Съединение или Разединение

По зла ирония на съдбата посрещаме един от най-светлите национални празници – Съединението на Княжество България и Източна Румелия, може би по-разединени от всякога.
Страната ни е в криза – не само здравна, но и социално-икономическа, политическа, психологическа, ако щете. Да не говорим за демографска. Властовите центрове са изправени едни срещу други, почти два месеца протести изпълват улиците и площадите на столицата и другите големи градове, стига се дори до физически сблъсъци.
Много хора са отвратени от политиката и не вярват вече на никого. Налице е всеобщо негодувание и неудовлетвореност не толкова и не само от ниския като цяло стандарт на живот, но още повече от липсата на справедливост и на истинска демокрация. И то цели три десетилетия след началото на промените…
Постоянно ни плашат с втора вълна на заразата. Но не по-малко опасни са задаващите се още по-сериозни кризисни явления в икономиката, които логично ще ударят по доходите на хората и най-вече на и без това бедните слоеве. И всичко това в навечерието на тежкия и без друго есенно-зимен сезон.
Какво ли ще си помислят за сегашното ни положение, ако станат от гроба, Захари Стоянов, майор Данаил Николаев и останалите радетели на Съединението, сред които, за наша чест, има и самоковци!?
Жалко, нелепо и тъжно е, че 135 години след оня знаменит 6 септември нацията ни е не съединена, а разединена, и, което е още по-важно – обезверена. В мирни условия сме загубили близо една трета от населението си.
Остава надеждата. Тя все пак умира последна…

„Приятел“