Новини, Статии, коментари, Читателски

„Съжителството”, „присъствието” и заветът на героите

Какво разбираме под думите „съжителство” и „присъствие”? Имат ли те място в нашата история? Да, съжителство според мен е да живееш с някого без ангажименти, докато този някой или някоя ти омръзне с присъствието си. Какво казваме за хора, които са „постоянно присъствие” – не са ли досадни личности, които ти се натрапват по всяко време на денонощието и те изкарват извън релси, но си принуден да търпиш, защото си културен…
Ясно е, че българинът е толерантен и от неговото вековно търпение са се родили ярки личности, които ще помним винаги. Румяна войвода и Сирма войвода, оставили хурка и вретено, за да поведат стотина хайдути. Райна Княгиня, ушила знамето и повела въстаналите градове Копривщица и Панагюрище…
Спомняме ли си Батак? Чуваме ли още в съня си как дрънчат оковите на три синджира роби? Кой зададе въпроса: „Даваш ли, даваш, Балканджи Йово?…”
Задавам много въпроси, но ще попитам още: върховете Околчица и Шипка само географски понятия ли са? И с какво ги мерим?!…
Има една песен, която се пее от Валя Балканска. Тя се е пяла, пее се и днес. Ще се пее още хиляди години, защото лети далеч, в Космоса, и никой не може да я отрече или да я спре. Тази песен се казва „Излел е Дельо хайдутин…”
Благодарение на такива хора днес ние имаме Трети март – ден, изпълнен с гордост и благодарност към хилядите знайни и незнайни герои, дали живота си, за да се освободи България от турско робство и за чиста и свята Република!

Венета Върбева

Leave a Reply