанас Домишляров

Лятото е към края си, а с него се изнизаха и последните общностни празници – селските събори. Много неща в света на малките народи промени глобализацията, но съборите и вълненията около тях –все още не. Всяка година дойде ли лятото, хората от село (а кой не е от село) започват да усещат трепета на очакването на деня, в който ще се срещнат с близките си, с роднините си, с приятелите от детинство. Денят, в който местните ще отворят гостоприемно врати да посрещнат скъпи чакани свои, гостите ще позвънят на вратите с леко притеснение дали ще се познаят, а познатите ще използват повода да изпият по чашка, да хапнат от курбана, да побъбрят за добрите неща в живота си. И да усетят радостта от живота. А после – на хорото задружно и тържествено – и отново на път, изпращани със сълзи и с обещания за среща най-късно непременно догодина.
Всяко село има специални ритуали по организирането и провеждането на събора си, които отразяват духа на жителите и техните ценности и представи за общност.
В организацията на много събори се намесиха влиятелни хора, които с авторитета си наложиха последните тенденции в event-ите (за незнаещите английски думата означава – събитие), други събори преживяха модернизиране, а някои се превърнаха в панаири. Съборът в Драгушиново обаче, както и много от запазените през годините на социализма ритуали, свързани с празниците (и езически, и християнски), си остава същият – неизмЕнен и неизменЕн.
Подготовката започва месеци по-рано. Готвач, дърва, месо, зеленчуци, оркестър. При това не се търсят какви и да е, а най-добрите. Хората от селото лягат и стават с тези мисли: кой, кога, какво, докъде е стигнала организацията. Всеки има мнение – правилно –и всеки има право на мнение. Съборът е реванш за разочарованията през годината, защото – ще даде възможност да се оцени, че най-важното са връзките с рода. И в този ден празнуващите дори няма да правят компромиси с търпението си, защото ще им бъде приятно случващото се. Но за да бъдат родовете щастливи – курбанът трябва да е незабравимо вкусен (поне до следващата година), музиката да не спира и хората да се чуват.
По традиция курбанът се готви на свято място – в черковния двор. Глъч, шум, смях, радостни лица. Дружна работа. Месото и огънят са грижа на мъжете, зеленчуците и почистването – на жените, веселбата и закачките – на децата и повечко работа също. Ето и отговора на въпроса – могат ли хората да работят една работа заедно и да не се скарат – могат, на събора. Появата на готвача предизвиква повече уважение от евентуална поява на министър-председател. И заслужено! Соте си разбира от работата.
15 часа по-късно камбаната известява среща в черковния двор. Отец Петър освещава курбана, малката черква се изпълва с хора. Весели и усмихнати.
А после – няколкото казана се наобикалят от заявилите курбан и разливането започва. Черпак по черпак, кофа по кофа. Кулминацията е трийсетина минути по-късно, когато курбанът е вече в чиниите. Проба – и… изненада, не могат да повярват, още една лъжица с доза на съмнение – но не, вкусът е истински. Божествен курбан. Браво!
След обеда – отдавна чакани разговори и в очакване на още гости. А после на мегдана, където оркестърът вече гърми. Хора, приказки, целувки, става ти мило. Хорото се вие игриво… до полунощ. А после народът се разотива бавно с мисли за догодина.
Простичко звучи, но за да се получи просто, работиха дамите: Анелия Кабадийска, Вера Димитрова, Свобода Гъркова, Василка Дамянова, Ирена Кабадийска, Христина Кабадийска, Росица Пенева, Мариана Златева, Светла Гъркова, Генка Тоскова, Невенка Бармова, Митра Кабадийска, Юлия Терзийска, Василка Генова, Тодора Стоименова, Златка Бармова, Вера Генова, Цветанка Домишлярова, Мариана Димитрова, Малинка Димитрова, Ирена Чанева; Катя Домишлярова, Йорданка Козарска, Славейка Илиева, Юлия Домишлярова, Лилия Зетова; Верка Ст. Генова; Райна Златева; Стефка Йорданова; Иванка Станоева; Мария Хаджийска; Милка Петрова, Мария Кръстевич, Гергана Стефанова; Генка Попова; Венета Кленова и господата: Петър Дитов, Любчо Нейчев, Райчо Тосков, Петър Скробански, Ивайло Дитов, Петър Панталеев, Николай Кабадийски, Николай Петров, Христо Димитров, Петър Г. Домишляров, Атанас Грозданов, Йордан Тосков, Мирчо Чанев, Стоян Чанев, Атанас Пандурски, Явор Пандурски, Антон Тренев, Здравко Дитов, Владимир Генов, Крум Домишляров, Денис Чолумаговски, Атанас Пенев, Атанас Кръстевич, Георги Илиев, Антон Тренев, Ив. Гърков, Бойчо Игнатов, Димитър Живков, Йордан Р. Димитров, Здравко Дитов, Християн Гривев, Денис Гривев, Божидар Костов; Валентин Г. Кабадийски; Атанас Захариев; Георги Зетов; Владимир Св. Генов; Георги Ив. Илиев; Даниел Галинов… всички деца от селото.
Спонсори – мандра „Добрев“, представлявана от Димитър Добрев – 200 лв., „Самел -90“ АД, представлявано от Петър Георгиев – 200 лв., ЕТ „Даниел Гелов“ – 100 лв., „Сноу анд Уейк Бългерия“ ЕООД, представлявано от Матю Пигдън, дарил 200 лв.; , ЕТ „Войнов“ – 100 лв.
Кметството на Драгушиново и църковното настоятелство благодарят на всички участвали в организирането и провеждането на събора, на Община Самоков за подкрепата и на всички бивши кметове на селото за съдействието.
До следващия събор догодина!

Борислава Хаджийска

Leave a Reply